Решение № 107 от 13.02.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. гр. Хасково, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Гражданско дело № 20255640100284 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба от М. С. М. от гр.**** срещу Заповед за задържане рег.№ 1970зз-39 от 05.02.2025г., издадена от полицейски орган– мл. инспектор в РУ на МВР - Хасково.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната с нея заповед за задържане, която жалбоподателят намира за издадена при съществени процесуални нарушения, за необоснована и издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, като излага конкретни и подробни съображения при обосноваване на доводите в нея. Иска се отмяната от съда на издадената заповед за задържане, а така също претендира се определяне и присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд– Хасково, жалбоподателят- редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен по делото представител в лицето на адв. Л.Г. от АК– Хасково. Същият заявява, че поддържа подадената жалба, в хода по същество излага подробни и конкретни съображения за нейната основателност и моли да бъде постановено решение, с което оспорената заповед да бъде отменена, а РУ на МВР – Хасково – осъдени да заплатят направените разноски по делото.

Административният орган и ответник по жалбата– полицейски орган, заемащ длъжността „мл. инспектор“ в РУ на МВР – Хасково- Н.С.- редовно призован, се явява и оспорва жалбата, представя в цялост административнонаказателната преписка, пледира за оставяне на жалбата без уважение.

С оглед и на събраните по делото доказателства, Съдът намира:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от субект, легитимиран да атакува оспорената заповед, чрез лице, разполагащо с надлежно учредена представителна власт, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства, намира за установено следното:

Видно от представените с административната преписка, по която е издадена оспорената заповед и от приобщените в хода на съдебното производство материали и събраните гласни доказателства, се установява, че на 05.02.2025г. жалбоподателят М. М. бил заедно с жената, с която живеел на семейни началасв.Елена Маринова М., в гр.Хасково. Двамата били с автомобил, който около 16ч. паркирали в централната част на града, на ул.“Атон“. След като слезли от него и се отправили пеша към магазин в центъра на града, жалб.М. се сетил, че е забравил нещо в автомобила си и се върнал да го вземе, докато св.Е.М. го изчакала до мястото, до което били стигнали. Не след дълго същата чула викове от жалб.М. и исканията му да се обади на тел.112, като от мястото, където била, нямала видимост към паркирания им автомобил. Като се върнала, видяла, че двама мъже и жалб.М. се бият. За кратко време дошли полицаи, сред които и младши инспектор в РУ на МВР– Хасково- Н.С. .

Полицейските служители след като установили чрез присъстващи свидетели станалото, задържали двамата мъже, които се биели със жалб.М., както и жалб.М..

На задържания М . бил извършен обиск в 16,20ч., за който е съставен Протокол за личен обиск на лице, рег.1970р-3644 от 05.02.2025г., съдържащ се преписката и приет като писмено доказателство.

Била издадена и процесната заповед за задържане на лице- рег.№ 1970зз-39 от 05.02.2025г., в която е описано, че на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, се задържа за срок до 24 часа М. М. в помещение за временно задържане на РУХасково. Като мотиви за издаване на заповедта е описано, че на **** същият „грубо нарушава обществения ред като се сбиват, предизвикват явно неуважение към обществото от чл.325 от НК“. Заповедта е била издадена в 16,30ч., като в същата е отбелязано, че задържаният М. е бил освободен в 21,40ч.

Следва издаване на писмо УРИ№1970р-3645/05.02.2025г., видно от което М.

М. е задържан с процесната заповед и е наредено да бъде настанен в местата за задържане в РУ-Хасково, като това писмо е от 18ч.

Било е връчено на задържания приложение към декларация на хартиен носител, с правата на задържано лице част 1 и част 2, като е описано, че същият желае адвокатска защита и е бил уведомен защитник в 17,52ч.

Описано е в същия документ, че е връчен на задържания в 19,30ч.

Междувременно М. е бил отведен до МБАЛ-Хасково, където в 18,00ч. му е бил извършен медицински преглед, след което е напуснал болничното заведение в 18,40ч.

Същата вечер в 21,35ч. била връчена призовка на жалб.М., в която е описано, че следва да се яви като свидетел на следващия ден в 13,30ч. при ст.инспектор В.Д..

2

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по– горе, които се кредитират с необходимото доверие, доколкото са събрани по надлежния ред и с предвидените в закона способи, както и от събраните гласни доказателства. Съдът дава вяра на изложеното от св.Е.М. относно обстоятелствата, на които е станала свидетел и които непосредствено е могла да възприеме. Следва да се отбележи също, че този свидетел е нямала възможност да възприеме цялата ситуация, доколкото от мястото, където се е намирала не е имала видимост към ставащото и е възприела ситуацията от определен момент след започналия конфликт.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените.

Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 от ЗМВР по своята същност се явява заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 о т ЗМВР. Тази изисквания в конкретната хипотеза са удовлетворени.

Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, основанието на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, описание на правата на лицето, вкл. и разпоредбата на чл.73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, на адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. Изложеното в обстоятелствената част и материалите по административната преписка, че лицето се задържа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради наличие на данни, че е извършил престъпление, като в достатъчна степен са изложени ясни твърдения защо издателят на заповедта е приел, че са налице данни за извършено престъпление, което е и посочено с цифрово изражение. Това еднозначно сочи на основание за приложение на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъ пление. В тази връзка е необходимо да се изясни, че фактическите основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени във връзка и по повод издаването й, така и от материалите по преписката, според дадените разяснения в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК.

Съгласно чл.72, ал.1, т.1 о т ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Според изискванията за съдържание на заповедите за задържане, предвидени в чл.74, ал.2 от ЗМВР, органите са длъжни да посочат фактически и правни основания за предприемане на принудителната мярка. Фактическите основания за издаването на административния акт, могат да се съдържат и в съпровождащи административния акт документи. В оспорената заповед е налице посочване на фактически основания за задържане на лицето. Соченето на данни за извършено конкретно престъпление, като са описани и фактически

3 обстоятелства, които индицират на евентуално участие на задържаното лице в извършването на престъпление, покрива изцяло критериите по чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за необходимото съдържание на оспорената заповед.

От събраните гласни доказателства и изявленията на страните по делото също може да се направи заключение, че жалбоподателят е задържан във връзка с инцидент– сбиване на обществено място с още две лица- също задържани след инцидента. В тази връзка съдът приема, че административният орган доказа твърдените от него фактически обстоятелства, послужили за издаване на оспорения акт. Действително, от данните по административната преписка не се установява провеждане на някакви процесуални действия със задържаното лице, за които е било необходимо задържането му. Но следва да се отбележи също, че жалбоподателят е бил задържан и му е била връчена призовка за следващия ден, когато е следвало да се яви като свидетел. В тази връзка следва да се отбележи, че действително не е било наложително провеждането на процесуално-следствени действия по това време на денонощието, поради което и правилно след връчването на призовка, жалбоподателят е бил освободен. Обстоятелството, че е бил като призован като свидетел за следващия ден и липсата на данни за образувано досъдебно производство не може да се приеме като факт, оборващ констатациите на издателя на заповедта. Полицейският инспектор е събрал данни от свидетели, като съобразно възприетата фактическа обстановка е приел, че са налице данни за извършено престъпление- едро хулиганство, като е описал в обжалваната заповед и част от проявите на задържания. При първоначално събраните данни за биещи се лица в централната част на града, обоснован е изводът на полицейският служител за наличие на данни за извършено престъпление, които данни се потвърждават и от свидетелските показания на св.М..

Действително, в същите се посочва, че две непознати лица са биели жалб.М., но са налице и данни, че същите лица и жалб.М. са се познавали и не е имало биещи и неучастващ в побоя, а всички са участвали. При така възприети данни, няма как първоначално да се отграничат версиите, степента на участие в станалото, както и виновност за същото. Но са налице достатъчно данни за извършено престъпление, в което е установено участие на жалбоподателя.

В заповедта е посочено правното основание и фактическите причини за задържането му, а в съпътстващите документи подробно са изложени останалите фактически обстоятелства. Независимо от конкретните причини и условия за проявеното поведение на жалбоподателя, същото представлява грубо нарушаване на обществения ред, както и изразява явно неуважение към обществото. Упражняване правомощието от полицейските органи да задържат лица трябва да е подчинено на легитимна цел– ограничаване на свободата на лицето е допустима, когато следва да се обезпечи разследването на престъпното деяние, да се предотврати извършването на друго престъпление или укриване от правоохранителните органи.

Следва да бъде отхвърлено възражението, че задържаното лице е било с връчена в 16,30ч. заповед за задържане, а писмено е уведомено за правата си в 19,30ч.- съобразно описаното в Приложение №1 към чл.15, ал.1 от Декларация за правата на задържано лице. Действително, в бланката на заповедта за задържане не се съдържа подробен текст, посочващ правото на помощ от адвокат, право на информация относно задържането, право на устен и писмен превод, право на запазване на мълчание, право на медицинска помощ, право на информация за срока на задържане, право на обжалване пред съда- каквито са подробно описани в Приложение №1 към чл.15, ал.1 от Декларация за 4 правата на задържано лице- в случая връчена в 19,30ч.- т.е. след като лицето е било задържано.