Решение № 350 от 06.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20221001000816 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 671/06.06.2022год. , постановено по т.д.№ 1199/2021год. по описа на СГС Столична Община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД сума в размер на 44 558.35лева ,представляващо допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника за месец ноември 2018год. ,дължимо на основание чл.51 ал.4,т.2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016год. ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на исковата молба 29.06.2021год. до окончателното изплащане като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер 44 558.35лева до пълния предявен размер 89 116.70лева ,както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 11 486.15лева ,представляваща мораторна лихва за забава в плащането за периода от 15.12.2018год. до 29.2021год. и е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 за разликата над 11 486.15лева до пълния предявен размер 22 972.31лева.

Със същото решение Столична Община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД сума в размер на 44 558.35лева ,представляващо допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника за месец декември 2018год. ,дължимо на основание чл.5 ал.4,т.2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016год. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска -29.06.2021год. до окончателното й изплащане като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 44 558.35лева до пълния предявен размер 88 154.15 лева,както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 10 982.54лева , представляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумата за главница за периода от 15.01.2019год. до 29.06.2021год. и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над присъдения размер от 10 982.54лева до пълния предявен размер от 21 965.08лева.

С решението на СГС и на основание чл.78,ал.1 от ГПК Столична община е осъдена да заплати на „ МТК Гроуп“ ООД разноски по делото в размер на 7 369.18 лева и съответно- „ МТК Гроуп „ ООД е осъдено да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 425лева.

Срещу отхвърлителната част на решението на СГС е подадена въззивна жалба от „ МТК Гроуп“ ООД , в която са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и е направено искане 1 за отмяната му и за постановяване на ново решение по спора , с което предявените искове срещу Столична община да бъдат уважени в пълния им предявен размер. Във въззивната жалба се поддържа , че изводът на първоинстанционния съд за недължимост на претендираното допълнително възнаграждение по сключения между страните договор за обществен превоз е направен в противоречие с материалния закон- неприлагане на нормата на чл.20 от ЗЗД относно тълкуване на процесния договор , в неприлагане на чл.266, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.26, ал.4 от ЗЗД и неправилно прилагане на чл.5, ал.4, т.2 и т.3 от сключения между страните договор. Поддържа се ,че последният по своето естество съставлява договор за изработка, а не договор за превоз , както бил приел първоинстанционния съд, нито договор за поръчка , поради което по отношение на него била приложима нормата на чл.266 от ЗЗД. При приложимост на последната първоинстанционният съд е следвало да зачете че изменението в цените на материала /суровините /в случая промяната в цената на горивото и смазочните горива , отразяващи се на крайната цена за извършения превоз, в който смисъл било и уговореното в чл.5, ал.4, т.2 от сключения между страните договор. Последният следвало да се тълкува като предвиждащ изменение на възнаграждението на превозвача с 2.5% при всяко 20% изменение на горивата и смазочните материали/ ГМС/. Твърди се ,че изложените по-горе доводи са били възприети от други съдебни състави при разглеждане на аналогични на настоящото дела, поради което приетото от първоинстанционен съд в атакуваното в настоящото производство решение било в противовес на възприетото в съдебната практика. Израз на това противоречие бил и извода на първоинстанционния съд , че ищецът- превозвач изобщо нямал право на повече от 2.5 % увеличение на възнаграждението , независимо от това колко пъти по 20% са нараснали цените на ГСМ. Поддържа се ,че увеличението на възнаграждението за превозвача с 2.5% се дължи при всяко 20% изменение на ГСМ и че изплащането на поканата за преговори едва през 2022год. не променя извода за неговата дължимост. Ответникът не бил съгласен с увеличението на възнаграждението , нямал желание да доброволно да разреши въпроса , поради което липсата на изпратена до него покана за преговори през 2019год. не давало отражение върху основателността на исковата претенция. Твърди се ,че поддържаното от „МТК Гроуп“ ООД тълкувание на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от сключения между страните договор не било оспорвано от Столична община и това било видно от отговора на последната от 27.05.2022год. даден във връзка с отправената й покана за преговори. Счита се че същият съставлява конклудентно признание на направеното от ищеца тълкуване на определената като спорна в процеса договорна клауза. Посочва се ,че последната била в интерес и на двете страни по договора, тъй като в нея е употребен израза „ изменение на възнаграждението“, а не „ увеличение на възнаграждението“, тест би могла да полза и Столична община при намаление на цените на ГСМ. Клаузата имала определена цел , а именно да запази еквивалентността на престациите , които страните правят по договора. Към момента на подписване на договора възнаграждението било еквивалентно на извършваната услуга, но това в течение на времето било променено и се дължало на промяната на цената на горивото. Горното съждение било възприето в множество постановени по сходни казуси съдебни решения, които се цитират от жалбоподателя. Счита се , че такава еквивалентност не би могла да се постигне при увеличение на цените на ГСМ с три пъти по 20 %, ако възнаграждението на превозвача не се увеличи също с три пъти по 2.5% , както е приел първоинстанционния съд. Допълнителни аргументи за направеното тълкуване на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от сключения между страните договор се извеждат от преследваната със сключването му цел и при разглеждането й в съвкупност с останалите клаузи на договора при което систематично тълкуване се извеждала воля за страните са съобразяване на уговореното възнаграждение с инфлационните процеси в страната и по този начин да бъде постигната еквивалентност на престацията и да не се допуска обогатяване на едната страна за сметка на другата.

При уважаване на въззивната жалба се претендират разноски .

В подаден писмен отговор от Столична Община са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба на „ МТК Гроуп“ ООД. В него се оспорва направеното от жалбоподателя тълкувание на каузата на чл.5, ал.4 ,т.2 от сключения между страните договор, тъй като не било съответно на действителната воля на страните. При направено собствено тълкуване на процесната клауза се счита , че след като от ищеца не са били иницирани и проведени преговори и не е постигнато съгласие за увеличение на възнаграждението до 5 %,то той има право да претендира единствено увеличение с 2-5%,в случай че цената на ГСМ на километър маршрутен пробег се е променила с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора . Несъстоятелно било искането на превозвача за актуализация на превозното 2 възнаграждение с два пъти по 2-5%, тъй като в случая цените на природния газ са се увеличени с два пъти по 20%, което правело общо 5%. От тълкуването на клаузата на чл.5, ал.4,т.2 от договора не се следвало, че страните са били постигнали съгласие за съобразяване колко пъти по 20% се променя цената на горивно –смазочните материали, а постигнатото такова било за еднократна промяна на уговореното възнаграждение при доказана промяна на ГСМ с повече от 20 %. Така бил приел и първоинстанционния съд в обжалваната част от първоинстанционното решение, поради което същото било правилно и законосъобразно и следвало да бъде потвърдено.

Въззивна жалба, но срещу уважителната част на решението, е подадена от Столична община. В жалбата се поддържа ,че първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове при неправилно приложение на чл.20 от ЗЗД и при недопустимо тълкуване на волята на страните, обективирана в сключения между тях Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2006год.Така направеното тълкуване водело до създаване на нови правила в полза на превозвача „ МТК Гроуп“ ООД и до вменяване в тежест на Столична община на нови задължения , противоречие на принципите на чл.20 от ЗЗД и чл20а от ЗЗД. Твърди се ,че уважавайки частично исковите претенции първоинстанционният съд не се бил съобразил с установеното по делото, именно ,че на превозвача е била изплатена /по Решение № 657/17.12.2020 на Столичния общински съвет и на база двустранно подписано споразумение № СОА21-ДГ56-25/21.2021год.,допилнено със споразумение № СОА21-ДГ56-3734/05.10.2021год./ индексация на възнаграждението по процесния договор от датата на сключването му до м.октомври 2021год.,включетлон в размер на 3 037 187.46лева ,поради което едновременното извършване на компенсация за едно и също нещо и за един и същи период от време било в разрез с императивните разпоредби и водело до липса на еквивалентност на престациите. Поддържано е че клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора по никакъв начин не предвиждала друга ,различна от еднократната промяна на цената, определена в чл.5, ал.1 от договора, при настъпване на предпоставките по чл.5, ал.4, т.2 от договора. Касаело се за еднократна възможност за промяна на цената на превоза, а не са уговорка за промяна при „ всяко“ или „поредно“ повишение с 20% на цената на горивата.Релевантно било дали промяната в цената на горивата надвишава 20%,тъй като в чл.5, ал.4, т.2 б от договора бил определен максимален размер на допустимото увеличение на цената на километър маршрутен пробег-до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1,а в случай на постигнато съгласие между страните и 2.5%-при непостигнато съгласие. От редакцията на процесната договора клауза се извеждало ,че заплащането на цена ,различна от определената в чл.5, ал.1 от договора, предпоставяло наличие на отправено предложение до Столична община и провеждане на преговори , било чрез издаване на финансово-счетоводни, Счита се ,че първоинстанционният съд бил приравнил непостигането на съгласие относно цената с непровеждането на преговори относно цената, при което бил направил необоснован и незаконосъобразен извод за това , че липсата на покана е равнозначно на непостигнато съгласие и оттук- за настъпване на договореното в чл.5, ал.4,т.2 от договора условие за автоматично изменение на цената на възнаграждението с 2.5%. В случая били проведени преговори и били подписани две споразумения между страните , с които били уредени отношенията им , свързани с промяната на възнаграждението за километър маршрутен пробег.

Неразбираемо било защо при формиране на изводите си първоинстанционният съд се бил позовал на предложение за преговори с рег.№ СОА17-НЦ01-23361, което е от 28.09.2017год. ,тъй като същото било неотносимо към спора , касаещ различни цени и различен период от време. Като неправилно било и позоваването от първоинстанционния съд на констатациите на изготвената съдебно-икономическа експертиза ,тъй като в направените в нея изчисления не било съобразено увеличение/намаление на цените на смазочните материали ,които съставлявали съществен компонент при извършване на преценка относно наличието на предпоставките на чл.5,ал.4,т.2 от договора . Не било съобразено също така от първоинстанционния съд, че цитираните в експертизата статистически данни от НСИ за цените на природния газ касаят сектор „ Енергетика“ и че са неприложими за промяната на цената по чл.5, ал.4, т.2 от договора. Поддържа се също така ,че дори и хипотетично да бъде прието ,че ищцовото дружество следва да бъде компенсирано , на което и да било от основанията по чл.5, ал.4 , т.2 от договора, то същата следва да се извърши въз основа на направени за конкретния месец/период изчисления, от които да е видно процентното увеличение/намаление на цените на природния газ , определени с решение на КЕВР. При евентуален извод за наличие на предпоставките по чл.5, ал.4, т.2 от договор , направен въз основа на статистическите данни на НСИ, би се стигнало до неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55 от ЗЗД. и основание за провеждане на искови производства по чл.59 от ЗЗД. Превозвачът бил купувал природен газ по цени на КЕВР, като в решенията на КЕВР се съдържали данни за 3 всеки конкретен месец. Счита се ,че претенцията по чл.86 от ЗЗД правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд, тъй като в процесният договор не бил фиксиран падеж за заплащане на увеличената цена по чл.5, ал.4,т.2 от договора срок. Увеличената цена не се дължала от заплащане на възнаграждението за съответния месец, тъй като е предхождана от предвидени в договора действия и процедури. След като не била налице определена дата за плащането й, била дължима покана, а такава не била изплащана от ищеца, поради което ответникът би могъл да се счита за поканен едва с подаване на исковата молба.