Решение № 254 от 22.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Велико Търново, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Катина Минева при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20264100500304 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „ЕРП Север“ АД гр. Варна, подадена чрез адв. А. М. от ВТАК, против решение № 147/30.01.2026г. по гр.д. № 3057/2025г. на ВТРС, с което жалбоподателят е осъден да върне на ищеца Т. К. И. сума в размер на 3198, 03 лв., платена по фактура № .../24.02.2023г. по партида с кл. № ********** и аб.

№ ..., за ел. енергия за обект, находящ се в с. Самоводене, като получена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Възразява се срещу решаващия извод на районния съд, че в случая не било налице основание за извършване на корекция, тъй като СТИ неизмервал точно преминалата през него ел. енергия и при правилна схема на свързване. В тази връзка се сочи, че от събраните доказателства се установява, че при извършване на процесната проверка е констатирана промяна в схемата на свързване на електромера, изразяваща се в събиране на входящия и изходящия проводник на първа и втора 1 измервателна система във входящите клеми, при наличието на скъсана ведомствена пломба. Допълва се, че отразените в КП обстоятелства са потвърдени от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и че според вещото лице установената промяна в схемата на свързване води до неотчитане на преминалата през първа и втора измервателна система на СТИ ел. енергия. В тази връзка се изтъква, че за доставчика е налице основание да преизчисли доставената в обекта на ищеца ел. енергия по реда на чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ. Уточнява се, че корекционното основание по чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ е приложено правило и допълнително начисленото количество ел. енергия от 7920 квтч. на стойност 5198, 03 лв. с ДДС е математически вярно изчислено за периода от 25.10.2022г. до датата на проверката. Развиват се съображения, че корекционната процедура е уредена като способ за възмездяване ощетяването на доставчика, поради неотчитане на цялата потребена от абоната ел. енергия, без да се цели установяване на реалното количество консумирана енергия и причините довели до това. По тези съображения жалбоподателят изтъква, че заплащането на процесната част от тази сума не е без основание, поради което иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск за връщане на исковата сума като недължимо платена. Претендират се разноски за всички инстанции.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че служителите на жалбоподателя не са спазили реда и начина за извършване на проверката по чл. 49 ПИКЕЕ респ. за съставяне на протокола от нея. Оспорва се от показанията на свид. М. да се установява процесната промяна в схемата на свързване на СТИ, доколкото те са противоречиви и неясни. Изтъква се, че от показанията на свид. Динев се установява, че електромерът не е работил в класа си на точност и след твърдяното възстановяване на правилната схема на свързване. Посочва се, че двамата свидетели не са присъствали на проверката, тъй като не са били очевидци на първоначалните действия на служителите на ответника и само формално са подписали протокола от нея. В тази връзка се възразява, че твърдяната от жалбоподателя манипулация не е доказана по делото пълно и главно и че поради това за него липсва основание служебно да коригира сметката на абоната с допълнителни количества ел. енергия. С тези доводи се иска от съда да потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, 2 поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, тъй като са били налице положителните респ. са липсвали отрицателните предпоставки за предявяване на иска, а първостепенният съд се е произнесъл в рамките на сезирането си с исковата молба, без да има произнасяне в повече от поисканото.

При проверката по реда на чл.269 изр.2 от ГПК за правилността на обжалваното решение, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника по делото – „ЕРП Север“ АД да заплати на ищеца – Т. К. И. сумата от 3198, 03 лева, платена при липса на правно основание, като стойност на начислена за периода от 25.10.2022г. до 22.01.2023г. ел. енергия по партида с клиентски № ********** и абонатен № ..., с адрес на обекта потребление: с.

Самоводене, Община Велико Търново, ул. „...“ № 58, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за горепосочения обект във връзка с доставката на която има разкрита партида на негово име при ответника. Сочи, че е уведомен от доставчика, че въз основа на извършена проверка от негови служители и съставен за нея КП са преизчислени доставените му количества ел. енергия, за стойността на която е издадена фактура от 06.12.2022г. Ищецът изтъква, че под страх от спиране на ел. захранването в имота му на 30.01.2023г. е платил сумата от 208, 03 лв., а на 30.05.2023г. – сумата от 2990 лв. Ищецът смята, че платената от него сума е получена от ответника без основание, тъй като същият е нямал основание да извърши едностранна корекция на сметката му за вече доставена електроенергия. При тези твърдения ищецът иска ответникът да бъде осъден да му върне така заплатената му сума.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е потребител на енергийна услуга, доколкото същият е краен клиент по смисъла на § 1 т. 41Б от ДР на ЗЕ. Възразява, че негови служители на 22.01.2023 г. са извършили проверка на СТИ на обекта на ищеца, находящ се в с. Самоводене, при което е установено, че същият мери извън класа си за точност, поради промяна в схемата на свързване, тъй като входящият 3 и изходящ проводник на първа и втора измервателна система са събрани във входящите клеми. Допълва, че за проверката е изготвен констативен протокол, подписан от неговите служителите и от двама свидетели в съответствие с чл. 49 ал. 3 ПИКЕЕ. Счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, поради установеното въздействие върху схемата на свързване, която му дава право да завиши потреблението на ищеца за периода от 25.10.2022г. до 23.01.2023г. с 7930 квтч. на стойност 5198, 03 лв. В тази връзка счита, че за него е налице правно основание да задържи процесната сума, която е част от стойността на коригираното количество ел. енергия.

При тези твърдения на страните за безспорно между тях следва да се приеме, че ищецът е потребител на ел. енергия за недвижим имот, находящ се в с. Самоводене, ул. „...“ № ..., за който при доставчика на енергия има разкрита партида с клиентски № ********** и абонатен № ..., че на 22.01.2023г. е извършена проверка на СТИ, обслужващ обекта на потребление от служители на ответника, за която е съставен КП № 5501415, както и че въз основа на него и по реда на чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ е извършена корекция на доставеното количество ел. енергия на абоната за 25.10.2022г. до 22.01.2023г., като потреблението му е завишено с 7920 квтч. на стойност 5 198, 03 лв. по фактура № ...от 24.01.2023г. Липсва спор между страните, че процесната сума в размер на 3 198, 03 лв. като част от горепосочената стойност на коригираното количество ел. енергия е заплатена на два пъти от ищеца – на 30.01.2023г. е платена сума от 208, 03 лв., а на 30.05.2023г. – сумата от 2990 лв. Не е спорно по делото, а и на съда е служебно известно, че за платения на 13.03.2023г. остатък от вземането по фактурата от 24.01.2023г. в размер на 2000 лв. между страните по делото е водено исково производство, което е приключило с влязло в сила решение № 666/11.12.2024г. по в.гр.д. № 544/2024г. на ВТОС. Със същото ответникът по делото е осъден за заплати на ищеца сумата от 2000 лв. получена по фактура № .../24.02.2023г. по партида с кл. № ********** и аб. № ..., поради липсата на правно основание за това, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.11.2023г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 3198, 03 лв. като част от стойността на фактура № .../24.02.2023г. в размер на 5198, 03 лв. е процесуално допустим, тъй като не е налице отвод за присъдено нещо по см. на чл.

299 ал. 2 ГПК по влязлото в сила решение по в.гр.д. № 544/2024г. на ВТОС. Въпреки че двете дела имат едни и същи страни и основанието на исковете е едно и също, не е налице едно и също искане, доколкото е претендирано присъждането на различни по размер суми, платени на различни дати. Наличието на общи правопораждащи факти неправи двата спора идентични по см. на чл. 299 ГПК респ. чл. 126 ал. 1 ГПК, тъй като 4 материалното право на вземане по чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД за отделните суми възниква от момента на плащането им.

От друга страна обаче влязлото в сила решение в съответствие с разпоредбата на чл. 297 ал. 1 ГПК е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Р България. По арг. от чл. 298 ал. 1 ГПК обективните предели на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение обхващат искането и основанието на спорното право, а субективните – страните и техните частни или универсални правоприемници /чл. 298 ал. 2 ГПК/. Това означава, че установените с влязло в сила решение общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо и не могат да бъдат пререшавани в последващ процес между същите страни, които има за предмет претенция, произтичаща от тези общи факти. Невъзможността съществуването на съдебното признатото право да се оспорва въз основа на факти възникнали преди формиране на силата на присъдено нещо е израз на нейното преклудиращо действие, независимо от това дали тези факти са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици.

В настоящият случай, с влязло в сила решение между страните по делото е отречено, въз основа на процесната проверка от 22.01.2023г., за която е съставен КП № 5501415 от същата дата, ответникът да има право да коригира по реда на чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ сметката на абоната, поради промяна на схемата на свързване на ищцовото СТИ. Сегашният въззивен състав следва да зачете този материалноправен ефект на влязлото в сила решение № 666/11.12.2024г. по в.гр.д. № 544/2024г. на ВТОС и да приеме за безспорно установено, без да осъжда събраните по делото доказателства в тази насока, че за ответника не е налице валиден юридически факт за имуществено разместване на исковата сума, доколкото навежда същото основание за получаването й. В тази връзка получаването от ответника на сумата 3198, 03 лв., чрез заплащането и на два пъти, съответно на 30.01.2023г. и на 30.05.2023г., като част от стойността на коригираното количество ел. енергия по фактура от 23.01.2024г., поради извършена корекция на сметката на ищеца по реда на чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ, въз основа на КП от 22.01.2023г., се явява лишено от основание. При липсата на основание за задържане на исковата сума, предявената претенция за връщането й се явява изцяло основателна и следва да се уважи.