Решение № 648 от 05.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. Русе, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520106633 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от „ХЕЛМЕД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София с ЕИК 130477290 против „ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР РУРИКОМ“ ООД със седалище гр. Русе, с ЕИК 202064740, за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на парично задължение в полза на ищеца по 7 бр. фактури за доставка на медицински изделия в размер на 9131,20 лв. – главница и 2904,66 лв.

– мораторна лихва, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че е предал на ответника стока – медицински изделия, описани в исковата молба, но ответникът не заплатил дължимите суми по издадените фактури. С разпореждане по ч.гр. дело № 3680/2025г. по описа на Русенски районен съд по повод издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК относно вземанията на ищеца, на заявителя било указано да предяви установителен иск за вземането си, с оглед факта, че длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК в срок, предвид което възниквал правният интерес за ищеца да инициира настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът, в качеството си на кредитор, подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №3680/2025 г. по описа 1 на РРС срещу „ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР РУРИКОМ“ ООД за сумите: 9131,20 лв. - главница по 7 бр. фактури и 2904,66 лв. мораторна лихва от датата представляваща първи ден от забавата за плащане по всяка фактура до 10.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, 240,72 лв. заплатена държавна такса и 1600 лв. адвокатско възнаграждение. Длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение и заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Видно от писмените доказателства по делото, ищецът е доставял на ответника медицински изделия, за което е издал 7 бр. фактури в периода 27.07.2022 г. – 08.01.2024 г., шест от които подписани и от представител на ответното дружество, на обща стойност 9131,20 лв. - главница.

Според приетото по делото заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно, ищцовото дружество е осчетоводило процесните фактури, като ги е включило в дневниците за продажби съгласно изискванията на ЗДДС, а ответното дружество е осчетоводило две от фактурите – от 27.07.22 г. и от 01.08.23 г., но не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е регистрирано по ЗДДС.

От експертизата се установява дължимият размер на задълженията за главница и мораторна лихва, който не надвишава размера на претендираните от ищеца суми. По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на задълженията по процесните фактури от страна на ответника.

С писмена молба от 21.04.2026 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 25.11.2025 г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Видно от представените по делото писмени доказателства, задълженията на ответника са възникнали в резултат на неизпълнение на задължението му да заплати доставените от ищеца медицински изделия, за които са издадени процесните 7 бр. фактури. Размерът на исковите претенции не надвишава размера на задълженията за главница и лихва, посочени във фактурите и в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Предвид представените по делото писмени доказателства и факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на процесните вземания, може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искове.

По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора, на осн чл.78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят 2 претендираните деловодни разноски в настоящото производство и в заповедното производство, за чието извършване са налице доказателства по делото и е представен списък, както следва: 242 лв. /121,88 евро/ разноски за държавна такса и 1600 лв. /805,83 евро/ заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство и 1842 лв.

/927,71 евро/ разноски по ЧГД 3680/2025 г. по описа на РРС за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР

РУРИКОМ“ ООД с ЕИК 202064740, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул.

„Славянска“ № 2-А, ет. 2, представлявано от управителя И.М., че дължи на „ХЕЛМЕД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 130477290, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, бул. „Цар Симеон“ бл.20, вх.1, ет.1, ап.3, представлявано от управителя В.К., следните суми: 9131,20 лв. /4668,72 евро/ - главница, представляваща цената на получени и неплатени медицински изделия по 7 бр. фактури, издадени в периода 27.07.2022 г. – 08.01.2024 г. и 2904,66 лв. /1462,92 евро/ – мораторна лихва за забава от падежа на всяка фактура до 10.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №3680/2025г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА „ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР РУРИКОМ“ ООД с ЕИК 202064740, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Славянска“ № 2-А, ет. 2, представлявано от управителя И.М. да заплати на „ХЕЛМЕД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 130477290, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, бул. „Цар Симеон“ бл.20, вх.1, ет.1, ап.3, представлявано от управителя В.К., сумата от 927,71 евро – деловодни разноски по настоящото производство и 927,71 евро разноски по частно гражданско дело № 3680/2025 г. по описа на РРС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3