Решение № 2128 от 19.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2128 гр. Бургас, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120100370 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „ЕСДЖИ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ****, представлявано от С.А.Г., чрез адв. С. Т. С. – БАК, срещу „Екометал холдинг“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ****, представлявано от Т. И. А., с която се претендира от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6480 лв., представляваща възнаграждение за извършване на три превоза на опасен товар, както и сумата от 319,35 лв., представляваща законна лихва за забава върху горепосочената сума, считано от 04.08.2022г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата от 6480 лв., считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че през месец юли 2022г. между ответника, в качеството му на възложител и ищеца, в качеството му на изпълнител /превозвач/ е сключен договор с предмет извършване на автомобилни превози на опасен товар – отработена сярна киселина, с място на приемане /товарене/ на стоката „Лукойл Нефтохим“ Бургас АД и място на доставяне на стоката с.

Цар Асен, складова база „Екометал холдинг“ ЕООД, с договорено възнаграждение в размер на 1800 лв., без ДДС.

1

Твърди се, че превозите са извършени на 18.07.2022г.; 19.07.2022г. и 20.07.2022г., за което са съставени товарителници, стоките са приети от превозвача и предадени на получателя. Сочи се, че възнаграждението за описаните превози е в размер на 6480 лв., за което е издадена фактура №**********/20.07.2022г., връчена в същия ден на ответника по ел. поща.

Сочи се, че не бил уговорен срок за извършване на плащането, поради което се позовава на разпоредбата на чл. 303а, ал.3 от ТЗ, съгласно която задължението следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок. Сочи се, че падежът е настъпил, но ответното дружество не е изпълнило задължението си и е изпаднало в забава на 04.08.2022г.

Така предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД, връзка с чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.92 ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан, и се претендира отхвърлянето му. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.

На първо място е въведено възражение за нередовност на исковата молба, поради липса на приложено към нея пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. Т., от чието име е подадена същата, като се иска оставянето й без движение с даване на указания за представяне на пълномощно.

На следващо място се оспорват твърденията на ищеца за наличие на облигационни отношения между страните, като се твърди, че такива не са налице. Оспорва се още и твърдението, че такива превози са били извършвани. Оспорва се и твърдението, че при трите превоза стоката е била предавана на представител на ответното дружество, като се твърди, че на 18,19 и 20.07.2022г. представител на ответника не е приемал никакви стоки от представител на ищеца.

Оспорва се представената от ищеца фактура, с твърдение, че е неоснователно и едностранно изготвена и издадена от ищеца, оспорва се размерът й, както и се оспорва получаването й от ответника на 20.07.2022г.

Оспорват се представените от ищеца писмени доказателства, с подробно изложени съображения. Не се възразява по допускане на поисканата от ищеца ССчЕ. Претендира се отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв. С., който поддържа исковата молба и претендира уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, за които представя списък.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв. И., който оспорва исковата молба и претендира отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

2

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба е представена фактура, в която са описани извършените транспортни услуги и тяхната стойност, както и други писмени доказателства – товарителници, приемо-предавателни протоколи и разпечатки от водена между страните кореспонденция по електронен път.

Изготвена е и приета съдебно-икономическа експертиза, в чието заключение е посочено, че експертизата не може да даде отговор дали фактура №**********6/20.07.2022г., издадена от „Есджи“ е осчетоводена в счетоводството на ответника, поради липса на предоставена информация.

Вещото лице сочи, че от предоставената информация от ТД на НАП, се установява, че горепосочената фактура, на стойност 6480 лв., издадена от „Есджи“ на „Екометал“ не е включена в дневниците за покупки на ответното дружество. В съдебно заседание вещото лице заявява, че е имала комуникация със счетоводителката на ответното дружество, два пъти е поискала информация по електронен път, но такава не е предоставена. Вещото лице е дала уточнения по заключението, като е посочила, че при наличие на информация, че фактурата не е включена в дневниците по ДДС, не означава автоматично, че фактурата не е осчетоводена. Според вещото лице, чисто практически е възможно да е осчетоводена след 12-месечния период, в който може да се ползва ДДС, а може да е осчетоводена и да не е ползвано ДДС, може и да не е осчетоводена. Вещото лице посочва, че това са възможните варианти, въпреки липсата на отразяване в НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да бъде уважен така предявеният иск, за заплащане на дължимите суми за извършени превози, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидни облигационни правоотношения, породени от заявки – договори за транспортни услуги; размера на уговореното между страните възнаграждение, както и изискуемостта на вземането за превозно възнаграждение. В случай, че страните са уговори плащането на възнаграждението да стане след извършването на превоза, в отклонение на диспозитивната норма на чл. 372, ал. 1 от ТЗ, то ищецът следва да докаже извършването на превоза. В тежест на ответника е да докаже и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.

Съгласно чл.50, ал.1 от Закона за автомобилния превоз, договорът за превоз се установява с товарителница, а съгласно ал.2 на същия член, действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.

От гореизложеното следва, че договорът за превоз е неформален, консенсуален договор и сключването му се доказва с товарителница.

Съгласно чл. 61 от Закона за автомобилните превози, товарителницата 3 удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното.

В настоящия случай, с исковата молба са представени три броя товарителници – от 18.07.2022г.; 19.07.2022г. и 20.07.2022г. и приложени към тях приемо-предавателни протоколи от същите дати.

В представената товарителница от 18.07.2022г. като изпращач е посочено – Лукойл Бургас, а като получател – ответното дружество. Като превозвач е посочено ищцовото дружество. Към фактурата е представен и приемо-предавателен протокол от същата дата за предаване на стоката, предмет на превозния договор. В представената от 19.07.2022г. товарителница като изпращач отново е посочено – Лукойл Нефтохим Бургас, като получател не фигурира име, а като превозвач – „Т.Н.“ ЕООД. Към фактурата е представен и приемо-предавателен протокол от същата дата за предаване на стоката, предмет на превозния договор. В представената от 20.07.2022г. товарителница като изпращач е посочено – Лукойл Бургас, а като получател – ответното дружество. Като превозвач е посочено ищцовото дружество. Към фактурата е представен и приемо-предавателен протокол от същата дата за предаване на стоката, предмет на превозния договор.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил верността /не истинността/ на горепосочените товарителници с твърдения, че е невярно отразено обстоятелството, че получател на стоката е ответното дружество.

Така направеното оспорване съдът приема за такова по същество, доколкото товарителницата представлява частен свидетелстващ документ /последния от своя страна разполага с материална доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти, какъвто настоящия случай не е, т.е. в този случай документът не разполага с материална доказателствена сила/, поради което не е било необходимо провеждане на производство по чл.193 от ГПК, а и не е направено такова искане от ответника. Поради това съдът счита, че преценката относно оспорените обстоятелство следва да бъде направена при съвкупна преценка на всички доказателства по делото. От ответника обаче не са ангажирани никакви доказателства и не са направени никакви доказателствени искания във връзка с направените от него оспорвания на верността на отразеното в товарителницата обстоятелство, при положение, че е било в негова тежест да установи възраженията си и това му е указано с определението на съда по чл.140 от ГПК. С оглед на това съдът намира, че с представените товарителници се установява наличието на валидно възникнало между страните облигационно отношение по договор за превоз.

За установяване на вземането си за цената за превозите, ищецът е представил фактура, в която са описани извършените превози и дължимата за тях цена и своевременно е поискал допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса дали е отразена фактурата в счетоводството на ответното дружество, както и в дневниците за покупки.

4

Както беше посочено по-горе вещото лице не е дало отговор на въпроса дали е осчетоводена фактурата, поради липса на предоставена информация от страна на ответника. Отговорило е, че фактурата не е включена в дневниците за покупки на ответника, като в съдебно заседание са уточнени трите възможни варианта при липса на отразяване в дневниците за покупки.

Следва да се отбележи, че на 29.06.2023г., преди първото по делото съдебно заседание вещото лице е депозирало молба, с която заявява, че е в невъзможност да изготви заключение, поради липса на информация от страна на ответното дружество.

В съдебно заседание, проведено на 04.07.2023г., процесуалният представител на ответника е заявил, че доверителят му е извън страната и поради това не е предоставена необходимата информация на вещото лице, като от негово име е заявил, че ще окаже съдействие за предоставяне на необходимата информация на вещото лице. Такава не е предоставена, т.е. съдействие на вещото лице не е оказано. Самото вещо лице Д. също заяви, че е комуникирала със счетоводител на ответното дружество в началото, както и че два пъти е писала имейли, но исканата информация не й е била предоставена, нито е получила някакво обяснение в тази връзка. Поради това, съдът намира, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.161 от ГПК, съгласно която, с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

Доколкото вещото лице, в съдебно заседание уточни, че при липса на включена фактура в дневниците за покупки на ответника е възможно, както да е осчетоводена фактурата, така и да не е, както и предвид процесуалното поведение на ответника, изразяващо се в неоказване на съдействие на вещото лице, съдът намира, че следва да се приеме в настоящия случай, че фактурата е осчетоводена, а осчетоводяването й, от своя страна, представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване.