Определение № 1449 от 20.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1449 гр. Благоевград, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев

Членове:

Атанас И.ов

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200500902 по описа за 2024 година

С протоколно определение № 812 от 05.12.2024 г. по в.гр.д. № 902/2024 г. на ОС Благоевград съдебният състав е посочил, че исковата молба и въззивната жалба са нередовни.

Съдът е констатирал, че с петитума на исковата молба е отправено искане да се признае за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на основание давностно владение, при равни квоти, за разликата над 1/3 идеална част от процесния имот, а въззивната жалба е подадена единствено от ответника Ц. Л.. Другите ответници, негови обикновени другари, не са се присъедини към въззивната му жалба. Съдът е посочил, че затова е налице неяснота какви идеални части от правото на собственост на ответника Ц. Л. ищците отричат и съответно кое точно е спорното право, предмет на въззивното производство. Приел е, че е налице неяснота в петитума на исковата молба, с която ищците са предявили отрицателни установителни искове спрямо Ц. Л., както и че не е ясно дали всеки един от ищците е предявил срещу Ц. Л. отрицателен установителен иск да се установи със сила на присъдено нещо, че той не е собственик на: 2/3 идеални части от имота /„разликата над 1/3“/; 2/9 идеални части /т. е., че този конкретен ответник, заедно с другите двама, не е собственик „при равни квоти, на разликата над 1/3 идеална част“/; 1/3 идеална част, съобразно посоченото в констативен нотариален акт № 41 от 20.05.2019 г., или дали ищците не са възнамерявали да предявят исковете си срещу този ответник за някакъв друг размер идеални части.

С протоколно определение съдът е указал на ищците да отстранят констатираната нередовност, като уточнят петитума на исковата молба и посочат с предявените от тях отрицателни установителни искове, какъв конкретен размер идеални части от правото на собственост са искали да се установи със сила на присъдено нещо, че ответникът Ц. С. Л. не е придобил въз основа на давностно владение.

1

В хода на съдебното заседание, проведено на 05.12.2024 г., процесуалният представител на ищците е конкретизирал, че исковата молба спрямо Ц. С. Л. се отнася за разликата над 1/3 идеална част от процесния имот и че те отричат той да притежава 2/3 идеални части на основание придобивна давност.

Поискали са от петитума на исковата молба да отпадне и изразът „при равни квоти“.

Съдът е счел, че с направените уточнения са отстранени констатираните нередовности на исковата молба по отношение на отрицателните установителни искове, които са предявени спрямо Ц. С. Л., като занапред следва да се счита, че с петитума на исковата молба спрямо този ответник е отправено искане да се признае за установено в отношенията между ищците и Ц. С. Л., че последният не е собственик, на основание давностно владение, на 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***.

Постъпила е молба с вх. № 16927/13.12.2024 г., подадена по имейл на 12.12.2024 г., с която процесуалния представител на ищците конкретизира, че те оспорват Ц. Л. да притежава повече от 1/9 идеална част от процесния имот, придобита на основание наследство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Твърдят, че разликата над 1/9 идеална част до признатата с оспорения нотариален акт 1/3 идеална част на Ц. Л., е тяхна собственост.

Затова в съдебното заседание са отрекли той да притежава 2/3 идеални части, притежавани от ищците. Считали, че той притежава само 1/9 идеална част от процесния имот, придобита на основание наследство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, както и че Ц. Л. не е придобил идеални части от процесния имот на основание давностно владение. Отправя се молба да се счита, че искът спрямо Ц. Л. е предявен за разликата над 1/9 идеална част от процесния имот до признатата му с нотариалния акт 1/3 идеална част от имота, като ищците посочват, че оспорват, че той притежава и останалите 2/9 идеални части.

Съгласно чл. 101, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.

С уточнението, направено в хода на съдебното заседание, проведено на 05.12.2024 г., ищците са отстранили нередовността на исковата молба, като са отстранили неяснотата в нейния петитум. Според решение № 38 от 13.03.2017 г. по т. д. № 3675/2015 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС принципът в чл. 101 ГПК намира своето приложение и в разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване. Затова след като е било направено уточнението на 05.12.2024 г., на осн. чл. 129, ал. 5 ГПК исковата молба вече се смята за редовна от деня на нейното подаване. Чл. 101 ГПК не може да се прилага за редовни процесуални действия. Петитумът на една редовна искова молба може да бъде променян само по реда на изменението на иска, но съгласно чл. 214 ГПК това може да се случи само в първата инстанция.

В хода на съдебното заседание, проведено на 05.12.2024 г., съдебният състав е констатирал, че са налице основания за оставяне без движение на 2 въззивната жалба. Посочил е, че с първоинстанционното решение са уважени отрицателни установителни искове, които ищците са предявили спрямо трима ответници, като въззивната жалба е подадена само от ответника Ц. Л., но във жалбата на няколко места се посочва, че Ц. Л. атакува изцяло съдебното решение. Същевременно в първото съдебно заседание пред въззивния съд другите двама ответници не са се присъединили към въззивната жалба. Това е налагало Ц. Л. да прецизира във въззивната си жалба в какво се състои неговото искане /чл. 260, т. 4 от ГПК/ или да обоснове правния си интерес да обжалва изцяло решението, а не само в частта му, с която съдът се е произнесъл по исковете на ищците, които са били предявени конкретно спрямо него.

С протоколно определение съдът е оставил без движение въззивната жалба и е указал на жалбоподателя Ц. С. Л. да отстрани констатираната нередовност. На 11.12.2024 г. на жалбоподателя е връчен препис от протоколното определение, с което са му били дадени указания да отстрани констатираните нередовности във въззивната жалба. Постъпила е молба с вх.

№ 17241/19.12.2024 г., подадена чрез адв. А. Д. по имейл на 18.12.2024 г., с която жалбоподателят заявява, че обжалва съдебното решение само в частта, с която районният съд се е произнесъл спрямо Ц. Л. и притежаваните от него идеални части от процесния имот. Към молбата е приложена поправена въззивна жалба, с която решение се обжалва само в частта относно Ц. Л.. С молба с вх. № 17241/19.12.2024 г. е отстранена констатираната нередовност на въззивната жалба.

Доколкото към настоящия момент исковата молба и въззивната жалба са редовни, следва да бъде насрочено съдебно заседание по делото. Съобразявайки гореизложеното, Окръжен съд Благоевград ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА съдебното заседание по в.гр.д. № 902/2024 г. на Окръжен съд Благоевград на 13.02.2025 г. от 09:00 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото – въззивника Ц. С. Л., както и въззиваемите Л. М. К., П. Н. Л., А. Н. Л. и Р. П. Ш. чрез адв. М. Р. П..

ДА СЕ ВРЪЧИ на въззиваемите Л. М. К., П. Н. Л., А. Н. Л. и Р. П. Ш. чрез адв. М. Р. П., препис от поправената въззивна жалба, представена с молба с вх. № 17291/19.12.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3