Решение № 592 от 21.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Добрич, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230101330 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. Ю. Х., ЕГН **********, село ***, чрез упълномощения адвокат М.Г. срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК 200644029, седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Л.

К. Д.. Исковете са с пр. осн. чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати сумите от:

2042.40 лв., получени без правно основание от ответното дружество, въз основа на принудително изпълнение по изп. д. №275/2010 по описа на ЧСИ Н.

Н., с рег. №810 в КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд-Добрич, за което вземане е издаден изпълнителен лист №189/30.04.2020г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД /по-късно вземането е прехвърлено с договор от 12.06.2012г. за цесия от банката на ответното дружество/, на основание Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №2014/2010г. по описа на ДРС, както и заплатените от ищеца такси и разноски по изп. дело №275/2010 по описа на ЧСИ Н. Н., с рег. №810 в КЧСИ, с район на действие – ДОС, в размер на 722.28 лв., ведно със законната лихва върху главното парично вземане – 2042.40 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2022г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се излагат следните твърдения: през м. април 2010г.

„Банка ДСК“ ЕАД е подала пред ДРС заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК срещу длъжниците А. Р. Р. /кредитополучател/ и С. Р. Х. /поръчител/ по договор за кредит за текущо потребление от 11.10.2007 г., сключен с банката по което е било образувано ч. гр. д. №2014/2020г. Съдът е издал Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците, които са 1 осъдени да заплатят солидарно, следните суми: 1) 2800.15 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.10.2007 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението (27.04.2010 г.) до окончателното плащане. 2) 357.39 лв., представляваща договорна лихва по същия договор за периода от 10.07.2009 г. до 20.04.2010 г. 3) 145.84 лева, представляваща такса “закъснение” за периода от 14.10.2009 г. до 20.04.2010 г. 4) 66.07 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски.

Въз основа на издадения ИЛ в полза на Банка ДСК ЕАД /по-късно с цесия, вземането е прехвърлено на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД/ е било образувано изп. дело №275/2010г. по описа на ЧСИ Н. Н., с рег. №810 в КЧСИ и район на действие – ДОС. В хода на изпълнителното производство се установило, че длъжникът А. Р. е починала на ***г., т.е *** преди подаване на заявлението в ДРС /28.04.2010г./, т.е. към датата на образуване на ч. гр. д.

№2014/2010г. не е имало надлежен длъжник по заповедното производство и то е следвало да се прекрати по отношение на А. Р., което обаче не е сторено.

Вместо това, като длъжници по изпълнителното дело са привлечени наследниците на Р., а именно: ищецът Е. Х., Е. Х. и С. Ю..

Срещу ищеца през годините са били предприети различни принудителни действия – запор върху пенсия, опис на движимо имущество, запор на МПС и др. На 12.07.2021г. изп. производство срещу Е. Х. е прекратено, поради погасяване на дължимата от него сума, като наследник на А. Р..

Извършените принудителни действия по изп. д. №275/2010г. по описа на ЧСИ Н. Н. били незаконосъобразни, по изложените по-горе съображения.

Заповедният съд с Определение №263600/25.10.2021г. по ч. гр. д.

№2014/2010г. е обезсилил издадената Заповед №189/30.04.2010г., както и ИЛ от 30.04.2010г., досежно А. Р. и е прекратил производството спрямо нея.

Актът е влязъл в сила на 13.11.2021г.

Така, събраните суми по изп. дело №275/2010г., /като получени от взискателя без правно основание/ в размер на: 2042.40 лв., ведно със законната лихва върху главното парично вземане, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2022г. до окончателното погасяване на задължението, както и 722.28 лв. - заплатени от ищеца такси и разноски по изп. д. №275/2010г., следвало да се възстановят на Е. Х. от ответника, като недължимо платени.

Ищецът претендира и съдебни разноски в настоящото производство.

На ответника е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор, в който се прави на осн. чл.237 от ГПК частично признание на главния иск до размера на сумата от 1414.36 лв., ведно със законната лихва върху 1414.36 лв., считано от датата на получаване на исковата молба от ответника – 23.05.2022г. до датата на плащане на вземането – 29.06.22г, която е в размер на 14.93 лв., като 2 за горницата над тази сума до претендирания размер от 2042.40 лв., т.е. за разликата от 628.04 лв., ответникът оспорва иска по основание и размер и моли, съдът да го отхвърли, защото по сметката на ответното дружество от ЧСИ Н. е постъпила само сума в размер на 1414.36 лв., а не 2042.40 лв.

Отделно от това, ответното дружество, счита исковата претенция в размер на 722.28 лв., представляващи начислени такси и разноски по изп. дело №275/2010г. за недопустима. Заявява, че ищецът трябвало да предяви иск с пр. осн. чл.441 от ГПК във вр. чл.45 от ЗЗД за тази сума /722.28 лв./ срещу съдебния изпълнител – ЧСИ Н. Н./, който неоснователно се е обогатил за сметка на длъжника, а не срещу взискателя. Съдът и ЧСИ имали служебно достъп до НБД и е следвало да прекратят производствата /заповедно и изпълнително спрямо А. Р., която е починала преди подаване на заявлението и спрямо наследниците и/. След като не са го сторили, те са допуснали процесуални нарушения и са погазили служебните си задължения, за което не следвало ответникът да отговаря, още повече, че той с поведението си не е давал повод за започване на делото.

Ответната страна излага, че тъй-като не е била страна в заповедното производство, определението на съда, с което частично е обезсилил заповедта и изпълнителния лист спрямо длъжника А. Р. не му е било връчено, а е било изпратено само на „Банка ДСК“ АД. Ответникът узнал за горното определение, едва с получаването на настоящата искова молба и приложенията към нея, т.е. на 23.05.2022г.

Отделно от горното, ищецът не е отправял покана до ответника, да му върне претендираните суми.

Въз основа на гореизложено, „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД моли за частично отхвърляне на главния иск за разликата от 628.04 лв. /2042.40 лв. – 1414.36 лв./ и за прекратяване на производството и прекратяване на производството като недопустимо по отношение на втория иск в размер на 722.28 лв. – заплатени от ищеца такси и разноски по изп. д. 275/2010г.

Претендира и съдебни разноски.

В хода на производството, на 27.06.2022г., ответникът е превел по сметката на ищеца сумата от 1414.36 лв. и на 29.06.2022г. е превел сумата от 14.93 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 1414.36 лв., начислена за периода от 23.05.2022г. до 29.06.2022г., за което е представил две платежни нареждания /л.25-26/.

С влязло в сила на 23.09.2022г. Определение №2144/08.09.2022г., съдът е оставил без уважение искането на ответника за привличане като трето лице помагач /на страната на ответника/ ЧСИ Н. Н., с рег. №810 в КЧСИ и район на действие – ДОС, като неоснователно.

В хода на съдебното производство, след приемане и изслушване на заключението по ССчЕ, ответникът с молба с вх. №3785/28.02.2023г. е направил признание на главния иск и за остатъка от сумата от 628.04 лв.

/главният иск е в размер на 2042.40 лв., от който ответното дружество е 3 заплатило на ищеца в настоящото производство сумата от 1414.36 лв., така за разликата/остатъка от 628.04 лв. отново прави признание и моли, съдът да го зачете при произнасяне със съдебния акт, на осн. чл.235, ал.3 от ГПК/.

Ищецът с молба с вх. №5522/24.03.2023г. е направил на осн. чл.214, ал.1, изр. трето от ГПК изменение в размерите на исковете, като ги е увеличи с общата сума от 233.99 лв., или Е. Ю., моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 1584.31 лв., от която: 761.70 лв. - получени без правно основание от ответното дружество, въз основа на принудително изпълнение по изп. д. №275/2010 по описа на ЧСИ Н. Н., по което е длъжник ищеца и сумата от 822.61 лв. – събрани от ищеца такси и разноски по изп. дело №275/2010г. без правно основание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

От приложените доказателства по делото се установява, че ч. гр. д.

№2014/201г. на ДРС е било унищожено на осн.чл.65, ал.1, т.2 ПАС, но от приобщеното изп. д. №275/2010г. на ЧСИ Н. Н., е видно, че по подадено о т Банка ДСК ЕАД /сега АД/ на 27 април 2010г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на 417, т.2 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК №189/30.04.2010г. и Изпълнителен лист от същата дата срещу солидарните длъжници А. Р. Р. /кредитополучател/ и С. Р. Х. /поръчител/ по договор за кредит за текущо потребление от 11.10.2007 г., сключен с банката, за вземания, представляващи: 1) 2800.15 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.10.2007 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението (27.04.2010 г.) до окончателното плащане. 2) 357.39 лв., представляваща договорна лихва по същия договор за периода от 10.07.2009 г. до 20.04.2010 г.

3) 145.84 лева, представляваща такса “закъснение” за периода от 14.10.2009 г. до 20.04.2010 г. 4) 66.07 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски.

Приложено е в заверен препис изпълнително дело №275/2010г по описа на ЧСИ Н. Н., с район на действие ОС Добрич, от което е видно, че по молба от „Банка ДСК“ ЕАД е образувано изпълнително дело срещу солидарните длъжници А. Р. Р. и С. Р. Х., въз основа на изпълнителния лист от 30.04.2010г., издаден по ч. гр. д. №2014/2010г. по описа на ДРС.

Въз основа на договор за цесия от 12.06.2012 г.,“Банка ДСК“ ЕАД е цедирало вземанията си по процесното изпълнителното дело на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕООД, като същото с разпореждане от 07.11.2013г. на ЧСИ Н. е конституирано като взискател на вземанията в т.ч. и срещу наследодателя на ищеца.

От направената и приложена справка от НБД по изп. дело №275/2010г. се установява, че длъжникът А. Р. е починала на ***г., т.е., преди подаване 4 на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК през м.април 2010г.

С влязло в сила на 13.11.2021г. Определение №23600/25.10.2021г. по ч. гр. д. №2014/2010, заповедният съд, след като е констатирал, че длъжникът А.

Р. е починала преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е обезсилил издадените заповед и изпълнителен лист от30.04.2010г. по горецитирното дело.

Следва да се отбележи, че няма изрично разпореждане на ЧСИ Н., с което на основание чл.429, ал.22 от ГПК, да са конституирани наследниците на А. Р. Р., ЕГН ********** /починала на ***г./, като длъжници по изпълнително дело №275/2010г., но от книжата по изп. дело е видно, че един от тях е ищецът Е. Ю. Х. срещу когото е било насочено принудително изпълнение.

По изп. дело №275/2010г. са представени два договора за цесия, съответно от 12.06.2012г, въз основа на който, банката е цедирала вземанията си, вкл. и на А. Р. на „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД /конституирано като взискател с разпореждане от 07.11.2013г./ и по-късно с договор от 15.12.2015г., по силата на който „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД е прехвърлило вземанията си, вкл. и на ищеца на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕООД, но липсва изричен акт на ЧСИ Н. за конституиране на ответното дружество като взискател по изп. д. № 275/2010 г.

Ищецът Е. Ю. не е конституиран като един от длъжниците по изп. дело, липсва изричен акт за това на съдебния изпълнител, въпреки, че срещу него са извършвани принудителни действия по изпълнение и с Разпореждане от 12.07.2021г. /л.409/, ЧСИ Н. е приключил изп. производство спрямо Е. Х. на осн. чл.433, ал.2 от ГПК /тъй-като са били изплатени задълженията му по изп. дело/ и е вдигнал наложените запори и възбрани върху имуществото му.