Решение № 1290 от 10.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. ***, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста год. в следния състав:

Председател: Зорница Д. Д. Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско дело № 20264430103142 по описа за 2026 год. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Д. Е. Д. против А. Л. Б., в която се твърди, че е сестра на нейн бивш партньор, от когото има дете - Н.. Посочено, че на 10.07.2026г. в гр.*** ответницата е обиждала молителката, държала се агресивно, опитала се да удари молителката и т.н.Посочва се всичко се е извършило в присъствието на детето и има образувана полицейска преписка.Поради изложеното, молителката сезира съда с искане за защита.

Ответницата в с.з., чрез процесуален представител е взела становище, че молбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че ответницата е сестра на бившия партньор на молителката и че е леля на детето Н..Не е спорно, че молителката има нов съпруг и е бременна към настоящия момент, който факт е установен и в залата.

Спорен по делото е въпроса упражнен ли е физически и психически 1 тормоз от страна на ответницата спрямо молителката, в присътвието на детето и налага ли се постановяване на мерки по ЗЗДН.

С оглед на спорните въпроси, са събрани гласни и доказателства. писмени

От представената по делото Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката към молбата, се установява, че същата е декларирала, че спрямо нея е упражнено насилие от ответницата на 10.07.2026г.- на два пъти в продължение на половин час, пред сградата на съда в гр.***, като подробно е описано, как са се разхождали с детето и новия съпруг, как ответницата е изскочила ненадейно зад храстите и какво е било поведението на ответницата- агресивно, обвинително- че молителката не спазва режима за лични отношения с брат й.Посочено е, че детето се е стреснало и уплашило.Изложено е, че втория път, след половин час отново ответницата се е държала агресивно и дори е вдигнала ръка за физическа саморазправа, като само намесата на настоящия съпруг- да застане между тяхе възпрепяствало физически контакт, че е наричала молителката многократно „курва“ и „боклук“ и я обвинявала, че майката отчуждава детето от брат й.Посочено, че това се е извършило пред детето, което се уплашило и скрило зад молителката и съпруга й.

От представената справка от ОДНБПЗ-***, е видно, че ответни цата не се води на диспансерно наблюдение и няма данни да е лекувана от 2000г. към настоящия момент.

Видно е, че е заведена преписка по сигнал на молителката, като в представената оценка е посочено, че лицето е с 1 точка, т.е., променлив рискнивото на риск може да се промени бързо, за което пострадалото лице трябва да е информирано и да внимава за допълнителни признаци на опасност.

Приложена е характеристична справка, че се ползва с добро име, не дружи с лица от крим.лния контингент, не злоупотребява с алкохол и цигари, няма наложени мерки по ЗЗДН, не е крим.лно проявено.В тази връзка съдът е приел и за безспорен факта, че ответницата работи в детско заведение си са й поверени деца и то в малко населено място, където всички се познават.

От приложеното свидетелство за съдимост е видно, че лицето е неосъждано.

2

Приложена е справка, че е подадена за конфликта жалба и е заведена преписка пред РП-***.

В с.з. са разпитани свидетелите Д.Д. и Н.Г.

Свидетелят Д. съпруг на молителката заявява, че на посочената дата и час, пред сградата на съда в ***, са се разхождали молителката, детето Н. от първия брак на молителката и той и ненадейно ответницата е изскочила от храстите и е започнала да се държи агресивно спрямо молителката, да й държи сметка защо не дава детето на брат й да го вижда, като е решила да вземе и прегърне детето, но същото се е уплашило от тона й и се е скрило зад свидетеля.посочва, че е било на центъра на града, като е имало пожарникари пред пожарната и жена наблизо , седнала на пейката.За втория път като са м.ли ответницата се е опитала да удари молителката и той застанал между тях, да предотвратил физически контакт, тъй като и съпругата е бременна.Освен това ответницата я е наричала многократно „курва“ и боклук“, като детето се е разплакало и скрило зад тях- свидетеля и молителката и поне още три седмици е било стресирано. Посочва, че втория път е била спряна ответницата и от дъщеря й, която е непълнолетна и в последствие е разбрал от съпругата си за момичето, което се е опитвало да ответницата от саморазправа.

Свидетелката Г. посочва, че е била наблизо на пейката седнала пред съда, а втория път , когато страните са комуникирали на по-далечно разстояние и не е могла да види и чуе точно какво се случило.Посочва, че не е забелязала ответницата да е била превъзбудена, а била спокойна.

Изготвен е социален доклад, като пострадалите лица са посочили същото, което и в молбата и в с.з.

С оглед на горното, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо и сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или обитават едно жилище.В тази връзка, съдът е взел предвид събраните доказателства, които са непротиворечиви, като се има предвид, че се касае за отношения и действия, извършващи се в семейна обстановка, на която рядко присъстват други хора. От друга страна, разпоредбата на чл. чл.13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за 3 защита, само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от същия закон. Предвид и съдебната практика, че насилие е всяка забранена от закона физическа саморазправа и употребата на обидни в присъствието на деца, което води до определени негативни психически и емоционални преживявания и които преживявания от своя страна препятстват правилното психическо, емоционално и нравственото развитие на същото, детето е било конституирано служебно.

Насилие е всяка забранена от закона физическа саморазправа, ка кто и думите са предизвикали основателен страх у молителката, предвид и състоянието й. Още повече, че се споменава и за комуникация от страна предните дни на ответницата по вайбър, които са били притеснителни.

Съдът е кредитирал показанията на свид.Д., независимо, че съпруг, защото е бил очевидец, посочва точно и ясно място и час, което съвпада и с другите събрани доказателства, обяснява, че е имало и други хора наблизо, защо още при първия конфликт, не са подали жалба по органите на полицията, а едва след втория път Индиция за притесненията на молителката е, че е подала и до органите на полицията за защита. Следва да се отбележи, че все пак действието е станало на публично място, като може да има записи от камери на съда, както и е имало и пожарникари пред пожарната, т.е. свидетели, които могат да са видели действията на страните, че е била втория път и дъщерята на ответницата. Свидетелката Г.споменава, че два пъти е имало разговор между страните, но не знае какво точно, като единият път казва, че не е чула и видяла от храстите, а втория път е била на далечно разстояние.

Мерките за закрила от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, макар и прилагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът 4 ще постъпи, ако констатира, че към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия.

И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН съдът изследва както поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.

Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове.

Поради горното, съдът намира, че на ответни цата следва да бъдат наложени мерки за защита, предвидени в закона.Съдът е съобразил, изложеното и от двете страни, че има проблемно отношения между молителката и бившия съпруг по повод на детето, че са подадени молби в тази връзка и че посещават социални програми с оглед подобряване на техните отношения и да не се въвлича детето в техните конфликти, което обстоятелство неминуемо се отразява и върху поведението на близките.Както бе посочено, мерките се налагат, не да се накаже ответника, а да се защитят личните граници и спокойствието на молителите и да се даде възможност за уреждане на отношенията на страните в бъдеще, тъй като ще се налага да се срещат по повод детето.Съдът приема, че по- дълъг срок за детето, ще възпрепяства поддържането на отношенията с детето и отчита, че спрямо него директно не е насочено пряко действие, докато спрямо майката е имало такова и психическо, и физическо. С оглед тежестта на извършените действия на насилие, съдът счита, че подходящи мерки на закрила са предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗСДН – задължи ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителите, като спрямо детето е за три месеца, а спрямо молитерлката за шест месеца, да не приближава пострадалите лица и да спре всякаква комуникация, за същия срок- три за детето и шест за майката, считано от датата на незабавната защита .

5

Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.

При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 12,78евро по сметка на ПлРС.

Следва ответницата да заплати на молителката направените разноски в размер на 600 евро за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА А. Л. Б., ЕГН**********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от домашно насилие спрямо Д. Е. Д., ЕГН********** и детето Н. Е. Б. Б., ЕГН**********.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.18 ал.1 вр. чл.5 ал.1 т.3 от Закона за защита от домашното насилие, на А. Л. Б., ЕГН**********, ДА ПРИБЛИЖАВА Д. Е. Д., ЕГН********** и детето Н. Е. Б. Б., ЕГН**********, на разстояние по-малко от 150 метра, за срок от три месеца за детето Н. Б. и шест месеца за Д. Д., считано от 03.08.2026г.-датата на незабавна защита.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.18 ал.1 вр. чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН А. Л. Б., ЕГН**********да осъществява контакт с Д. Е. Д., ЕГН********** и детето Н.

Е. Б. Б., ЕГН**********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от три месеца за детето Н. Б. и шест месеца за Д. Д., считано от 03.08.2026г.-датата на незабавна защита.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.

ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.