Определение № 3173 от 03.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3173 гр. София, 28.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002901592 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Соната-К.Ф.С” ООД, чрез адв.

Ст. А. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 182/19.03.2024 г., постановено по в. т. д. № 921/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 836/30.06.2023 г., постановено по т. д. № 1004/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, с което е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Ламо Трейд” ЕООД срещу „Соната-К.Ф.С” ООД положителен установителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на паричното притезание в размер на 150000 евро, обективирано в Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по гр. д. № 12321/2021 г. по описа на СРС, ГО, 31 с-в, представляващо част от материализираното в запис на заповед от 11.10.2018 г. парично вземане (цялото в размер на 300000 евро), издаден от „Соната-К.Ф.С” ООД, с падеж на определен ден – 15.01.2019 г., ведно със законната мораторна лихва от 01.03.2021 г. до окончателното заплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй 1 като поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение и липса на разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване от страните във въззивното производство правнорелевантни факти, апелативният съд е достигнал до необоснования извод, че процесният запис на заповед не е издаден в обезпечение на твърдяното от ответника каузално правоотношение, породено от бъдещ договор за заем между Т. Г. и М. З. К., от една страна, и „Соната-К.Ф.С” ООД, от друга, а житейската причина (каузата) за поемане на това едностранно абстрактно задължение представлява насрещната парична престация на издателя на процесния менителничен ефект по договор за заем, сключен на 11.10.2018 г. между „Ламо Трейд” ЕООД (заемодател) и „СонатаК.Ф.С” ООД (заемополучател). Счита, че в противоречие с правилата, уреждащи доказателствената тежест, въззивният съд е приел, че на ответника принадлежи процесуалното задължение за установяване на фактическите твърдения, че не е получил заемната сума. Поддържа, че между упълномощения представител на ищцовото търговско дружество – М. З. К., и „Соната-К.Ф.С” ООД са съществували и предходни отношения по предоставянето на заеми, като договорите били сключвани с различни подставени лица с посредническа дейност на М. К., а заемите действително са предоставяни на „Соната-К.Ф.С” ООД от банковата сметка на „Ламо Трейд” ЕООД, а не от лицата, вписани в договорите като заемодатели, като след това парите отново са връщани по сметка на „Ламо Трейд” ЕООД. В този смисъл, с документите, които незаконосъобразно не били приети като относими за правилното решаване на правния спор, се установявало именно тази персонална симулация, чрез която се изяснявала твърдяната от ответника връзка между тази кауза и релевантния запис на заповед. Поддържа довод за необоснованост на фактическия извод на въззивния съд, че в процеса на доказване е установено, че между страните в настоящото исково производство е породена твърдяната от ищеца кауза – поето задължение от ответника по договор за паричен заем от 11.10.2018 г., в обезпечение на която е издаден процесният запис на заповед - не било доказано реалното предаване на заемната сума.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 2

ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните процесуалноправни въпроса: 1.

„Подлежи ли на доказване направеното от издателя на запис на заповед възражение, че не е получил паричната сума, за обезпечаването на която е издадена ценната книга, при въведена от него кауза за издаване на записа на заповед по повод на нефинализирано преддоговорно отношение по сключването на договор за заем? Как се разпределя в този случай доказателствената тежест в процеса при предявен от поемателя по записа на заповед установителен иск по реда чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на записа на заповед и направено от длъжника възражение за издаване на записа на заповед по повод на бъдещ договор за заем?” (по тези въпроси се твърди противоречие с решение № 38/07.04.2015 г. по т. д. № 1008/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 20/19.06.2018 г. по т. д. № 1151/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о.) и 2. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната (жалбоподател) доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната цялост и пълнота и без да изложи съображения защо възприема едни, а отхвърля други?” (по тези процесуалноправни въпроси се твърди противоречие с решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на ВКС, ГК, III т. о.; решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, ГК, I т. о. и решение № 15/30.01.2015 г. по гр. дело № 4604/2014 г. на ВКС, ГК, IV гр. о.).

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, констатира следното:

3

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел за безспорно между страните в настоящото исково производство, че с процесния запис на заповед „Соната-К.Ф.С” ООД е поело безусловно правно задължение да заплати на „Ламо трейд” ООД на 15.01.2019 г. сумата от 300000 евро.

Съобразил е, че съгласно тълкувателните разяснения по т. 17 от ТР № 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при предявен менителничен иск, вкл. и по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – кредитор, доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а именно съществуването на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията, и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на вземането. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден менителничният ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед. Апелативният съд е счел, че според приетото в това тълкувателно решение ищецът не е задължен да разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение за обезпечение, на което е издаден от ответника записът на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Той следва да установи вземането си, основано именно на менителничния ефект, а при заявени релативни възражения от ответника се 4 прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните, то подлежи на доказване, но по правилото на чл. 154 ГПК всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи претендираното, съответно отричаното право. Ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед, спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект. В този смисъл ищецът носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед (решение № 248/23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г. на ВКС, I т.о.).

След анализ на предметното съдържание на процесния запис на заповед апелативният съд е достигнал до правния извод, че той материализира всички необходими клаузи, като от външна страна е редовен, поради което този менителничен ефект удостоверява действително поето от ответника правно задължение за заплащане на определена сума с уговорен падеж на определен ден - 15.01.2019 г.

Приел е за неустановено в процеса на доказване релевираното от издателя на тази ценна книга на заповед лично възражение за наличие на водени преговори и въвеждането му в заблуждение, че ще получи сумата по каузалното правоотношение, в случай че подпише процесния запис на заповед. Квалифицирал е този защитен правен довод като възражение за унищожаемост на процесния менителничния ефект поради измама. Счел е, че „рамковият договор”, на който ответникът основава каузалното правоотношение, по повод на което е издаден релевантният запис на заповед, е неподписан, поради което той не се ползва с формална доказателствена сила, а именно че волеизявленията, материализирани в него, изхождат от лицата, които са посочени за издатели на този документ. Позовавайки се на решение № 202/9.12.2014 г. по т. д. № 600/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., е приел, че при въведена от ответника кауза с поддържане на твърдението, че не е получил договорената по заема сума, тази страна носи доказателствената тежест за установяване на тези факти. Счел е, че и това правнорелевантно обстоятелство е останало недоказано.

От друга страна, ищецът е установил разкритата от него кауза, по повод на която е издаден процесният запис на заповед - договор за заем, съпроводен 5 с издадена разписка от органния представител на ответното дружество, удостоверяваща предаване на исковата сума в размер на 150000 евро по твърдяното заемно правоотношение. Тъй като оспорването на автентичността на тези документи не било успешно проведено от издателя на менителничния ефект, апелативният съд е приел за доказано заявеното от ищеца-поемател каузално правоотношение - като причина за издаване на записа на заповед.

Изяснил е, че, дори с оглед датата на разписката процесният менителничен ефект да не е издаден по повод на твърдяното от ищеца каузално правоотношение, то константна била практиката на ВКС, че когато по делото нито поемателят, нито издателят на записа на заповед не докажат твърдяното от тях каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, това обстоятелство не представлява основание да се откаже плащане по менителничния ефект, респ. не е основание да се отхвърли искът с правно основание чл. 422 ГПК, тъй като предмет на иска е вземането по менителничния ефект.