Решение № 12900 от 30.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12900 гр. С, 30.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря М.ИВ.С. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110122558 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на А. К. М. срещу УНСС /УНСС/ за признаване за незаконна издадената заповед № ЧР-593/05.04.2023 г. на ректора на УНСС, с която на ищ цата било наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" и нейната отмяна.

В исковата молба се твърди, че ищцата е заемала длъжността „старши преподавател“ в катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ към факултет „Международна икономика и политика“ при ответника. Сочи, че на 06.04.202З г. й е била връчена Заповед № ЧР593/05.04.2023 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно. Аргументира, че на 16.03.2023 г. е получила искане на обяснения от ответника. На 20.03.2023 г. депозирала обяснения, за които нямало изискване да са подписани, а да са дадени устно или писмено. С оглед изложеното твърди, че работодателят е получил в срок, исканите обяснения. С оглед наложеното дисциплинарно наказание и посоченото в заповедта: „...при липса на поискани обяснения /вх.№463/20.03.2023 г. е представен неподписан документ/“, ищцата счита, че работодателят не е съобразил дадените обяснения, т.е. не е изпълнил задължителната процедура преди да наложи дисциплинарното наказание. Ищцата твърди, че не е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред, че същият не фигурира на сайта на УНСС, за което представя констативен протокол, общ регистър №1536/2023 дата 09.03.2023 г., том 1 №137/2023. Сочи също, че не е запозната със становището на Комисията за академична етика в УНСС. Поддържа, че изложените „мотиви“ 1 в заповедта не представляват по своята същност такива, доколкото от тях не ставало ясно конкретно с кои действия и кога е извършила твърдените нарушения. Развива съображения в насока, че изложените „мотиви“ са формални и бланкетни. Излага, че в т. 1 от заповедта е посочено, че ищцата е нарушила основен принцип в академичното поведение, изискващо ангажираност на всички преподаватели, служители и обучаващи се лица към поддържане и издигане на положителния имидж на Университета в обществения живот, чрез разпространението на писмо с № 044/31.05.2022 г., адресирано до ректори на други университети и до представители на българските медии. В дадените обяснения, ищцата отрекла да е автор и да е изпращала посоченото писмо. Последното достигнало до ищцата като приложение на сигнал, подаден срещу нея до КАЕ при УНСС от преподаватели в катедра „ЧЕПЛ“ през януари 2023 г. В подкрепа на последното сочи, че е и постановление за отказ да се образува наказателно производство от 21.10.2022 г. съгласно което нямало данни ищцата да е изпращала цитираното писмо. Подробно излага, че е изтекъл и срокът за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи, че по точка втора от заповедта, не става ясно какви недоказани твърдения, изводи и заключения е изложила и чрез кои имейли, кога, до кого е изпращала. В дадените обяснения, ищцата поискала от ответника конкретизиране и поясняване на въпроса по т. 2, но такова не било предоставено. Твърди, че по точка трета от заповедта, също не става ясно с кои точно твърдения е оказала „негативно влияние на цялата академична общност в Университета, с което злепоставя Университета“.

Излага подробни съображения в насока, че посочените нарушения в заповедта са неясни и неконкретизирани. Сочи, че в заповедта е посочено, че наложеното наказание е за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ вр. с чл. 16, т.31 и т.38 от ПВТР в УНСС, като последният акт /ПВТР/ счита, че е следвало да бъде също връчен със заповедта. Оспорва да е запозната с правилника. Излага, че в заповедта липсва срок за обжалване.

Оспорва да е извършвала твърдените нарушения на трудовата дисциплина.

Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Подробно аргументира, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди се, че ректорът на УНСС разбира за извършеното дисциплинарно нарушение от Становище на Комисията за академична етика с вх. № 1663/24.01.2023 г. по сигнал от четиринадесет души - членове на академичния състав на катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“, факултет „Международни отношения и политика“, което било резолирано на 09.02.2023 г. - датата на която се твърди, че е узнал за извършване на нарушението и от която счита, че започва да тече двумесечния срок за провеждане на дисциплинарно производство. От посочено становище, се твърди, че ректорът разбира, че в писмо вх. № 044/31.05.2022 г. от ст. пр. д-р Мина Хубенова, ст. пр. д-р Татяна И. и ст. пр. А. М. от катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ в УНСС, адресирано до ректора на други университети и до представители на българските медии, се съдържат субективни оценки и неаргументирани твърдения, насочени към уронване на престижа и авторитета на университета. От посоченото становище ректорът разбрал също, че с писмо от 07.11.2022 г. до преподаватели в УНСС ст. пр. А.

М. изразява субективно мнение, че усилията за акредитация на 2 професионално направление „Филология“ целят да се повлияе на хода на съдебните дела и незаконните конкурси със задна дата да не изглеждат чак толкова незаконни. От писмото ставало ясно, че ст. пр. А. М. оспорва академичната длъжност на Калина Братанова; със същото писмо ищцата поставила въпроса за скалъпено обвинение срещу д-р Мина Хубенова за плагиатство в конкурс по немски език. С разпространението на писмо с № 044/31.05.2022 г., адресирано до ректори на други университети и до представители на българските медии и на писмо от 07.11.2022 г. до преподаватели в УНСС, се твърди, че ищцата е нарушила основен принцип в академичното поведение, изискващ ангажираност на всички служители към поддържане и издигане на положителния имидж на Университета в обществения живот. След узнаване за извършеното нарушение ректорът на УНСС депозирал искане за обяснения от А. М., като последната депозирала такива с вх. № 463/20.03.2023 г. След анализ на всички доказателства по случая, включително писмените обяснения на ищцата, ректорът издал Заповед № ЧР-5 93/05.04.2023 г., с която наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ищцата. Твърди се, че при определяне на дисциплинарното наказание работодателят е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя, противно на твърденията на ищцата. Сочи се, че при издаването на Заповед № ЧР-593/05.04.2023 г. ясно са посочени нарушените правни норми. Ответникът излага, че нормата на чл. 195, ал.1 КТ не съдържа като задължителен реквизит при издаване на заповедта да бъде посочен срок за обжалване. Твърди, че в точка първа от Заповед № ЧР-593/05.04.2023 г. ясно е посочено, че дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ се налага по причина, че ищцата е нарушила основен принцип в академичното поведение, изискващ ангажираност на всички служители към поддържане и издигане на положителния имидж на Университета в обществения живот чрез разпространението на писмо с № 044/31.05.2022 г. адресирано до ректори на други университети и до представители на българските медии. Подробно аргументира, че заповедта е мотивирана.

Посочва, че няма задължение да дава допълнителни обяснения на ищцата, каквито били поискани от нея в депозираните обяснения. Оспорва твърденията на ищцата, че не била запозната с правилника и излага, че като дългогодишен преподавател в УНСС от 14.01.2004 г. до настоящия момент, в нейните задължения е запознаването с нормативната уредба във връзка със задълженията по спазване на трудовата дисциплина, и конкретно излага, че в задължение на ищцата е да пази престижа и доброто име на УНСС, да не го злепоставя, да бъде лоялна към университета и да спазва Етичния кодекс.

Твърди, че ищцата е подписала декларация от 30.04.2018 г., че е запозната с „Правилника за вътрешния трудов ред в УНСС“, публикуван в сайта на Университета, както и че същият не е изменян в частта за уронване на престижа на УНСС. В обобщение сочи, че ищцата е накърнила престижа и доброто име на УНСС. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В проведените по делото открити съдебни заседания ищата поддържа предявения иск, а ответната страна го оспорва. И двете страни са депозирали в предоставения им срок писмени бележки, в които развиват подробни доводи в подкрепа на защитаваните от тях тези.

3

Съдът, на основание чл. 235 ГПК, като взе предвид събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приложимите правни норми, както и доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правна квалификация по чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 2 КТ.

По този иск в доказателствена тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да докаже следните факти: наличие на трудово правоотношение с ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: възникването и законосъобразното упражняване на потестативното право да наложи процесното дисциплинарно наказание, както и спазване на формалната процедура за това в това число че е изискал писмени обяснения от служителя по реда на чл. 193 КТ; че е спазил сроковете по чл. 194 КТ; че издадената от ответника заповед за налагане на дисциплинарното наказание отговаря на изискванията по чл. 195 КТ – посочени са нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че към момента на налагане на дисциплинарното наказание страните са се намирали в трудово правоотношение по сила на което ищцата е заемала при ответника длъжността „старши преподавател“ в катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ към факултет „Международна икономика и политика“; 2/ че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед № ЧР593/05.04.2023 г., връчена (и получена) от ищцата на 06.04.2023 г.; 3/ че на 16.03.2023 г. ищцата е получила искане на обяснения от ответника, които са входирани при същия от ищцата на 20.03.2023 г.

Посочените факти се установяват и от представените по делото писмени доказателства: трудов договор ЛС-11/13.01.2004 г. и допълнително споразумение № ОП-3969/09.12.2008 г., с което е изменен посоченият трудов договор от 13.01.2004 г., като между страните по него е договорено А. М. да заема длъжността „старши преподавател“, сектор „Английски език“, катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“, факултет „Международна икономика и политика“ при ответника – УНСС; заповед № ЧР-*** г. на ректора на УНСС за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на А. М..

Искане на обяснения от ректора на УНСС с изх. № ЧР-449/14.03.2023 г. по описа на УНСС.

Обяснения от ст. преп. А. М. с вх. № 463/20.03.2023 г. по описа на УНСС.

По делото е представен сигнал от 15.12.2022 г. от преподаватели от катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“, факултет „Международна икономика и политика“ до председателя на комисията за академична етика в УНСС, с копие до ректора на УНСС, председателя на контролния съвет на 4

УНСС и декана на факултет „МИП“. В сигнала се твърдят нарушения на трудовата дисциплина, извършени от А. М.. Към него са приложени преписи от писмени документи, сред които писмо без подписи с отбелязан вх. № 044/31.05.2022 г., под което са изписани имената на ищцата А. М. и други двама преподаватели от катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“, факултет „Международна икономика и политика“, УНСС, извлечение от електронно съобщение /имейл/ от А. М. от 07.11.2022 г., както и други писма и електронни съобщения, носещи името на ищцата.