Решение № 177 от 10.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Цветина Костадинова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100501829 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ответник пред СРС, срещу решение № 14027 от 06.12.2022 г. по гр.д.№ 58902 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 29-ти състав, с което е уважен предявеният срещу него, иск по чл.422, ал.1 вр. с чл.411 КЗ и в негова тежест са възложени разноските по делото.

Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения при допускането, събирането и обсъждането на доказателствата. По този начин СРС бил възпрепятствал установяването на обективната истина. За да възприеме механизма на ПТП, СРС се бил позовал само на доказателствата /писмени и гласни/ събрани на страната на ищеца. Решението било постановено в нарушение на чл.300 ГПК и съдебната практика. Счита, че по делото не било изяснено дали е съществувало трето МПС, участник в ПТП.

СРС следвало да допусне, а не да откаже допълнителна съдебноавтотехническа експертиза като по този начин възпрепятствал защитата на 1 ответника. Неправилно била възприета приетата съдебно-автотехническа експертиза, която била тълкувана изцяло в полза на ищеца. Следвало да се приеме, че в случая е налице „случайно събитие“. Доказателствената тежест била неправилно разпределена между страните по спора. Счита, че ищеца не е доказал пълно и главно наличието на регресно вземане в негова полза.

Неправилно не било уважено възражението за съпричиняване. Дори такова да не било установено, то намира присъдения размер на обезщетението за прекомерен. С оглед на това намира и, че размера на лихвата за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД е неправилно определен.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо това постановено друго с което претенцията на ищеца по чл.411 КЗ да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна. Евентуално – да бъде намален размера на присъденото обезщетение като прекомерен. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от ищеца пред СРС- ЗАД Б. В.И.Г.“, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че не са били допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения при допускане и обсъждане на доказателствата. По делото били разпитани и двамата водачи на МПС, участници в ПТП. От същите се установявало, че вината за ПТП е на водача Д., чиято отговорност била застрахована при ответника /въззивник/, който движейки се зад друго превозно средство не бил съобразил скоростта си като по този начин нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Намира, че превишаването на допустимата скорост от страна на водача Д. се доказвало от факта, че след ПТП, управляваното от него МПС се било отклонило на 12 метра. Налице било основание за предприемане на маневра „аварийно спиране“ от страна на водача на МПС, марка Мерцедес А 200, застрахован при ищеца. Това се установило от разпита на двамата свидетели, които посочвали, че е имало насрещно движещ се автомобил, който бил станал причината за предприетата маневра отклонение вдясно и спиране.

Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 14. 12.2022 г.

2

Въззивната жалба е подадена на 22.12.2022 г./по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Ето защо настоящата инстанция приема, че въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес:

За издадената на 09.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 5258 по описа за 2021 г. на СРС, 29 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е бил уведомен на 17.02.2021 г.

На 17.03.2021 г., т.е. в срока по чл.414 ГПК е било подадено възражение.

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 14. 09.2021 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 14.10.2022 г. , т.е. в срока по чл.415,ал.1 ГПК.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по иска по чл.411, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. 3а да възникнело регресно вземане, било необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и застрахованото лице по отношение увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като 3 в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следвало да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника било да докаже, че е погасил претендираното вземане. По наведеното възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от водача на застрахования от ищеца автомобил, в тежест на ответника било да установи същото.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада си по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП между ищеца и собственика на л.а."Мерцедес А 200 " рег. №******* бил действал договор за имуществено застраховка "Каско", че гражданската отговорност на водача на л.а."Хюндай Теракан“, рег. №******* към 07.09.2020 г. била застрахована от ответника, както и че в изпълнение на задължението си по застрахователния договор за имуществена застраховка ищецът бил заплатил на застрахования обезщетение в размер на 2333, 99 лв.

От свидетелските показания на свидетеля М.П., водач на л.а. "Мерцедес А 200 " и свидетеля Й.Д., водач на л.а."Хюндай Теракан“, се установило, че на процесната дата-07.09.2020 г., около 01.00 ч. между с.Медовница и с.Ружинци, л.а. "Мерцедес А 200 " се движел по път I с посока от гр.Видин към гр.Монтана. При навлизането му в десен завой свидетелят П. забелязал, че срещу него се движат два тира в насрещното платно, а лек автомобил се опитвал да ги изпревари, като бил навлязъл в неговата лента за движение.

Свидетелят П. посочвал, че натиснал спирачка и се опитал да избегне челен удар с изпреварващото МПС, когато движещия се зад него л.а."Хюндай Теракан“, рег. №******* ударил управлявания от него лек автомобил отдясно в задната част. Свидетелят П. информирал, че се движел със скорост, съобразена с ограниченията, не повече от 80 км. ч. Според посоченото от свидетелите, времето било сухо, топло, с добра видимост. Свидетелят П. информирал, че предприел маневрата, тъй като искал да избегне челен удар с колата, която изпреварвала тировете. Пред л.а. "Мерцедес А 200 " не се движел друг лек автомобил. Щетите по л.а. "Мерцедес А 200 " били по задния 4 капак, задно стъкло, десен стоп, заден десен калник и престилка на багажника, задна броня. В резултат на удара от л.а."Хюндай Теракан“, рег.

№******* управляваният от свидетеля П. лек автомобил се придвижил напред, спрял с левите колелета върху асфалта и с десните - върху банкета на пътя. Свидетелят Д. посочвал, че се движел след л.а." "Мерцедес А 200 " километри преди настъпването на ПТП, като след удара управляваният от него л.а. ."Хюндай Теракан“, се отклонил на 12 метра от пътя. Щетите по управлявания от него л.а. "Хюндай Теракан“ били в областта на предната броня, двата радиатора, предно табло. Според свидетеля се движел със скорост от 80-90 км.ч.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно автотехническа експертиза, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвено, се установявало, че ПТП е настъпило на 07.09.2020 г., около 01:05 ч., когато, поради движение с несъобразена скорост, л.а. "Хюндай Теракан“, реализира ПТП със спиращия пред него "Мерцедес А 200 ", вследствие на което се отклонява и напуска пътното платно вдясно по посоката си на движение. Според посоченото от вещото лице досежно щетите, установени при обстойно извършен оглед от представител на ищеца, по л.а." Мерцедес А 200 " се констатирала цялостна деформация на задна част на автомобила.

Изложеното се потвърждавало и от представения по делото констативен протокол за ПТП и скица към него, подписани от виновния водач и отразяващи съгласието на последния със съдържащите се в документите неизгодни факти (механизъм на ПТП съобразно нарисуваната схема), както и от приетата по делото административнонаказателна преписка по протокол за ПТП № 1557364/07.09.2020 г. Видно от същата, на свидетеля Й.Д. бил съставен АУАН № 303103/07.09.2020 г. и НП № 20-0242-000443/23.09.2020 г. за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП за това, че не бил избрал скорост на движение, съобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение, за да може да спре при предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

Наказателното постановление било влязло в сила на 05.11.2020 г., като по делото липсвали данни да е било обжалвано.

При тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че процесното 5 застрахователно събитие е било реализирано противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ) от водач на МПС, гражданската отговорност на когото при управление на това МПС, била застрахована при ответното дружество, поради което ответникът носел отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка, обезщетение. По делото не били ангажирани доказателства, от които да може да се изведе извод нито за липса на вина у водача на застрахованото при ответното дружество МПС, нито за съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача на лек автомобил л.а."Мерцедес А200".

Липсвали събрани доказателства, които да установяват поведение на водача на л.а."Мерцедес А200“, което да е допринесло за настъпването на произшествието или за вредите от него, като в тази връзка съдът е намерил за неоснователни твърденията в отговора на исковата молба водачът на л.а."Мерцедес А200" да се е движил с неизправни светлини, доколкото от показанията на свидетелят Д. категорично се установило, че водачът на л.а."Мерцедес А200" е подал светлинен сигнал при предприемане на маневрата на МПС. Не се установило от доказателствата по делото и същият да се е движил с несъобразена с ограниченията за съответния участък скорост, като от показанията на св. Д. се установило, че ограничението е било 80 км/ч., с каквато скорост водачът на л.а. "Мерцедес А200" информирал, че се е движел в своите показания. От друга страна, видно от заключението по САТЕ, вещото лице правело извод от техническа гледна точка, че причината за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на л.а.

"Хюндай Теракан“, който се бил движел със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, без да настъпи стълкновение с намиращия се пред него л.а."Мерцедес А 200 ".

Според посоченото от вещото лице по САТЕ, нанесените щети, описани при огледа на л.а. "Мерцедес А 200“ били получени при ПТП и били в причинно-следствена връзка с него. Съобразно категоричното становище на вещото лице, в разглеждания казус била налице "тотална щета", тъй като стойността на разходите за възстановяване на МПС в състоянието отпреди деликта надхвърляла действителната стойност на самото МПС. Вещото лице посочвало, че видно от приложената към експертизата калкулация на 6 ремонтно-възстановителни дейности, стойността за възстановяване на автомобила, определена по средни пазарни цени, с влагане и на алтернативни части, възлизала на 3815, 94 лв. При наличието на тотална щета обезщетението се определяло като от действителната стойност се приспадне стойността на запазените части. В доклада си в с.з. вещото лице посочвало, че след приспадане стойността на запазените части в размер на 1296 лв., стойността на застрахователното обезщетение възлизала на 3024 лв.