Акт от 12.06.2012, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 3324

Номер

3324

Година

30.7.2014 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

11.26

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Катя Бельова

Секретар:

ЛИЛИЯ МАСЕВА АНЕТА ИЛИНСКА

Прокурор: като разгледа докладваното от

Лилия Масева дело номер

20121200500613 по описа за

2012 година намери за установено следното:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Решението е във фаза след връщане на делото от ВКС за разглеждане от друг съсътав на БлОС.

Подадени са въззивни жалби от адвокат Ю.А., в качеството й на процесуален представител на ищеца К. Р. Г., от гр.Б., на адвокат С. К., в качеството й на процесуален представител на ответницата М. П. С., от гр.Б., и на О. Г. Ч., от гр.Б., ответник по делото, против решение № 4037/20.05.2011 год. постановено по гр.дело № 2221/2008 год. на Районен съд Б.. Подадена е и частна въззивна жалба от адвокат С. К., в качеството й на процесуален представител на ответницата М. П. С., против определението на Районен съд Б. обективирано в решение № 4037/20.05.2011 год. постановено по гр.дело № 2221/2008 год., с което е прекратено производството по насрещния й иск с правно основание чл.30 ЗН. Постъпила е и въззивна жалба от М. С. и от О. Ч., против Допълнително решение № 1688/28.02.2013г., постановено по гр.д. № 2221/2008г. по описа на БлРС. С това допълнително решение, РС отменя свое протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание по гр. дело № 2221/2008 г., проведено на 30.11.2010 г., с което е открито производство по оспорване на представеното и прието като доказателство по делото в предходното съдебно заседание саморъчно завещание в оригинал от 01.07.1991 г. /на л. 171 от първоинстанционното делот/ досежно неговата автентичност, с твърденията че не е изписано и подписано от Р. Г. Сотиров, като е оставил без уважение молбата на адвокат С. К. – пълномощник на ответницата М. П. С., за допълване на Решение № 4037/20.05.2011 г., постановено по гр. дело № 2221/2008 г. по описа на Районен съд – Б., с произнасяне досежно истинността на оспореното в производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК саморъчно завещание, находящо се на л. 171 от делото.

Във въззивната жалба на адвокат Ю. А., в качеството й на процесуален представител на ищеца К. Р. Г., се излагат оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост на решението в частта, с която е уважена исковата претенция на ищеца по чл.108 от ЗС само до размер на 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот -апартамент № 15 находящ се в гр.Б. ул."Д-р Х. Т. № . и то на основание само наследство по закон, а в останалата- до поисканата 1/2 ид.част, която се претендира на основание завещание, искът е отхвърлен, както и в частта за отмяна на основание чл.537 ал.2 от ГПК на нот.акт № 46 т. 1 д.№ 46/2005 год. на нотариус с рег.№ 202 също само до размер на 1/12 ид.части, а отхвърлен за останалата до 1/2 ид.част, претендирани от ищеца. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там - неправилно е приложен и материалния закон. Счита се, че съдът погрешно е изтълкувал волята на завещателя. Иска се отмяна на решението в обжалваните части, приемане за действителни завещателните разпоредби на Румен Сотиров за 1/2 ид. части от процесния имот по първото и второто завещание, уважаване на исковата претенция по двете посочени правни основание за завещаната 1/2 ид.част, както и да се отхвърли искането на противната страна за редукция на завещателните разпореждания по чл.30 от ЗН поради своевременно направено и противопоставено възражение за изтекла 5-годишна давност, както и присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

Във въззивната жалба на адвокат С. К., в качеството й на процесуален представител на ответницата М. П. С., от гр. Б., и на О. Г. Ч., от гр.Б., ответник по делото, се излагат оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост на решението в частта, с която на основание чл.108 от ЗС на ищеца е признато правото на собственост на основание наследство по закон в размер на 1/12 ид.части от апартамент № ***, в частта, с която са осъдени да предадат владението и до този размер и в частта, с която е отменен нот. акт № 46/2005 год.. Счита се, че в нарушение на закона -чл.116 от ЗЗД съдът е приел, че давност може да се прекъсне с нотариална покана. Поддържа се, че съдът е пренебрегнал доказателствата, че М. С. след смъртта на съпруга си е установила несъмнително и явно владение върху цялото жилище -заключила е жилището със собствен ключ и не е давала достъп на никого, отдала жилището под наем и не е давала част от наема нито на Разум, нито на К., не е допуснала ищеца да живее при нея. През това време ищецът не предприел действия за прекъсване на давността. Счита се, че в нарушение на чл.28 и чл.29 от ЗН съдът е приел за допустимо наследяването по закон на лице без право на запазена част от негов низходящ и по завещание на лично основание да се осъществи в лицето на един и същ правен субект при наличие на преживяла съпруга. Иска се отмяна на решението в посочените му части и по същество отхвърляне на предявения иск. Претендират се и направените по делото разноски. Допълнително е направено искане за връщане на делото за допълване на обжалваното решение във връзка с това, че районният съд не се е произнесъл за третото саморъчно завещание, находящо се на л. 171 от делото.

В частната въззивна жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на определението, което обстоятелство е повлияло върху целия съдаебен спор. Поддържа се, че жалбоподателката има правен интерес от обжалване на решението в прекратителната му част. Сочи се, че съдът е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС в частта за правото на собственост, произтичащо от завещанието като несонователен, но този диспозитив е неблагоприятен за ответницата М. С., в каквато насока се излагат подробни оплаквания. Счита се, че предявениет насрещен иск за възстановяване на запазената част от наследството е допустим и е следвало да бъде разгледан с оглед на направените от районният съд изводи досежно валидността на завещанията. В тази връзка се иска отмяна на решението в тази му част и връщане на делото на районният съд за произнасяне по същество. Не са направени доказателствени искания.

Във въззивната жалба на М. С. и от О. Ч., против Допълнително решение № 1688/28.02.2013г., постановено по гр.д. № 2221/2008г. по описа на БлРС се навеждат оплаквания, че същото е необоснованно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и с искане за неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се признае за установено по отношение на ищеца, че частен документ – саморъчно завещание, сочещо за автор Р. Г. С. с дата 01.07.1991г. и находящо се на л. 171 от делото на РС е неистински документ. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищеца в първоинстанционното производство – К. Г., чрез процесуалният си представител адв. Ю. А. се е възползвал от правото си на отговор по въззивната жалба и е такъв е депозиран по делото, като с него се изразява становище за неоснователност на жалбата.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор и по първата въззивната жалба на ответниците от пълномощника на ищеца, адвокат Ю. А.. Счита се, че наведените оплаквания са неоснователни, а обжалваното решение в обжалваната му част е законосъобразно. Счита, че изтекла 5-годишната погасителна давност за предявяване на насрещния иск по чл.З0 от ЗН.

В съдебно заседание страните поддържат наведените оплаквания. Представени са подробни писмени становища във връзка с позициите на всяка една от страните.

Жалбите са процесуално допустими, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни в процеса, имащи интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение районният съд е признал за установено по отношение на ответниците М. П. С. и О. Г. Ч., че К. Р. Г., е собственик на основание наследствено правоприемство от своя баща Разум Г. Сотиров, починал на 29.08.1997г., на 1/12 /една дванадесета/ идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, с предназначение жилище (апартамент), който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, едно ниво на обекта, с административен адрес: Б., п.к., ул."Д-р Х. Т. (бивша ул. Б.) № . . 4, ап., с площ 62,00 кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД 18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра, ведно с прилежащото му мазе № 42 с площ 3,00 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж обект с № ***, под обекта: *** и над обекта: ***, а съгласно документ за собственост Нотариален акт № 50, том XIV, per. №4344/22.12.2005 г., дело № 3493/2005г., вписан в регистъра на Службата по вписванията при Благоевградски районен съд - АПАРТАМЕНТ /жилище/ № 15, находящ се на четвърти жилищен етаж от жилищен блок 109, вх."А", квартал 109 по плана за ЦГЧ на Б., действуващ към 1980год., със застроена площ 62 кв.м, състоящ се от стая, хол и кухня, ведно с прилежащото му мазе № 42 с полезна площ 3 кв.м, ведно със съответна и.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с административен адрес: Б., ул."Д-р Хр.Т. (бивша „Б." №), при съседи на апартамента: Е. С., Д. Ч., Т. А. и стълбищна клетка и съседи на избеното помещение: Л. Д., Е. С. и коридор, като е осъдил М. П. С. и О. Г. Ч. да предадат на К. Р. Г. владението върху 1/12 /една дванадесета/ идеална част от описания имот, като съдът е отхвърлил иска за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху имота над уважените идеални части, както и за признаване за установено, че ищеца е собственик на горния имот в посочения обем идеални части на основание саморъчни завещания от 01.07.1991 г. и от 23.06.1993г., като неоснователен.

С същото решение съдът е отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт № 46, т.1, д.№46/2005г. на нотариус с рег.№ 202, вписан в Служба по вписванията към БлРС с вх. per. № 430/28.02.2005г., акт №60, т.П, дело № 343/2005г. - в частта над 1/12 ид. ч., като оставя без уважение искането за отмяна на посочения нотариален акт над уважената част като неоснователно.

Със същото решение съдът е приел за недоказано, на основание чл. 193, ал.1 от ГПК оспорването на истинността - съдържанието и авторството на саморъчни завещания от 01.07.1991 г. и от 23.06.1993год.. С решението съдът е отменил протоколно определение от 19.05.2011г., в частта, с която е даден ход на устните състезания по насрещния иск с правно основание чл.З0, ал.1 от ЗН, предявен от М. П. С. против К. Р. Г., за намаляване на извършеното от Р. Г. С. в полза на К. Р. Г. завещателно разпореждане по отношение на спорната недвижима вещ до размера на запазената по закон идеална част от наследството на М. П. С. като преживяла съпруга, а именно 1/2 и.ч. от наследството, останало от Р. Г. С. и е прекратил производството по делото в тази му част, като недопустимо. С решението съдът е осъдил ответниците М. П. С. и О. Г. Ч., да заплатят на К. Р. Г., направените по делото разноски по компенсация, с оглед уважената, респективно отхвърлена част от исковете в размер на 236,22 /двеста тридесет и шест лева и 0,22/лева.

Районният съд е приел за безспорно установено, че за отчужден имот, предмет на нотариален акт № 163, том IV, дело № 756/1967г., Р. Г. С. е обезщетен с процесния имот- жилище № 15, находящо се на IV етаж в жилищна сграда бл. вх. в кв. в гр.Б., ул. „Б." №. състоящо се от стоя, хол, кухня и мазе № .Р. Г. С. е починал на 18.07.1994 год..

Установено е по делото, че със саморъчно завещание от 01.07.1991 г. Р. Г. Сотиров приживе се е разпоредил с половината от следния имот: а именно с 1/2 и.ч. от собственото си жилище № находящо се на 4 етаж на жилищна сграда блок , вход , квартал на ул. „Б." № в гр.Б., състоящо се от стая , хол, кухня и мазе - избено помещение № 42, със съответните общи части от сградата, ведно c l/2 ид.ч. от леката му кола, марка ВАЗ 2103, модел 110075, рама 835444, двигател 2965874, , като е отразил в текста на саморъчното завещание, че с пълно съзнание за значението на акта, който извършва, като се разпорежда с описаното по-горе имущество и го завещава на ищеца К. Р. Г..