Решение № 1934 от 29.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1934 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330107312 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Т. С. против С. И. С. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5330 лв. – обезщетение за ползване на ½ идеална част от семейното жилище за периода от 06.12.2021 г. до 23.05.2023 г., ведно със законна лихва, считано от ****. до окончателното изплащане.

С протоколно определение от **** г. е допуснато изменение на иска чрез неговото намаляване от 5 330 лв. на 2 259 лв.

Ищецът твърди, че е сключил с ответницата граждански брак на **** г., като от около 30 години живеят в следния недвижим имот : № *** – едноетажна масивна жилищна сграда, застроена върху площ от 158 кв.м., находяща се в поземлени имот № ****, за който е образувано УПИ ** в квартал № ** по ПУП на гр. Р. от *** г.

Отношенията с ответницата се обтегнали още отпреди 10 години, но живеели в един апартамент, като ползването било разделено и съвместно ползвали само кухнята и сервизните помещения.

Със Заповед за незабавна защита от домашно насилие, постановена на **** г. по гр.д. № **** г. по описа на ПРС, впоследствие потвърдена със съдебно решение, ищецът сочи, че е отстранен от жилището от тази дата за срок от 18 месеца.

Твърди, че имотът е СИО, но с оглед фактическата раздяла счита, че са приложими правилата за съсобственост и съответно правната квалификация на иска е по чл. 59 ЗЗД.

1

Счита, че за времето, през което е отстранен от имота, ответницата му дължи обезщетение в размер на справедлив месечен пазарен наем за ½ от жилището.

Моли искът да се уважи. Претендират се разноски.

Моли се да се уважи иска. Претендират се разноски.

Ответникът счита искът за недопустим, тъй като е налице основание за ползване на семейното жилище от ответницата, която все още е съпруга на ищеца, доколкото решението за развод не е влязло в сила. Твърди, че е недопустим иск за неоснователно обогатяване между съпрузи.

Цитира съдебна практика. Моли производството да се прекрати.

Претендира разноски.

Моли искът да се отхвърли, в случай, че съдът приеме, че производството е допустимо.

Претендира разноски.

Възраженията относно недопустимост на производството са отхвърлени с влязъл в сила въззивен акт. С него е приета и правната квалификация на предявения иск, което обуславя и неоснователност на възраженията на ищеца относно правната квалификация на иск Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на съсобственост между него и ответницата по отношение на имота; лично ползване от ответницата на целия имот за процесния период; писмена покана, отправена от ищеца до ответницата за заплащане на обезщетение; причинна връзка между невъзможността за ползване на имота от ищеца и действията на другия съсобственик-ответник и ползата, която ищецът са пропуснал след поканата - размера на обезщетението (обикновено в размер на дължимия пазарен наем). Следва да се установи и периодът, за който се претендира обезщетение.

Не се оспорва и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът и ответника са сключили граждански брак на **** г.

Със Заповед за незабавна защита № *** от *** г. ищецът е отстранен от жилището на адрес: гр. Р., ул. „С.“ № ** до приключване на делото, а с последващата Заповед за защита № ** от *** г. е предвидено, че същият е отстранен за срок от 18 месеца.

Не се оспорва и от приетите като писмени доказателства документ за собственост и скица се установява, че имотът, от който е отстранен ищеца е придобит по време на брака и е съпружеска имуществена общност.

Не се оспорва и от приетото по делото влязло в сила по отношение на прекратяване на брака на *** г. Решение № *** г. по гр.д. №*** г. по описа на ПРС се установява, че бракът между ищеца и ответника е прекратен, считано от датата на влизане в сила на решението, а именно: *** г. Това обстоятелство е настъпило в хода на делото и не е било налице към периода на претенцията за обезщетение.

2

От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че размерът на средномесечния пазарен наем на имота за периода от 06.12.2021 г. до 23.05.2023 г. е 4518 лв. т.е. половината от него е 2259 лв. Отговорил е и на въпроса за средномесечния пазарен наем за периода от 23.05.2023 г. до 12.01.2024 г., но такъв въпрос не е поставян, доколкото не е прието изменението на исковата претенция, поради и което в тази част съдът не кредитира заключението.

Доколкото към процесния период страните все още са били съпрузи, то е било налице бездялова съсобственост, поради и което е прието както от настоящия състав, така и от въззивния съд, че предявеният иск е такъв по чл. 31, ал. 2 ЗС, в каквато насока са задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ОСГК на ВКС по т.д. 5/2014 г. Въззивният съд е приел, че фактът на връчване на покана е относим към основателността на иска и е върнал делото за разглеждане, с оглед и на което са събрани горепосочените доказателства.

С протоколно определение от *** г. съдът не е допуснал изменение на иска, доколкото исковата молба се счита предявена от **** г., поради което няма как да се твъди имуществено разместване с определена стойност, което ще настъпи занапред след датата на депозиране на исковата молба. Трайна е съдебната практика, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС дава право на съсобственика на общата вещ, който е лишен от възможността да я ползва, да получи парично обезщетение за пропуснатата полза като израз на общата забрана за неоснователно обогатяване, залегнала в разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, поради което елементите на фактическия състав на двете норми са сходни: обогатяване на ответника, обедняване на ищците и причинна връзка между обогатяването и обедняването. С други думи законът е предвидил правна възможност за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването. Ползването на съсобствен недвижим имот в размер по-голям от правата на съсобственика, макар и по силата на съдебно решение, препятства другия собственик да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които притежава, следователно пречи и на възможността да реализира от него имуществена облага по друг начин. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В обобщение на казаното чл. 31, ал. 2 ЗС повелява да бъде изравнено неоснователното разместване на блага тогава, когато то е настъпило.

Следователно за да бъде уважен иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, ищецът следва да докаже, че е налице неоснователно разместване на материални блага и преминаването им от неговата правна сфера в правната сфера на ответника. Тежестта на доказване на този правнорелевантен факт пада върху ищеца, вкл. по силата на чл.154, ал.1 от ГПК. В конкретния случай ищецът чрез исканото изменение не твърди към момента на предявяването на иска да е обеднял с парична сума, представляваща оценената в пари 3 невъзможност да ползват съответната част от имота, а желае за бъдещ период след датата на предявяване на исковата молба да му се определи обезщетение.

Съгласно цитираното Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ОСГК на ВКС по т.д. 5/2014 г. по отношение на вещи от съпружеската имуществена общност, няма основание да се откаже защита и в случаите, когато единият съпруг лишава другия от ползите от общата вещ. Затова при фактическа раздяла лишеният от правото на ползване съпруг може да води иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, като поиска заплащане на обезщетение от ползващия общата вещ изцяло или над правата си, след като е отправил писмена покана.

Същевременно, приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС при едностранно ползване от единия съпруг и лишаване на другия от ползата от общата вещ, прави неприложим общия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Според чл. 59, ал. 2 ЗЗД и т. 10 на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД разполага само този, който въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск. Лишеният от ползването на общата вещ съпруг не е в тази категория правни субекти, защото може да получи защита и съдействие за реализиране на правото си с иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.

С ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че " ...задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика".

Приема се, че фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си.

Предвид така изложеното и доколкото не се установява при разпределената за установяване на това обстоятелство доказателствена тежест, че ищецът е поканил ответника да му заплати обезщетение за ползване преди предявяване на исковата молба преди исковия период или за част от него, то искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на процесуалния представител на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно приетия списък по чл. 80 ГПК и доказателства за тяхното извършване. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че ответникът е заплати адвокатско възнаграждение в размер от 1300 лв., което следва да му се присъди изцяло. Не е налице основание за редуциране на същия, като съдът 4 счита, че договореното и заплатено възнаграждение напълно отговаря на фактическата и правна сложност на делото и усилията на процесуалния представител по осъществяване на защитата по делото.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Т. С., ЕГН ********** против С. И. С., ЕГН ********** с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2259 лв. – обезщетение за ползване на ½ идеална част от семейното жилище за периода от 06.12.2021 г. до 23.05.2023 г., ведно със законна лихва, считано от ***г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Г. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Д.Ч.“ № ** да заплати на С. И. С., ЕГН **********, гр. Р., ул. „С.“ № ** сумата от 1300 лв. - разноски по гр.д. № ***г. по описа на ПРС за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО връчването му. подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п./________________