Решение № 407 от 01.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора КАЛИН БЛИЗНАКОВ като разгледа докладваното от Георги Ушев Наказателно дело за възобновяване № 20251000601002 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.

Образувано е по искане на осъдения К. Г. Г., чрез неговия защитник адв. И. Н. за възобновяване на НОХД 209/2021г. на Видински районен съд и на ВНОХД 80/2025г. на Видински окръжен съд, за отмяна на присъдата на Видински районен съд и потвърждаващото я въззивно решение на Видински окръжен съд, и постановяване на съдебен акт, с който да се определи стадият за новото разглеждане на делото. В искането се твърди, че както първоинстанционната присъда, така и потвърждаващото я въззивно решение са постановени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и определеното на осъденото лице наказание е явно несправедливо, като се излагат подробни съображения за това.

В съдебното заседание пред Апелативния съд, упълномощеният защитник на осъдения К. Г. Г. - адв. И. Н., поддържа искането за възобновяване на делото, като посочва, че на първа инстанция делото е решено от предубеден състав и излага съображения за това. Твърди също, че наложеното наказание е завишено. Иска връщане делото за ново разглеждане и алтернативоно – намаляване на наложеното наказание, както и изменение на режима на изтърпяване.

1

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на направеното искане, тъй като според него не е допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и от двете съдебни инстанции, разгледали делото. Според него те са подложили събраните доказателства на обстоен анализ, а определеното наказание счита за правилно индивидуалицирано и отговарящо на целите на чл.36 НК.

Осъденото лице К. Г. Г. поддържа казаното от адвоката си. В последната си дума моли съдът да вземе предвид, че има две малки деца.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за възобновяване‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С присъда от 30.09.2024г. на Видински районен съд, подсъдимият К. Г. Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 14.06.2020 г. в гр. Брегово, обл. Видин на ул. “Георги Димитров“, в близост до заведение „Агур“, в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, е нанесъл удар с дърво - дъска в областта на главата на И. Е. О. от гр. София, в следствие на което му причинил две тежки телесни повреди, изразяващи се в:

1. Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, вследствие на причинен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво и притискане на мозъчния паренхим от счупените кости, както и 2. Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, вследствие на причинен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с притискане на мозъка в дясно;

- престъпление по чл.131, ал.1, т.7, във вр. с чл.128, ал.2, вр.ал.1 от НК, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, за което и на основание чл.131, ал.1, т.7, във вр. с чл.128, ал.2 във връзка с ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, във връзка с чл.36 и чл.54 от НК, на подсъдимия К. Г. е наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 5 /пет/ години, при „СТРОГ“ режим на изпълнение.

На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е постановил подсъдимият да 2 изтърпи наложеното със споразумение по НОХД 536/2018г., по описа на PC – Видин, влязло в законна сила на 03.05.2018г., наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,, за срок от 6 месеца.

Постановено е също така вещественото доказателство - 1бр. обтривка с тампон, оставен на съхранение в НТЛ - ОД МВР – Видин, да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи. Веществените доказателства - 1бр. парче дърво и 1 бр. метална тръба, оставени на съхранение в ОД МВР – Видин, да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат.

Подсъдимият К. Г. Г. е осъден да заплати на И. Е. О. сумата от 100 000.00 /сто хиляди/ лева, като уважена част от предявения граждански иск, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди - болки и страдания от престъплението по чл.131, ал.1, т.7, във вр. с чл.128, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане считано от 14.06.2020 г.

Отхвърлен е гражданският иск, предявен от И. Е. О. срещу К. Г. Г. за причинени неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 4 000,00 лева.

Съдът е осъдил подсъдимия К. Г. Г. да заплати на И. Е. О. сумата от 5 882,03 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди - заплатени прегледи, медицински изделия, инжекции и лекарства, вследствие на престъплението по чл.131, ал.1, т.7, във вр. с чл.128, ап.2, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, считано от 14.06.2020г., както и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 253,28 лева.

Подсъдимия К. Г. Г. е осъден да заплати разноските по делото: сумата в размер на 250,00 лева - за явяване на вещо лице в съдебни заседания в полза на PC- Видин и сумата в размер на 237.90 лева в полза на ОД МВР - Видин за изготвена съдебно медицинска експертиза на досъдебното производство.

В искането за възобновяване се сочат основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК, вр.чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК – допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

Настоящият съдебен състав намира, че доводите, в полза на сочените основания за възобновяване, не могат да бъдат споделени.

Присъдата на Видински районен съд и решението на Видински окръжен съд не страдат от процесуалните пороци, изтъкнати в искането за възобновяване. Тези два акта подлежат на проверка по реда на Глава 33 НПК по извънредния способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове. Този способ цели зачитане на стабилитета на влезлия в сила съдебен акт, като единствено на установените в чл.348, ал.1 НПК конкретни основания, може да бъде преразгледан този стабилитет.

3

Двата проверявани акта са мотивирани в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК, като са изложени логични съображения, за да се приеме наличието на извършено престъпление от осъдения К. Г. Г.. Инстанционните съдилища са положили необходимите усилия да изяснят фактите по делото.

Основните оплаквания в искането за възобновяване на наказателното производство са свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както на досъдебното производство, така и при първоинстанционното разглеждане на делото.

Едно от тях е, че според защитника, в хода на производството пред първата инстанция, са извършвани действия от страна на съдията - докладчик, които сочат на неговата пристрастност. Посочва се, че в заседанието от 25.01.2024 г., съдията - докладчик е казал на прокурора, да се сезира за лъжесвидетелстване на свидетелката С. П. в съдебното заседание. Твърди се още, че адвокатът на пострадалия е в роднински връзки със съпругът на съдията.

След внимателно запознаване със съдебния протокол от заседанието проведено на 25.01.2024 г., не се намериха изявления на съдията - докладчик в посока, твърдяна от защитника на осъденото лице. Липсват доказателства и за посочените роднински връзки.

Що се отнася до претендираната предубеденост на първостепенния съдебен състав, основана на твърденията за това, че не е изследвал обективно всички налични доказателства, следва да се посочи, че и двата съдебни състава, разгледали процесния случай, в своите актове са изложили подробни и задълбочени мотиви относно всички обстоятелства, касаещи предмета на делото, включително време, място и начин на извършване на престъпленията.

В този смисъл, мотивите им са пълни и ясни, а събраните доказателствени материали са обсъдени подробно и обективно.

Въззивната инстанция в решението си е отговорила на всички възражения на подсъдимия и неговия защитник, които са значение за предмета на делото. Доказателствената дейност на инстанционните съдилища е довела до изпълнение на техните задължения по чл.13 НПК - разкриване на обективната истина. В актовете са намерили ясен отговор всички изтъкнати аргументи срещу присъдата на първата инстанция и по този начин липсва съществено процесуално нарушение, както при постановяване на присъдата 4 на първата инстанция, така и при изготвянето на решението на въззивния съд.

САС напълно се солидаризира с изложените от въззивния съд аргументи, че е неоснователно оплакването на защитата, че ВРС е проявил пристрастие, конкретно изразено като различен подход към разпита на отделните свидетели, инициатива на съдията - председател на съдебния състав на ВРС за прокурорска проверка по чл.290 от НК, тъй като такива данни в протоколите от съдебните заседания по делото на ВРС липсват.

Действително, след разпита на свидетелката С. П. в съдебното заседание, проведено на 25.01.2024 г., ВРС е уважил искане на прокурора за изпращане на материалите от съдебното производство, с оглед проверка по чл.290 от НК, но инициативата в тази насока не е на съдебния състав на ВРС.

Като цяло ВОС основателно не е намерил, че по отношение на съдия или съдебен заседател от съдебния състав на ВРС е било налице основание за отвод по смисъла на чл.29, ал. 1 и 2 от НПК.

Друго твърдяно от защитника на осъденото лице съществено процесуално нарушение, е допуснато според него при изготвянето на обвинителният акт разминаване между обстоятелствената част и диспозитива на същия – претендира се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени четири извършени престъпления от подсъдимия, докато в диспозитива на обвинението е посочено едно престъпление, като същото се различава от четирите посочени в обстоятелствената част.

Всъщтност в обстоятелствената част на обвинителният акт прокурорът е описал всички увреждания на пострадалия, които представляват две средни телесни повреди и две тежки телесни повреди, докато в заключителната му част е формулирано обвинение за едно престъпление - по чл.131, ал.1,т.7 във вр. с чл.128, ал.2 от НК във връзка е ал.1, във връзка с.чл.28, ал.1 от НК, т.е. причиняване на тежка телесна повреда при условията на повторност.

Правилно е изтъкнато във въззивното решение, че в обстоятелствената част коректно е описана спецификата на увреждането, причинено на пострадалия, като са изброени поотделно всяко едно от 4-те увреждания, докато в диспозитива е посочено обвинение за едно престъпление и този подход е съобразен Постановление № 3 от 27.IX. 1979 г., Пленум на ВС , според което:

„...Когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно лице еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се 5 осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление. Когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания (тежка и средна), е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В тези случаи не е налице идеална съвкупност. Това е така, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на общия принцип полекият резултат се поглъща от по-тежкия. Наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието.“