Определение № 337 от 11.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. Варна, 11.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Маргарита П. Д.а

Яна Панева като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20263100600903 по описа за 2026 година Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частна жалба от пострадалото лице – Х. Р. Д. против определение № 851 от 18.05.2026 г. по ЧНД № 2045/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.03.2026 г. по д.п. № 727 /2025 г. по описа на Второ РУ на МВР – Варна, водено за престъпление по чл. 131,ал.1,т.12 от НК.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и необосновано, поради неправилна оценка на събраните доказателства.

Жалбоподателят счита, че по отношение на непълнолетните К. В. С. и И. Д.

Л. не следва да се прилагат единствено възпитателни мерки с оглед разпоредбата на чл.61 от НК. Без да се оспорва възприетата фактическа обстановка , Д. навежда доводи , че в конкретния случай извършеното деяние е с по-висока степен на обществена опасност от възприетата от прокурора и съда тъй като деянието е извършено : от две лица, на публично място, с продължителна активност, в това число и след падането му на земята, наличието на демонстративно и агресвино поведение пред множество граждани, било наложително намесата на полицията и са нанесени телесни увреждания. В заключение се прави искане за отмяна на атакуваното определение.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства и взе под внимание съображенията за прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП – Варна , както и като съобрази мотивите по атакуваното определение и доводите на жалбоподателят, установи следното:

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но не по съображенията изложена в нея.

1

Наказателното производство е образувано на 10.06.2025 г по реда на чл.212 ,ал.2 НПК за това, че на посочената дата неизвестни лица по хулигански подбуди са причинили телесна повреда на Х. Р. Д. - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.12 от НК. По време на разследването не е привличано лице в качеството на обвиняем.

Въз основа на доказателствата по делото прокурорът е приел, а ВРС я споделил като правилна следната за установена фактическа обстановка:

На 10.06.2025 г. св. Х. Д. се намирал в дома си в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, заедно със съжителстващата с него св.А. Ш.. Същата вечер, около 20.00 ч., двамата излезли от жилището, като св. Д. взел торба с отпадъци, за да я изхвърли в района зад блока, в близост до магазин „Бурлекс“, където имало кош за смет и площадка с пейки. По същото време в района се намирали непълнолетните К.С. и Ив. Л.. Двамата се били срещнали по-рано същия ден след приключване на учебните си занятия, придвижили се до района на площадката и останали там за известно време. Когато св. Д. се насочил към коша за отпадъци, между него и двамата непълнолетни, които той не познавал, възникнала словесна конфронтация. В кратък интервал напрежението ескалирало и прераснало във физическо посегателство. В хода на конфликта свидетелите С. и Л. започнали да отправят към св. Д. обидни и унизителни реплики, включително квалификации, че е „педофил“, след което му нанесли удари с ръце и крака по тялото. В резултат на нападението, св. Д. паднал на земята, като физическата агресия срещу него продължила и след това.

Нанесени му били удари в областта на гръдния кош и долните крайници, а дрехите му били разкъсани. Същият направил опит да се отдръпне и да преустанови конфликта, но напрежението не стихнало. Св.Ш. била в близост и чула викове и се насочила към тях. Тя възприела как две млади лица проявяват агресия спрямо св.Д., който бил повален на земята. Тя им извикала да престанат, като единият от непълнолетните се насочил към нея по заплашителен начин, като ситуацията допълнително се изострила. В отговор св. Д. предприел действия спрямо единия от нападателите, съборил го на земята и го задържал до пристигането на полицейски екип, с цел да прекрати продължаващото спрямо него насилие. Другият непълнолетен продължил да се държи агресивно, а около мястото започнали да се събират граждани. По това време в района се намирали и свидетелите Е. Х., Д. С. и П. В., които възприели мъж, който тичал и викал някой да подаде сигнал на тел. 112, а непосредствено след него - две по-млади лица, които го догонвали. Те видели как мъжът бил настигнат и му били нанесени удари с юмруци и ритници, като към него били отправяни и обидни квалификации, включително „педофил“.

Възприели още, че и след падането му на земята агресията не преустановила веднага. Една от тях подала сигнал на тел. 112, а останалите останали на място до пристигането на полицията. Случващото се било възприето в различна степен и от свидетелите И. М. Л.И. и С.Ж., които се намирали в района. Към момента, в който се ориентирали към мястото, конфликтът вече бил ескалирал, а св. Д. бил с разкъсана дреха, без обувки, с видими следи от 2 увреждания по тялото и заобиколен от събрали се хора. Част от свидетелите възприели и факта, че единият от непълнолетните бил задържан на земята от пострадалия до идването на полицейските служители. След подаването на сигналите на тел. 112 към мястото били насочени полицейски екипи от Второ РУ - Варна. При пристигането си служителите установили пострадалия Х. Д., св. А. Ш., непълнолетните св. К.С. и Ив. Л., както и множество събрани граждани. На място св. Д. заявил, че е бил нападнат от двете момчета, докато отивал да изхвърли отпадъци, а част от присъстващите очевидци потвърдили това като обща насока на случилото се.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на 10.06.2025 г. св. Х. Р. Д. е получил контузия на гръдния кош, травматични отоци и охлузвания по дясното и лявото коляно, причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети, които добре отговарят да са настъпили по време и начин, съответстващи на инцидента.

Уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото са налице и медицински документи относно св. Ив. Л., от които е видно, че и той е получил увреждания в хода на конфликта.

Изискани са и записите от тел.112, както и справки за съдимост на К.С. и Ив. Л., от които е видно, че същите са неосъждани. Събрани са характеристични данни за двамата непълнолетни, изготвени от инспектори ДПС. От тях се установява, че и двамата са ученици, не се водят на отчет в Детска педагогическа стая и спрямо тях не са налагани възпитателни мерки по ЗБППМН и са налице положителни данни за семейна среда, училищно поведение и възможност за повлияване чрез възпитателни мерки Първият извод който е направен, че остава непроменен този, относно механизма и развитието на конфликта, чието начало е поставено от непълнолетните. Последващите са относно правната квалификация на деянието – чл.131,ал.1,т. 12 НПК и финалният е, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 61 от НК- извършителите са непълнолетни , деянието не е с обществена опасност която да налага реализиране на наказателна отговорност и че от характеристичните данни се извлича обстоятелството ,че деянието е извършено поради лекомислие и увлечение.

Именно последния извод , който може и да е верен се явява прибързан, и несъответстващи на събраните до момента материали по делото, т .е. той е необоснован.

За коректност следва да се подчертае изрично, че всички обстоятелства, които са посочени в жалбата като такива сочещи на висока обществена опасност на деянието се явяват необходими съставомерни признаци на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК, поради което и не влияят пряко на обществената опасност деянието извън тази която е предвидил законодателят.

От друга страна освобождаването от отговорност на непълнолетен на основание чл. 61, ал. 1 от НК може да стане само при предвидените в тази 3 норма предпоставки. Законът предписва наличие на три условия: деянието да не представлява голяма обществена опасност, деецът да го е извършил поради лекомислие или увлечение и спрямо него да може успешно да се приложи някоя от възпитателните мерки по ЗБППМН. Към наличието на посочените условия първоначално прокурора , а след това и ВРС са подходили формално.

Изключение от този формализъм може би прави споменаването на наличните характеристични данни , които са относими към обществената опасност на извършителите и могат успешно да послужат в основата на извода за наличност на трето условие, а именно ,че може успешно да се приложи някоя от възпитателните мерки по ЗБППМН. В случая прокурорът изобщо не е разсъждавал по въпроса за обществената опасност на деянието, дали същата се отличава от типичната за подобен род престъпления против личността и защо. Това е пренесено и в съдебният акт. Ползването на данни за личността на извършителите не е основа за такъв извод . А този за отсъствието на други тежки последствия извън нанесените телесни повреди е неуместен, тъй като ако такива са налице вероятно и правната квалификация би била друга.

Абсолютно формално е изведен извода, и че непълнолетните са извършил деянието поради увлечение и лекомислие. Увлечението изразява емоционално-волевото състояние на непълнолетния в момента на извършване на престъплението и се характеризира с понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства. Лекомислието е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява недостатъчната му способност правилно да преценява характера, значението и последиците от извършването и други. /относно второто в характеристиките е записано друго/ В случая въпросите за емоционалноволевото състояние на непълнолетните, както и за техните интелектуални и оценъчни способности изобщо не е изследван. Може би причините за това са финансови, но не и обосновани в НПК. За настоящия съд е несъмнено, че установяване на обстоятелствата дали непълнолетният деец е действал поради увлечение или лекомислие налагат ползването на специални знания, поради което назначаването на съответна психиатрична и психологична експертиза е задължително. Преди това обаче следва да се съберат всички нужни факти за деянието и данни за личността на дееца. В материалите по делото се прокрадва индиция, че конфликта е зароден във връзка с действия на друго непълнолетно лице, както и такива ответни на жалбоподателят. Относно поведението на непълнолетните в училищна среда или пък извън нея данните са бедни или опосредени без да са проучени споменатите в характеристиките инцидентни прояви. На следващо място, съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 от НК, непълнолетно лице е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. В конкретния случай приетото от прокурора, че непълнолетните са извършили престъпление по чл. 131,ал.1,т.12 от НК, за което са наказателно отговорни, е изцяло декларативно. Изясняването на това обстоятелство несъмнено изисква специални знания, поради което назначаването на психиатрична и психологична експертиза е било задължително първо за изясняване на тези 4 обстоятелства, а след това за евентуални изводи с оглед разпоредбата на чл.

61, ал. 1 от НК.

По изложените съображения определението на районния съд и постановлението на прокурора следва да се отменят като необосновани. След връщане на делото прокурорът следва да съобрази дадените от въззивния съд указания за приложението на закона.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 851 от 18.05.2026 г. по ЧНД № 2045/2026 г. по описа на Районен съд – Варна и Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.03.2026 г. по д.п. № 727 /2025 г. по описа на Второ РУ на МВР – Варна, водено за престъпление по чл. 131,ал.1,т.12 от НК.

Връща делото на Районна прокуратура Варна за изпълнение на указанията по приложение на закона.