Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1585 от 31.10.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 332/2025
Вид
Определение № 1585
Подписан
31.10.2025
В сила
31.10.2025
Състав
Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл.113, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.92а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1585 гр. Варна, 31.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20253100900332 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от П. М. А. с ЕГН ********** с адрес *******, ****, ****, кв. „*******", *******, срещу „Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление - гр. София, ***А, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими.

Доколкото спорът не произтича от сключена между страните търговска сделка, а има за предмет регресна отговорност на ответника за вреди от непозволено увреждане, производството подлежи на разглеждане по общия исков ред съгласно чл.113, изр. второ от ГПК.

С оглед надлежно извършената размяна на книжа съдът намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни дали автомобилът е отремонтиран, кога и за каква стойност, в какви документи са обективирани 1 направените разходи, а ако е продаден – на каква стойност и кога.

При неизпълнение в срок исковата молба ще бъде оставена без движение.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявените искове за процесуално допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общия исков ред на основание на основание чл.113, изр. второ от ГПК.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 23.01.2026 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи копие от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от П. М. А. с ЕГН ********** с адрес *******, ****, ****, кв. „*******“, *******, срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление - гр. София, ***А, в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумите, както следва:

1./ сумата от 15 297,87 €, представляваща обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в разходите, необходими за отстраняване на уврежданията на собствения му л. а. марка и модел *******, година на производство - 2023 г., с шаси № *******, с немски per. № *******, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на територията на гр. Варна, бул. „Република“, по вина на водача на товарен автомобил „*******", per. № *******, управляван от Т. Р.

И., ЕГН ********** и собственост на Р. Т. И.., ЕГН **********, при действието към момента на застрахователното събитие на валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № BG/22/124000307878, Зелена карта № 878662, издадена от „Застрахователна компания Лев Инс" АД, с период на застрахователно покритие от 27.01.2024 г. до 27.04.2024 г., ведно със законната лихва от момента на предявяване на застрахователната претенция - 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, 2 . / сумата от 1800 €, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността ищецът да реализира реално очаквани доходи по силата на сключени с трети лица договори от 27.02.2024г., за отдаване на л.а. марка и модел „*******“, година на производство - 2023 г., с шаси № *******, с немски per. № *******, под наем поради нанесените му щети при настъпилото на 07.03.2024 г. ПТП за периода 16.03.202г. – 21.03.2024г., т.е. за 6 дни по 300 € на ден, ведно със законната лихва от момента на предявяване на застрахователната претенция - 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, 3./ сумата от 2469,76 €, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за изготвянето по възлагане от 2 ищеца на Експертна оценка на щетите по автомобила след злополука № 240311-GZ4 - 15.03.2024 г. от лицензиран оценител SVBO Offenbach, Офенбах на Майн, Германия, във връзка с предявяването на претенцията на ищеца пред „ЗК Лев Инс" АД за обезщетение на понесените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му л. а. марка и модел „*******“, година на производство - 2023 г., с шаси № *******, с немски per. № *******, ведно със законната лихва от момента на предявяване на застрахователната претенция - 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и

3./ сумата от 745,40 лева, представляваща направени разходи за изготвянето на легализирани езикови преводи на приложените към исковата молба документи от немски на български език.

Ищецът твърди, че на 07.03.2024 г. на бул. „Република", гр. Варна, водачът на товарен автомобил „*******", p e r. № ******* Т. Р. И., ЕГН **********, застрахован при ответника, при маневра на заден ход виновно е причинил ПТП, от което са произтекли вреди на собствения на ищеца л. а. марка и модел „*******“. Увреденият автомобил е бил регистриран, управлявал се е и се е използвал на територията на ДР Германия, където ищецът обичайно пребива и упражнява търговска дейност, свързана с ремонт и отдаване под наем на автомобили и в която държава ищецът е данъчно задължен. Автомобилът бил закупен от ищеца като чисто нов от официален дилър на БМВ на територията на ******* на 11.07.2023 г., което е и датата на първата му регистрация. Целта на покупката му е отдаването му под наем. Ето защо на 10.03.2024 г., няколко дни след настъпилото ПТП, ищецът се е върнал на територията на *******, където е задължително да се извърши ремонта му с оглед запазване на себестойността му и действието на гаранционните условия по покупката му, които са в сила и към този момент. С оглед установяване на паричната равностойност на нанесените върху автомобила му вреди и цената за необходимите оригинални части и извършването на ремонт в сервиз (сертифициран по стандарт ISO) на територията на ******* ищецът възложил изготвянето на експертна оценка от лицензиран оценител SVBO Offenbach, Офенбах на Майн, Германия, като разходите за нея възлизат на 2469,76 €. Експертизата е оценила възстановителната стойност на автомобила н а 24 004,04 € с равностойност в лева - 46 947.82лв. Ищецът е подал до ответника чрез имейл на 25.03.2024 г. уведомлението си за настъпило застрахователно събитие, като е приложил експертната оценка. Претенцията за пропуснати ползи ищецът е заявил с възражение, получено от ответника на 05.12.2024г. По образуваната преписка по щета въз основа на Заключителна калкулация - ремонт № 0000 - 2445 от 18.04.2024 г., застрахователят е изплатил сумата от 8 706,17 € на 22.04.2024 г., която ищецът счита за недостатъчна. Застрахователят не е следвало да определя размера на обезщетението по средни пазарни цени в България, тъй като транспортирането на вещта (увреденото МПС) до България за извършването на ремонта би било не само времеемко и неоправдано, но и свързано с понасянето на допълнителни разходи от страна на ищеца - пропуснати ползи за времето, през което би бил лишен от възможността да полага труд и да извършва стопанската си дейност за периода на транспортиране на вещта и извършването на ремонта, а и пътни разходи по самото транспортиране на вещта. Освен това ремонтът на автомобила в произволен сервиз, различен от официалния за марката и без сертификат I S O , би довел до отпадане на гаранцията му и неоправдано намаляване на себестойността му. Според 3 експертната оценка продължителността на ремонта е около 6 работни дни. За сочения период на отремонтиране на увреденото МПС - от 16.03.2024 г. до 21.03.2024 г., за ищеца е съществувала реалната възможност да получи определена стопанска изгода по сключени от него с трети лица договори за отдаване на автомобила под наем от 27.02.2024 г. с наематели А. М. и Я. П., които са били прекратени с допълнителни споразумения от 11.03.2024г. и 15.03.2024г. поради повреждане на превозното средство от злополука, настъпила на 07.03.2024 г. Претендира се заплащане на застрахователно обезщетение в размер на разликата над доброволно изплатената сума до посочената от частната експертиза стойност, пропуснати ползи в размер на 1800 € за определения период, необходим за извършването на ремонта - 6 дни по 300 €/ден и претърпени загуби в размер на разходите за възложената от ищеца експертна оценка.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, обективиращ доводите му за неоснователност по същество на исковата претенция. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение за процесния лек автомобил и постъпването на застрахователната претенция. Оспорва изключителната вина на застрахования водач, като навежда твърдения за съпричиняване от страна на ищеца, който е паркирал автомобила си на забранено за това място, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва твърденията, че всички описани увреждания по автомобила са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва приложените от ищеца два броя договори за наем на процесния автомобил, както и наличието на посочените в тях правоотношения. Твърди, че същите са привидни и с недостоверна дата, като страните по тях не са желали да бъдат обвързани от правоотношенията по тях, а са изготвени за целите на процеса, като оспорва доказателствената им сила.

Последното се доказва от липсата на депозит от страна на твърдяния наемател на вещта – А. М., което е показателно относно опровергаване на твърдените намерения да наема автомобила. Това прави твърденията на ищеца, че със сигурност би отдал автомобила и би получил доходи от това предполагаеми и хипотетични. Твърди, че претендираната сума от 2469,76 евро е недължима, доколкото същата не представлява разумно направени разходи по предявяване на претенцията. Възложената от ищеца експертна оценка не е разход във връзка с отремонтирането на автомобила, нито във връзка с предявената застрахователна претенция. Твърди, че размерът на определеното изплатено застрахователно обезщетение напълно съответства на констатираните по процесния автомобил увреждания. Оспорва предявения иск за заплащане на законна лихва с оглед неоснователността на главния иск, а на самостоятелно основание и началния момент на лихвата върху претенцията за пропуснати ползи и разходи по предявяване на претенцията – 25.03.2024г., поради факта, че застрахователната претенция за тях е отправена едва на 05.12.2024г.

Оспорва претенцията в размер на 745 лева, представляваща разход за легализиран превод на документи, като твърди, че нуждата от представянето на документи на български език произтича от българското законодателство и следва да е за сметка на ищеца.

Доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на чл.

154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си 4 правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:

- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”;

- факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване;