Решение № 939 от 30.11.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Сливен, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230103866 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба, подадена от Ж. М. И., ЕГН: ********** от гр. **** чрез адв. Н. М. от АК-Ямбол, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, бизнес сграда „Люлин” № 6, ет. 2, с която са предявени отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439 ГПК, с които се претендира да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество, суми от 7161,90 лв., съставляваща главница по договор за потребителски паричен кредит от 02.09.2014 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2015 г./датата на постановяване на арбитражното решение / до окончателното изплащане на задължението, сумата от 80 лв., представляваща разноски по арбитражното дело № **** на Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие-гр.

София, сумата от 688,10 лв., съставляваща юрисконсултско като за тези суми е издаден изпълнителен лист от 25.10.2016 г. по т.д. № 7199/2016 г. на СГС, като погасени по давност.

Ищцата твърди, че била длъжник по изп.д. № **** по описа на ЧСИ Б. Б., което било образувано на 06.01.2017 г. по молба на „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и на основание на издаден в негова полза изпълнителен лист от 25.10.2016 г. по арбитражно дело № **** на Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие-гр. София за следните суми: сумата от 7161,90 лв., съставляваща главница по договор за потребителски паричен кредит от 02.09.2014 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2015 г./датата на постановяване на арбитражното решение/ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 80 лв., представляваща разноски по арбитражното дело № **** на Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие-гр. София, сумата от 688,10 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение. По делото не били 1 извършвани изпълнителни действия и същото било перемирано. „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД било цедирало вземанията си по изпълнителния лист на ответното дружество, което било изтеглило изпълнителния лист и било образувало на 25.03.2022 г. ново изпълнително дело № 841/2022 г. при ЧСИ Г. Г.. Посочва, че от 06.01.2017 г. датата на подаване на молба за образуване на изп.д. № **** по описа на ЧСИ Б. Б., до 25.03.2022 г., когато било образувано ново изпълнително дело № 841/2022 г. при ЧСИ Г. Г. били изминали повече от пет години. Взискателят не бил извършвал от 06.01.2017 г. до 06.01.2019 г. изпълнителни действия по изп.д. № **** и била налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК и изпълнителния процес се бил прекратил по право на 06.01.2019 г. Петгодишната погасителна давност за процесните вземания била започнала да тече от 06.01.2017 г. и била изтекла на 06.01.2022 г. преди образуването на 25.03.2022 г. на второто изпълнително дело.

Моли съдът да признае за установено, че не дължи на ответното дружество като погасени по давност следните суми: сумата от 7161,90 лв., съставляваща главница по договор за потребителски паричен кредит от 02.09.2014 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2015 г./датата на постановяване на арбитражното решение/ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 80 лв., представляваща разноски по арбитражното дело № **** на Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие-гр.

София, сумата от 688,10 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при условие на евентуалност.

В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. Ответното дружество твърди, че предявеният иск е допустим, но не е основателен, тъй като не била изтекла претендираната от ищеца петгодишна давност. Вземането по изпълнителния лист ответното дружество твърди, че била придобило по силата на договор за цесия сключен на 08.08.2018 г. между него и „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като по силата на изрично пълномощно ответното дружество в качеството си на цесионер било упълномощено от цедента по договора за цесия да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземането.Посочва, че било изпратило уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника на посочения в договора адрес чрез препоръчана поща, но пощенската пратка се била върнала с отбелязване „сменен адрес“, което било удостоверено в обратна разписка. Моли съдът, в случай, че приеме, че ищцата не е била уведомена за извършената цесия да приеме, че е уведомена с приложеното към отговора на исковата молба уведомление.

По молба на „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на 06.01.2017 г. било образувано изп.д. № **** на ЧСИ Б. Б., като в молбата си взискателят бил възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Цитира т. 10 от ТР № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че давностния срок бил прекъснат с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 06.01.2017 г. и от този момент била започнала да тече нова давност, като се позовава на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По изпълнително дело били поискани и предприети и други изпълнителни действия- на 01.02.2017 г. било изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД, както и 2 покана за доброволно изпълнение на длъжника. На 24.02.2017 г. било изпратено запорно съобщение до ЦКБ АД. На 17.11.2021 г. ответното дружество било подало молба за прекратяване на изпълнителното дело и изтегляне на изпълнителния лист. Въз основа на същият било образувано изп.д. № 841/2022 г. на ЧСИ Г. Г., като с молбата за образувано на делото взискателят бил посочил конкретни изпълнителни способи, поради което същата била от естество да прекъсне погасителната давност. На 22.08.2022 г. бил насрочен опис на движимите вещи на ищцата, което било валидно изпълнително действие, което прекъсвало погасителната давност. Цитира съдебна практика в този смисъл. Държавата била конституирана като присъединен взискател на 15.06.2012 г. и от тази дата била започнала да тече нова давност-т. 10 от ТР № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Взискателите не били бездействали, а били предприемали всички необходими действия и по двете изпълнителни дела. Позовава се на практика на ВКС в смисъл, че перемцията е без правно значение за прекъсването на давността.

Предприемането на всяко едно от посочените изпълнителни действия прекъсвало давността. Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и да им присъди сторените по делото разноски. Прави възражение при условие на евентуалност по отношение на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Съдът с Определение № 2770 от 25.10.2022 г. по чл.140 ГПК е разпределил доказателствената тежест между страните като е указал на ищеца, че следва да докаже, че е налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая се явява изтеклата петгодишна респ. тригодишна погасителна давност за вземанията.

С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че задължението е погасено по давност, съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.

След като прецени събраните по делото фактическа страна: доказателства,намира следното от

Ищцата е длъжник по изп.д. № **** по описа на ЧСИ Б. Б., което е образувано на 06.01.2017 г. по молба на „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и на основание на издаден в негова полза изпълнителен лист от 25.10.2016 г. по арбитражно дело № **** на Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие-гр. София за следните суми: сумата от 7161,90 лв., съставляваща главница по договор за потребителски паричен кредит от 02.09.2014 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2015 г./датата на постановяване на арбитражното решение/ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 80 лв., представляваща разноски по арбитражното дело № **** на Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие-гр. София, сумата от 688,10 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжника.

„ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД цедира вземанията си по изпълнителния лист на 3 ответното дружество, което е изтеглило изпълнителния лист и е образувало на 25.03.2022 г. ново изпълнително дело № 841/2022 г. при ЧСИ Г. Г.. По изп.д. № **** поканата за доброволно изпълнение е била изпратена на длъжника и пощенската пратка е била получена на 08.02.2017 г., но е останала невръчена, тъй като лицето е било в Чехия и са били извършени следните изпълнителни действия- на 02.02.2017 г. е бил наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД и на 24.02.2017 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД. Изпратено е съобщение до длъжника за наложения запор на банковите му сметки на 24.02.2017 г., като няма данни това съобщение да е било получено от длъжника.

Взискателят не е извършвал от 24.02.2017 г. до 12.01.2022 г. изпълнителни действия по изп.д. № **** и тъй като е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК и изпълнителния процес се е прекратил по право на 24.02.2019 г. ЧСИ Б. Б. е издала постановление за прекратяване на изп.д. № **** на това основание на 12.01.2022 г. На 25.03.2022 г. ответното дружество въз основа на същия изпълнителен лист е подало молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Г. Г..

Петгодишната погасителна давност за процесните вземания започва да тече от 24.02.2017 г. и същата е изтекла на 24.02.2022 г. преди образуването на 25.03.2022 г. на второто изпълнително дело № 841/2022 г. на ЧСИ Г. Г..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след влязло в сила арбитражно решение/,а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на изпълнителното основание, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.

Предявеният иск е допустим и в тази връзка възраженията на ответника са неоснователни, защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп.д. № 841/2022 по описа на ЧСИ Г. Г., с район на действие Окръжен съд-гр.Сливен, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли 4 приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право и не влияе на допустимостта на иска. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.