Решение № 36 от 25.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Пловдив, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-С. Въззивно гражданско дело № 20255000500591 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх. № 23142/26.06.2025г. от Б. Н. М. ,представлявана от адв.П. против решение № 656/31.05.2025г. ,постановено по гр.д. 1562/2024г. по описа на ОС-Пловдив , в частта ,в която е осъдена да заплати на Ц. С. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28 000 лв. ,произлезли за ищцата от ПТП от 24.10.2022г. Развиват се съображения за неправилност на решението в неговата обжалвана част касателно размера на присъденото обезщетение като се заявява искане същото да бъде намалено .

От въззиваемата Ц. С. И. ,представлявана от адв.Н. ,е постъпил отговор , с който се оспорва въззивната жалба и по съображения ,изложени в същия се заявява искане решението като правилно да бъде потвърдено .

От третото лице помагач ЗД „Бул Инс“АД не е постъпил отговор.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от Ц. С. И. против Б.

Н. М., за заплащане на обезщетяване на неимуществени вреди от деликт в размер на 40 000 лв.

Ищцата е твърдяла с влязло в сила споразумение по а.н.д.№ 6167/2023 г., ПРС, 26 н.с., ответницата Б. М. да е била осъдена по реда на чл. 78а от НК за това, че на 24.10.2022 г. в гр. Пловдив като водач на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег.№ ....., е нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 и по чл. 116 от ЗДвП и е извършила престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като по непредпазливост е причинила на ищцата 2 средни телесни повреди, а именно: - счупване на напречните израстъци на Л3, Л4 и Л5 поясни прешлени; - счупване на таза – долно рамо на лява срамна кост и дясна срамна кост в областта на ацетабулума.

Тези телесни увреждания причинили на ищцата болки и страдания ,които не били отшумели и към момента,тъкмо обратното – били силни и нетърпими и постоянни по интензитет. През 2011 г. ищцата била претърпяла инсулт, като заради силния стрес и напрежение от процесния инцидент имало вероятност да получи и втори инсулт. Твърдяла е ,че тъй като травмите засягали най-вече долните й крайници, била трудно. подвижна , налагало се да стои в дома си и да се обслужва от близките си. Ищцата била изключително крехка и слаба и не можела сама дори да се обръща в леглото си, тъй като изпитвала силни болки, които от инцидента насам прав или живота й изключително труден, намирала се в постоянен стрес и напрежение, изпитвала затруднение да ходи и силни болки в областта на кръста и долните крайници, получавал а сърцебиене, силно главоболие, безсъние и постоянен световъртеж.

За репариране на така описаните болки и страдания ищцата е претендирала от деликвента заплащане на сумата от 40 000лв.

Ответницата Б. Н. М., от своя страна , е оспорила иска. Признала е да е причинила ПТП ,за което й е било наложено административно наказание – 2 глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца като е била освободена от наказателна отговорност .Изложила е твръдяния ищцата да е предприела неправилно пресичане на необозначено за това място, въпреки наличието на светофарна уредба и на пешеходна пътека в близост - на няколко метра от мястото на ПТП, като се е движила приведена, бавно с помощта на бастун, в който смисъл е направила възражение за съпричиняване. Заявила е въпреки да е управлявала лекия автомобил със скорост, по-малка от разрешената, д а не е успяла да спре навреме, след като забелязала, че по средата на пътното платно има човек, в резултат на което е настъпил удар с ищцата,която сподила цял ден д а й се маела главата и д а не е видяла управлявания от нея лек автомобил ,а също и че се движела бавно, защото б и л а трудно подвижна.Посочила е понататък безспорно ищцата да е претърпяла физически и психически страдания в резултат на инцидента, но същата била на възраст, когато не е била жизнена и здрава , пролежала била само 3 дни в болницата като на 28.10.2022 г. била изписана с подобрение, не е претърпяла оперативна интервенция и не е била поставена в гипсово корито, което говорило за благоприятния изход от уврежданията ,в който смисъл счита претендираното обезщетение за прекомерно завишено и неотговарящо на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел за безспорно с влязло в сила споразумение по а.н.д.№ 6167/2023 г., ПРС, 26 н.с., ответницата Б. Н. М., ЕГН **********, да е осъдена по реда на чл. 78а от НК за това, че на 24.10.2022 г. в гр. Пловдив като водач на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег.№ ....., е нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 и по чл.

116 от ЗДвП, с което е извършила престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като по непредпазливост е причинила на ищцата Ц. С. И., ЕГН **********, две средни телесни повреди - счупване на напречните израстъци на Л3, Л4 и Л5 поясни прешлени и счупване на таза – долно рамо на лява срамна кост и дясна срамна кост в областта на ацетабулума.

Приел е от събраните доказателства да се установява счупването на напречни израстъци на Л3, Л4 и Л5 да е причинило на ищцата трайно затруднение на движението на снагата за около 3 месеца,а счупването на таза /долно рамо на лява срамна кост и дясна срамна кост в областта на ацетабулума /да е причинило трайно затруднение на движението на двата 3 долни крайника за около 4 месеца.

Приел е тези травматични увреждания да са причинили болки и страдания на ищцата - силни и продължителни физически и психически болки, изискващи прием на аналгетици; 4 – 5 месеца обездвижване и затрудняване в самообслужване и тоалет; ограничаване на социалните контакти, невъзможност да изпълнява елементарни ежедневни дейности и породеното от това чувството за непълноценност, снижена самооценка и страхова готовност, при което е приел искът за доказан по основание.Що се отнася до размера на дължимото от ответниата обезщетение за репариране на тези неимуществени вреди съдът е съобразил характера на уврежданията, степента и продължителността на причинените морални и физически болки и страдания и техния интензитет, възрастта на пострадалата и неблагоприятната прогноза относно ограничената флексия на ставите и болковия синдром и е приел ,че сумата общо 40 000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на процесното ПТП. Приел е също така възраженията на ответницата за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца д а са основателни, тъй като самата ищца признава да е пресичала на място, на което е няма обозначена пешеходна пътека, въпреки наличието на такава в близост, както и на светофарна уредба; имала е затруднена походка в резултат на прекаран инсулт със засягане на дясната половина от тялото; придвижвала се е бавно, приведена и с помощта на бастун, поради което е намерил ,че така определеното обезщетение от 40 000 лв. следва на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да се намали с 30 % и да се присъди такова в размер на 28 000 лв,в който размер е и уважил иска.

Недоволен от този резултат е останала ответницата Б. М.,която възразява едниствено против определения размер на дължимото обезщетение ,считайки го за завишен.

Няма спор ,че с влязло в сила споразумение по а.н.д.№ 6167/2023 г., ПРС, 26 н.с., ответницата Б. Н. М., ЕГН **********, е осъдена по реда на чл. 78а от НК за това, че на 24.10.2022 г. в гр. Пловдив като водач на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег.№ ....., е нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 и по чл. 116 от ЗДвП, с което е извършила престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като по непредпазливост е причинила на ищцата Ц. С. И., ЕГН **********, две средни телесни повреди 4

- счупване на напречните израстъци на Л3, Л4 и Л5 поясни прешлени и счупване на таза – долно рамо на лява срамна кост и дясна срамна кост в областта на ацетабулума.

На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд ,към която е приравнето и казаното споразумение,е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По отношение на претърпените от пътния инцидент телесни травми от събраните по делото доказателства и по –конкретно от заключението на изслушаната СМЕ се установява ищцата да е била откарана в деня на ПТП 24.10.2022 г. в шокова зала в УМБАЛ“Св.Георги „ –Пловдив,приета е и лекувана с антибиотици ,анлагитици

,медикаменти за разреждане на кръвта и е изписана на 28.10.2022г. Телесните травми са причинили затруднения в областта на снагата за около 3 месеца и в областта на долните крайници за около 4 месеца.Същите са причинили физически болки със затихващ характер за 4- 5 месеца,затруднение в тоалет ,обслужване ,придвижване за същия период.Вещото лице установява да е извършил преглед на ищцата на дата 04.11.2024г. ,от който е установил същата да има болки в кръста и дясния крак,да ходи трудно , с бастун ,а флексията на тазобедрената става да е от 0-90 градуса като при здрава става флексията е от 0 -120 градуса.

По делото е разпитан като свидетел С.П.М. ,син на ищцата ,който установява ,че след инцидента майка му не е можела да се движи ,да става , да си сготви , да се изкъпе ,да се облече, всичко това правел свидетеля ,той й сменял памперсите.Поне един месец ищцата била на легло и на памперси.Полека лека започнала да става ,а след втория месец започнала да се движи сама.Установява години пред иицнидента ищцата да е претърпяла инсулт ,след който е започнала да се движи с бастун като завлачвала десния крак и до сега .Все още имала болки в областта на опашката и над нея.

Ищцата е изслушана по реда на чл.176 от ГПК .Същата заявява през 2011 г. да е претърпяла инсут и от тогава да е с бастун .За инцидента казва да не си спомня как се е случило ,не е разрала ,че е блъсната от кола ,не е пресичала на пешеходна пътека или сфетофар.

5

С оглед на така установеното съдът намира обезщетение в размер на 40 000 лв. да е адекватна компенсация на претърпените от ищцата неимущестмени вреди в резултат на процесното ПТП. За да стигне до този си извод съдът съобрази тежестта на претърпените травми - фрактура на поясни прешлени и таз , интезитета на физическите болки и страдания - около 4- 5 месеца ,установената продължителност на лечебния и възстановителен период - 3-4 месеца, цялостното отражение на претърените травми върху живота на ищцата в битов и социален план- невъзможността да се движи и обслужва сама в бита ,поставена изцяло на грижите на близките си ,вкл. един месец изцяло на легло и на грижата на сина й,факта ,че и към момента не е напълно възстановена ,както и възрастта на пострадалата ищца – 75 години към датата на ПТП ,което поставя под съмнение възможността за пълно възстановяване.Тук съдът взема предвид и това ,че ищцата е била хоспитализирана за кратък период – 4 дни ,не е претърпяла хирургична интервенция ,не е била имобилизирана.

Ответницата е направила възражение за съпричиняване ,изразяващо се в това ,че ищцата е пресичала училаца на място ,необозначено с пешеходна пътека и / или светофарна уредба ,което възражение е основателно и доказано ,а видно от отговора на въззивната жалба същото не се и оспорва от ищцата.Настоящата инстанзия възприема приетия от първостепенния съд процент на съпричиняване ,,а именно 30 % ,поради което дълимото от ответницата обезщетение за причинените неимуществени вреди е в размер на 28 000 лв. ,до който размер следва предявният иск да бъде уважен.