Решение № 4698 от 01.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4698 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100504348 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Софийска вода“ АД-длъжник по изп.д.

№ 20228510400334 по описа на ЧСИ М.П. срещу постановлението за разноски от 10.03.2023 г.Жалбоподателят излага доводи, че съдебният изпълнител не му е предоставил документ, обосноваващ приемането за събиране на разноските по т.31 от ТТРЗЧСИ тях, поради което същите не следва да бъдат възлагани в негова тежест.Неправилно ЧСИ е събрал и държавна такса за издаване на изпълнителен лист и за банков превод в размер на 10,91 лв., без да е приложил нито изпълнителен титул, нито друг документ, доказващ техния размер и заплащането им от взискателя.Оспорва и таксата по т.4 ТТРЗЧСИ за изпращане на обжалваното постановление, като твърди, че същото е изпратено по електронен път, а посочената такса се начислява за съобщения, изпратени по пощата, какъвто настоящият случай не е.Освен това съдебният изпълнител е изпратил пет уведомления в общ файл, а е начислил отделна такса за всяко едно от тях, което представлява злоупотреба и опит за обогатяване за сметка на длъжника.Моли съда да отмени обжалваното постановление за разноски.

1

Ответниците по частната жалба- „Г.С.М.П.“ ЕООД и „Е.М.“ ЕООД оспорват същата.Твърдят, че таксите са определени съгласно ТТРЗЧСИ.Поддържат становище, че държавната такса за издаване на изпълнителен лист представлява прилежащо вземане към главното такова и следва да бъде включена в разноските за изпълнението и да се събере от съдебния изпълнител, независимо че не фигурира в изпълнителния титул.Твърдят, че по делото са приложени вносна бележка за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист.Молят съда да отхвърли жалбата.Претендират разноски.

ЧСИ М.П. излага мотиви за неоснователност на жалбата.Твърди, че таксите са съобразени с ТТРЗЧСИ и че разноските за издаване на изпълнителен лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК.Твърди, че таксите за изпращане на документи по електронната поща се дължат от длъжника съгласно чл.143 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 20228510400334 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба вх.№ 15092/31.01.2023 г. на „Г.С.М.П.“ ЕООД и „Е.М.“ ЕООД срещу „Софийска вода“ АД въз основа на изпълнителен лист от 28.01.2022 г. на СРС, както и за сумата от 5,91 лв. /5 лв. държавна такса и 0,91 лв. такса за банков превод/ за издаване на изпълнителен лист, както и 5 лв. за преведена такса към ЧСИ.

Към молбата е приложен изпълнителен лист от 28.01.2022 г. на СРС, 85 с-в, гр.д.№ 20211110131884/2021 г. за осъждане на „Софийска вода“ АД да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на В.И.А. сумата от 51,41 лв.-разноски за производството.

Представена е и разписка за платена такса за банков превод в размер на 5,91 лв. за изпълнителен лист по гр.д.№ 31884/2021 г. на СРС, 85 с-в.

Видно от договор за цесия от 08.02.2022 г. В.И.А. е прехвърлила на „Г.С.М.П.“ ЕООД и „Е.М.“ ЕООД вземането си към „Софийска вода“ АД по гр.д.№ 20211110131884/2021 г. на СРС.

На 03.02.2023 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение изх.№ 8218/31.01.2023 г. с посочени разноски по изпълнителното дело, сред които-127,48 лв.-такси по ТТРЗЧСИ.

2

На 31.01.2023 г. ЧСИ е издал постановление за разноски, сред които сумата от 10,91 лв.-държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод; 24 лв.-допълнителни разноски по т.31 ТТРЗЧСИ и 24 лв. по т.5 от ТТРЗЧСИ-за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и 3 ГПК.

С молба вх.№ 23106/16.02.2023 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да посочи за какви действия е включена сумата от 24 лв. като допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ и да му представи документ по ЗСч, оспорил е и дължимостта на сумата за държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

С постановление, обективирано в съобщение изх.№ 18227/10.03.2023 г.

,ЧСИ М.П. е отказал да намали размера на разноските за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в размер на 10,91 лв. и таксата по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. и е приел за събиране по т.4 ТТРЗЧСИ такса в размер на 12 лв. с ДДС за постановлението за разноски.Съобщението е получено от жалбоподателя на 16.03.2023 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.Съгласно разясненията по т.5 от ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д.№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС по своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника.Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от 3 взискателя в същото разноски.Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането.

Според т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.Към т.31 има забележка, съгласно която допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството /ЗСч/.

По изпълнителното дело липсват доказателства за извършване на разноски в размер на 24 лв. по т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ, липсва и яснота за какво действие е начислена сумата, поради което в частта, с която ЧСИ е отказал да намали разноските по т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ обжалваното постановление следва да се отмени.

Съгласно т.4 ЗТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв.

Настоящият съдебен състав счита, че посочената такса касае разход за копирни и канцеларски услуги по изпращане на изброените документи само по изрично посочения начин-по пощата.За връчвания на конкретни документи и книжа по друг начин е приложима т.5 ТТРЗЧСИ, каквато е начислена от ЧСИ с постановлението за разноски от 31.01.2023 г. в размер на 24 лв. с ДДС.Постановлението за разноски е връчено на длъжника по електронен път, за което липсват доказателства ЧСИ да е направил разноски.В ТТРЗЧСИ не е предвидена хипотеза за начисляване на такса за връчване на книжа на страната по електронна поща. Следва да се добави, че по т.4 от ТТРЗЧСИ е въведена преди измененията на ГПК, които уреждат възможността за електронно връчване на призовки и съобщения.

4

По изложените съображения в частта, с която ЧСИ е начислил такса по т.4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за връчване на обжалваното постановление за разноски, следва да се отмени.

От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага извода, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист /определение № 617/16.12.2013 г., ч.гр.д.№ 6154/2013 г., ВКС, I ГО/.

Поради изложеното и с оглед обстоятелството, че по делото са представени доказателства за заплащане на разноските от взискателя, частната жалба в частта за разноските за издаване на изпълнителен лист следва да се остави без уважение.

Жалбоподателят не претендира разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да му се присъждат.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 46,51 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 10.03.2023 г. по изп.д. № 20228510400334 по описа на ЧСИ М.П. в частта, с която ЧСИ е отказал да намали таксата по т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв. с ДДС и е приел за събиране такса по т.4 ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лв. с ДДС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските по изп.д. № 20228510400334 по описа на ЧСИ М.П. с размера на таксата по т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв. с ДДС и с размера на таксата по т.4 ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Софийска вода“ АД с ЕИК 130175000 срещу постановлението за разноски от 10.03.2023 г. по изп.д.

5

№ 20228510400334 по описа на ЧСИ М.П. в останалата част, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД с ЕИК 130175000 и със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****, Бизнес Център Интерпред Цар Борис да заплати на „Г.С.М.П.“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ****, партер и на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК **** със същото седалище и адрес на управление сума в размер на по 46,51 лв. за всеки от тях на основание чл.78, ал.3 ГПК-разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6