Решение № 208 от 13.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10536/2023
- Вид
- Решение № 208
- Подписан
- 13.01.2025
- В сила
- 13.01.2025
- Състав
- Татяна Димитрова, Радина Калинова Калева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 146 ал. 1 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 208 гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Румяна М. Найденова
Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100510536 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 11441/01.07.2023 г., постановено по гр. д. № 63358/2022 г. на СРС, 126 състав, са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Б. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, действащ чрез адвокат Т. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД сумата сумата от 866.47 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 10.2018г. 04.2021г., ведно със законната лихва от 05.09.2022г. до окончателното плащане, 108.20 лв. законна лихва за забава от 31.10.2019 г. до 29.08.2022 г. както и лихва в размер на 0.01 лв. за периода 31.01.2020г.- 29.08.2022г. върху стойността на услугата за дялово разпределение в размер на 1,49лева за м.12.2019г. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати сума в размер на 850 лева, представляваща направени по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението подава ответника. Въззивникът възразява, че извода на съда относно наличието на отоплителни тела в процесния недвижим имот, респ. реалната възможност последният да е отопляван, е направен при непълна и неправилна преценка на събраните по делото писмени доказателства. Нарушени са съдопроизводствените правила, доколкото не са допуснати 1 въпроси към вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, направени с отговора на исковата молба, които са относими към изясняване същността на спора. В резултат е нарушено правото на защита на въззивника, както и принципът за равноправие на страните в процеса. Въззивникът оспорва решението като необосновано, доколкото изводът, че сградата, в която се намира имота е топлоснабдена, противоречи на твърденията в исковата молба, че няма начислена стойност за дялово разпределение. Недоказано по делото остава и валидното обвързване на страните от договор за общи условия, които да са изготвени, одобрени и оповестени по законоустановения ред. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло да отхвърли предявените спрямо ответника претенции. Претендира и разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.
Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Отговорът на въззивната жалба е подаден в предвидения по чл.263, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.
В рамките на въззивното производство с разпореждане се констатира, че не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания по смисъла на чл.266 ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна норма.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за заплащане стойността на потребена топлинна енергия за стопански нужди, с която стойност ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48429/2022 г. по описа на СРС, 126 състав. В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че в процесния имот отоплителните тела са премахнати, поради което не е ползвал предоставени от ищцовото дружество услуги.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по 2 отношение на неговата правилност, съдът намира следното:
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.) Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с 3 влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.
05. 2018 г. – м. 04.2020 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия (като в настоящия случай, въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ, се установи, че ответникът не дължи суми за топлинна енергия, отдадена за общите части на сградата). По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
(Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.).
Притежаваното от ответника право на собственост също е установено по делото. В открито съдебно заседание, проведено на 12.05.2023 год. процесуалният представител на ответника представя документи констатиращи правото на собственост върху имота, приложени към молба представена в заседанието от същата дата. В същото съдебно заседание, процесуалният представител на ответника, заедно с представяне на писмените доказателства, за приобщаването на които ищецът не се противопоставя, е направено уточнение относно правото на собственост върху процесния недвижим имот. Уточнено е, че притежаваното от ответника право на собственост се разпростира единствено върху 37 кв.м. от недвижимия имот, като процесуалният представител на ищеца не се противопоставя, а напротив, прави изрично изявление в смисъл, че приема уточнението. В резултат на което следва и изменение на доклада по делото, а именно съдът „ДОПЪЛВА определението по чл.
146 ал. 1 т. 3 ГПК като приема за безспорно, че ответницата е собственик на магазин, находящ се на горепосочения адрес с площ от 37кв.м.„ В обжалваното първоинстанционно 4 решение не става ясно, че съдът е взел предвид това изменение при крайния си извод за дължимост на процесните суми.
В исковия период о т м.10.2018 г. до м.04.2021 г., действащи между страните са приетите от "Топлофикация София" ЕАД Общи условия от 2016 г., одобрени с Решение на ДКЕВР от 10.07.2016 г. Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г., съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението. (Решение № 3100 от 7.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 44788/2021 г.; Решение № 8163 от 16.07.2022 г. на СРС по гр. д. № 71729/2021 г.) За установяване размера на дължимата сума за доставената топлинна енергия съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като то отчита реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, начислените по прогнозни данни суми и осчетоводените плащания. От същата се установява, че размерът на дължимите суми, след като се вземат предвид изравнителните сметки, които са в общ размер от 866,47лв за доставена топлинна енергия. Направено е заключение, че размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане 3 на ответника в забава до 29.08.2022г. е в размер на 108.21лева и 0,01лева лихва върху главницата за дялово разпределение. Доколкото, обаче, същата е депозирана на 27.04.2023 год., т.е. преди 12.05.2023 год., когато в заседание е направено изменението по отношение на правото на собственост, определената от вещото лице сума следва да се преизчисли съобразно тези уточнения. В резултат на изменението, ответникът следва да дължи от така изчислените 866,47 лева, сума съответстваща на недвижимия имот, правото на собственост върху който притежава ответника, а именно за 37 кв.м. Настоящият състав на въззивния съд, счита, че правилния размер на сумата, за която следва да се ангажира отговорността на ответника възлиза на 320,67 лева.
Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/565f25eb-8ce4-430a-8fd7-1d8990f5463a