Решение № 75 от 27.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. П., 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20235200500080 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД .

Образувано е по предявена въззивна жалба от В.Н. – прокурор в Районна прокуратура гр. П. , като представител на ответника – Прокуратура на Република България против Решение от 14.11.2022 г. на Районен съд гр. П., по гр.д. № 20225220100088/2022 г.

Твърди се в жалбата , че постановеното съдебно рашение в осъдителната му част е незаконосъобразно, тъй като на първо място представените по делото писмени доказателства не установяват наличието на претърпени неимуществени вреди , които да са в пряка и непаследствена последица от действията на Прокуратурата. Излагат се доводи и се анализират събраните по делото доказателства, касаещи безспорно установени факти.

Поддържа се ,че съдът е следвало на базата на всички събрани по делото доказателства да отхвърли изцяло иска , като неоснователен и недоказан. Поддържа се , че противоречи на логиката на закона на всяка цена и при всички случаи да се приема, че след като спрямо едно лице е било повдигнато обвинение и впоследствие е било оправдано или наказателното производство е било прекратено, то непременно е претърпяло вреди. Такава презумпция не била залегнала в закона и именно поради това , твърдените вреди следва да бъдат доказани в гражданския процес от ищеца , а ако се присъдят такива вреди , то размера им да бъде определен по справедливост, т.е.лицето да се обезвъзмезди , но не и да се обогати. Поддържа се , че определеният от съда размер от 1000,00 лв. за обезщетение на вредите претърпени от ищцата бил завишен и не бил в съотвествие с принципа за сраведливост заложен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика. По делото не са били събрани доказателства за твърдените неимуществени вреди , както и доказателства , които да установяват, че те са в пряк резултат от процесното обвинение. Приложените медицински документи , по-скоро сочели , че ищцата страда от редица заболявания, далеч преди да й бъде повдигнато обвинение на 26.02.2020 г. , а не във връзка с воденото срещу нея наказателно производство. Твърди се , че решението в частта, в която е присъдена законна лихва за забава върху обезщетението , също било незаконосъобразно по отношение на 1 началния момент , от който се дължи такава лихва , като се посочват разпоредбите на ТР № 3 / 2005 г. на ОСГК на ВКС - т.4 , а именно най- рано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а иемнно 10.11.2021 г.

Затова се моли сада , да постанови съдебен акт, с който обжалваното решение, в осъдителната му част бъде отменено , вместо което се постанови друго, с което предявения иск бъде отхвърлен изцяло. Не се сочат нови доказателства.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по тази въззивна жалба , която чрез своят процесуален представител поддържа доводи за нейната неоснователност.

Постъпила е въззивна жалба и от ищцата в първоинстанционото производтво Й. И.

Р. , чрез нейният процесуален представител адв. Е. П. от АК – П. , със съдебен адрес : гр. П., ул. „П.М. „ № 11 против Решение № 1217/ 14.11.2022 г. постановено по гр.д. № 88/2022 г. по опис на Районен съд, гр. П. – в отхвърлителната му част , с развити доводи за материална незаконосъобразности неправилонст. Поддържа се, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане и наказателно преследване , не съотвества както на принципа на справедливост и на икономическите условия в страната , но е и в противоречие със съдебната практика. Районният съд не бил обсъдил в пълнота и бил подценил вредите, които е търпяла ищцата от незаконното наказателно производство.

Излагат се подробни съображения , че в вслучая по отношеие на ищцата е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, като взетата мярка за неотклонеие е ограничавала правото на ищцата да променя местоживеенето си в продължение на 1 година и 5 месеца, което също не било обсъдено от Районния съд. Поддържа се още, че съдът неоснователно е подценил всички негативни последици, търпени от ищцата от незаконното наказателно преследване , продължило една година и пет месеца и по този начин бил достъгнал до неправилните изводи и несъответно нисък и несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Не било съобразено също така обсоятелството , че на ищцата се саложило да прекрати дейстността си в няколко сайта , които са й носили някакви доходи, от които е била лишена. Не на последно място е подценено и влошеното здравословно състояние на ищцата , което било безспорно установено по делото. Сочи се съдебна практика , като се подържа , че по съответните съдебни дела, състави на ВКС са присъждали обезщетение по справедливост по-големи размери от присъдените по настоящото дело. Излагат се доводи , за унизително нико адвокатско възнаграждение, които било присъдено в полза на ищцата . Излага се подробни съображения в тази посока. Моли се съда да измени обжалваното решение на ПРС , като бъде увеличен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до предявения от ищцата размер, както и се измени решението в частта за разноските. Претендират се съдебно –деловодни разноски във въззивното производство.

Във връзка с изложените от тази жалбоподателка възражения във възивната жалба , пред районния съд се е развило прозивдство по чл. 248 ГПК , в което съдът е постановил съдебен акт, който не е бил обжалван.

В о.с.з. въззивните жалби се поддържат изцяло от пълномощниците на страните .

ПзОС намира, че въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД предявени от Й. И. Р. против Прокуратурата на Република България за присъждане на сумата в размер на 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение срещу нея и свързаните с него мерки за неотклонение и други принудителни мерки, заедно със законната лихва, считано от постановлението за прекратяването на наказателното производство. В исковата молба 2 ищцата твърди, че се занимавала с "гадаене и пречистване на лоша енергия" и имала регистрация в специализирани сайтове и участие в такива предавания под името "ходжа Г.".

На 20.02.2020 г. с нея се свързала за врачуване жена от района на П. и двете се срещнали в хотел в П., където ищцата отседнала. За разноските по идването до гр. П. и услугата клиентката превела на ищцата 250 лв. Тя обаче се оказала недоволна от услугата и подала жалба в полицията. На 26.02.2020 г. ищцата била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, била задържана за 72 часа, след което съдът по искане на прокурора постановил мярка домашен арест. По нейна жалба това определение било отменено от горната инстанция и на 05.03.2020 г. спрямо ищцата била взета мярка за неотклонение „подписка“, като тя престояла 2 дни в ареста и 5 дни под домашен арест.

Ищцата твърди още , че наказателното производство против нея било прекратено от прокурора едва на 04.08.2021 г. поради недоказаност на обвинението. През цялото време ищцата имала наложена забрана за напускане на страната, чиято отмяна поискала през април 2021 г., но и било отказано. Твърди , че в резултат на обвинението тя и семейството и живели в непрекъснат стрес и тревоги, влошило се здравословното и състояние, не можела да спи, не можела да пътува до Т. за лечение, а освен това се наложило да прекрати дейността си в два сайта за ясновидство. Търпяла и ограничения, произтичащи от нуждите да се явява в полицията, да бъде снимана и т.н., както и страха, че ще бъде осъдена.

В срока по чл. 131 ГПК , ответникът чрез прокурор в РП – П. е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че ищцата е била задържана на 26.02.2020 г. , а на 27.02.2020 г. съдът и е наложил мярка за неотклонение „домашен арест“, която е била отменена и заменена с „подписка на 05.03.2020 г. Така тя е била задържана под стража и под домашен арест за много кратко време. По отношение на полицейската регистрация, която и е била извършена, прокуратурата не отговаря за действия на полицейските органи, а освен това е извършена с доброволното писмено съгласие на ищцата. Наказателното производство не е могло да бъде приключено в периода от август 2020 г. до август 2021 г. поради бременност на ищцата и последващото раждане – бременността, съчетана със заболяванията, от които ищцата страда, довело до невъзможност тя да пътува до гр. П., за да участва в наказателното производство с оглед охраняване на правото и на защита. Едва след раждането на детето и на 08.04.2021 г. ищцата упълномощила адвокат, на когото да бъдат предявени материалите по разследването и досъдебното производство да бъде приключено.

Прокурорът е преценил, че обвинението не може да бъде доказано по безспорен начин, но това в началото на производството е нямало как да бъде предвидено. Според представителя на прокурора това, че ищцата е забременяла, родила и се е дезинтересирала от по-нататъчно запознаване и участие в наказателното производство, води до нелогичност на твърденията и, че е живяла в непрекъснат стрес, не можела да спи, притеснявала се какво ще се случи с нея, изследванията и били извън нормата, здравословното и състояние се влошавало, не можела да пътува до Т. за лечение, наложило да преустанови дейността си в сайтове за ясновидци и т.н. Даните по делото сочели , че тя и преди повдигането на обвинението е страдала от заболявания. Предвид, че в посочения период не са били предприети никакви действия по делото срещу нея именно с оглед здравословното и състояние, по-скоро това е причината тя 3 да спре да пътува и да преустанови дейността си, а не повдигнатото обвинение, което не се разгласява поради следствената тайна и поради отдалечеността на местоживеенето и от П..

На следващо място , ответникът чрез своят процесуален представител поддържа становище, ч е иска е завишен по размер, дори да се приеме, че са настъпили вреди. Сочи още, че ищцата не е представила доказателства за настъпването им и за това, че са пряк резултат от обвинението. Прави се искане ако бъде присъдено обезщетение, разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минимума по Наредба 1, тъй като делото няма фактическа и правна сложност.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Не е спорно по делото, а и от приложеното и прието като доказателство досъдебно производство се установява , че на 25.02.2020 г. ищцата Й. И. Р. е била задържана в гр. П. от полицейските органи и същия ден е било постановено задържането и за 24 часа по реда на ЗМВР , а в последствие и за 72 часа от прокурора. На ищцата е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 209 от НК - за това, че въвела в заблуждение жена от с. В., общ. С.. На 27.02.2020 г. било внесено и разгледано от Районен съд - П. искане за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на ищцата , по което искане съдът взел мярка „домашен арест“, която по жалба на обвиняемата била изменена в „подписка“ с определение на окръжния съд от 05.03.2020 г. Била и наложена и забрана да напуска страната. Не е спорно, че Р. се е занимавала с "гадаене и пречистване на лоша енергия" под псевдоним "ходжа Г." и е рекламирала дейността си в сайтове с езотерична насоченост в интернет, както и в социалната мрежа Фейсбук.

От представената медицинска документация се установява, че ищцата не работи и от детска възраст е с констатирано заболяване - захарен диабет тип 1. С течение на времето заболяването, постепенно е довело до усложнения - диабетна полиневропатия, нефропатия, ретинопатия без намаляване на зрението и пр.- определени и с ЕР на ТЕЛК с пизната по съответния ред намалена работоспособност от 64%. За лечение на някои усложнения от диабета , ищцата била хоспитализирана в лечебни заведения в страната – все в периоди преди нейното задържане.