Определение № 609 от 01.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Бургас, 01.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500169 по описа за 2024 година

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54, представлявано от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров против разпореждане № 13050/21.12.2023г., издадено по ч.гр.д. № 7209/2023г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника С. С. М., ЕГН:

********** от ***** за следните суми:

2 285,50 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № 7053331801/16.08.2022г., сключен между страните;

508,15 лева – договорна лихва за периода от 25.05.2023г. до 24.10.2023г. и 45,68 лева – мораторна лихва.

В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително разпореждане, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде разпоредено издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за горепосочените вземания. Излагат се съображения, че районният съд е излязъл извън обхвата на дължимата в рамките на заповедното производство проверка и не разполага на този етап с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, в т.ч. и с оглед настоящата редакция на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. Оспорва като неправилни изводите на съда, че застрахователната полица е сключена с цел да бъде оскъпен кредита и кредиторът да се обогати неоснователно. По подробно изложените в жалбата съображения, моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за отхвърлените от районния съд вземания.

Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноските за платена държавна такса от 15 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

1

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед по чл.417 от ГПК против длъжника С. С. М., ЕГН:

********** от ***** въз основа на извлечение от счетоводна сметка и договор за потребителски кредит № 7053331801/16.08.2022г., както следва: 8 834,48 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № 7053331801/16.08.2022г., сключен между страните; 1 963,83 лева – договорна лихва за периода от 25.05.2023г. до 24.10.2023г. и 176,52 лева – мораторна лихва.

Районният съд уважав частично заявлението и издава заповед за изпълнение на задължение по чл.417 от ГПК за главница в размер на 6 548,50 лева, ведно със законна лихва, начиная от 29.11.2023г. до окончателното й изплащане; договорна лихва за периода от 25.05.2023г. до 24.10.2023г. в размер на 1455,68 лева; мораторна лихва за периода от 25.05.2023г. до 15.11.2023г. в размер на 130,84 лева и деловодни разноски в размер на 199,76 лева.

С обжалваното разпореждане № 13050/21.12.2023г., обективирано в заповедта по чл.

417 от ГПК, съдът е отхвърлил заявлението за останалите претендирани вземания – главница в размер на 2 285,50 лева, договорна лихва в размер на 508,15 лева и мораторна лихва в размер на 45,68 лева. Съдът е мотивирал отказа си да издаде заповед по чл. 417 от ГПК с наличието на неравноправна клауза касателно задължението на потребителя да сключи договор за застраховка. Съдът посочва, че застраховката е част от договора за кредит, изготвен предварително от икономически по-силната страна и очевидно е във вреда на потребителя. Така уговорена, клаузата не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора, а следователно не отговаря и на изискването за добросъвестност като води до значителен дисбаланс между правата и задълженията на банката и потребителя – чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Районният съд правилно е приел, че по отношение на договора за паричен заем, на който се основават процесните вземания е приложим ЗПК. Доколкото съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява валидността на договора за кредит. С оглед изискванията на закона в чл. 411, ал. 2 от ГПК такава служебна проверка е нужна с цел проследяване дали са спазени императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка, заповедния съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Затова изложеното в този смисъл оплакване в жалбата се явява неоснователно.

Затова, доколкото претендираните в настоящото производство вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, длъжникът се ползва от специална защита и съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи.

Този извод намира опора и в практика на Съда на Европейския съюз и конкретно – в 2 решението по дело С-448/17. В настоящия случай процесният договор за паричен заем, който е основанието за претендиране на обективираните в заявлението вземания, е потребителски, съобразно легалната дефиниция на чл. 9 от ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Правилно районният съд е намерил за неравноправни клаузите в Договора за кредит във връзка със сключената застраховка и дължимостта на лихви върху нея (в частност чл. 8), предвид факта, че същите са обвързани от сключването на допълнителни споразумения във връзка със застраховането. Следва да се има предвид, че е уговорено сключване и заплащане на застраховка, по която бенефициер не е длъжника, а "Ти Би Ай Банк" ЕАД. В случая е налице застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник по смисъла на чл. 383 КЗ, а не застраховка, сключена от кредитор за обезпечение по чл. 382 КЗ.

Описаната допълнителна услуга по финансиране на заплащането на дължимата застрахователна премия от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, сама по себе си представлява договор за потребителски кредит, а с уговарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се включи в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с която е въведено ограничение в размера на годишния процент на разходите (ГПР). Отделно в счетоводството на банката вземанията за застраховката, фигурират като главници по Договора за кредит и върху тях неоснователно се начисляват възнаградителни лихви и обезщетения за забава, независимо, че същите имат различни основания от главницата, за която следва да се счита само отпуснатата сума по кредита.

Също така стойностите на застрахователните премии по тази застраховка, са неоправдано високи, съобразно отпуснатата сума и периода на действие на договора.

Действително извършеното плащане от страна на банката на тези суми в полза на застрахователя, не променя горните изводи.

За всяка сделка, при която тече договаряне между естествено неравнопоставени субекти, добросъвестността изисква от доставчика, специализиран както на пазара на кредитирането, така и в застрахователната услуга, като посредник на конкретен застраховател, да разясни и предложи съдържание на клаузи разбираеми за потребител, встъпващ в договора без предварителна подготовка за сделка, различна от текущата му нужда от парични средства.

По изложените съображения, разпореждането се явява правилно и трябва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, шести въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 13050/21.12.2023г., издадено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 7209/2023г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4