Определение № 1163 от 16.09.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Частно наказателно дело 2467/2026
- Вид
- Определение № 1163
- Подписан
- 16.09.2026
- В сила
- 16.09.2026
- Състав
- Тодор Минов
Цитирани разпоредби
- чл. 215 · Наказателен кодекс
- чл. 309 · Наказателен кодекс
- чл. 309 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, ал.1, т.6 · Наказателен кодекс
- чл. 211, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213, ал.4 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1163 гр. Стара Загора, 16.09.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тодор Минов като разгледа докладваното от Тодор Минов Частно наказателно дело № 20265530202467 по описа за 2026 година
Производството е образувано по жалба на Й. Р. С., против постановление от 29.06.2026 година на Районна прокуратура Стара Загора, с което се отказва образуването на досъдебно производство и е прекратена прокурорска преписка № 5108/2026 година, потвърдено с постановление от 17.08.2026 година на Окръжна прокуратура Стара Загора.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното постановление, счита се че разследването не е било извършено пълно и всестранно и се моли съда, същото да бъде отменено, и делото върнато за продължаване на необходимите следствени действия.
Съдът, като се запозна с постановлението на прокурора, изложените в жалбата оплаквания и събраните на предварителното производство доказателства, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.213, ал.4 и сл. от НПК.
Жалбата е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, против постановление на Районна прокуратура, за отказ за образуване на наказателно производство за тежко престъпление, потвърдено от Окръжна прокуратура, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Действително по преписката не са приложени доказателства за получаване от страна на жалбоподателя на постановлението от 17.08.2026 година на Окръжна прокуратура Стара Загора, но жалбата е постъпила в Районен съд Стара Загора на 20.08.2026 година, поради което и следва да се приеме, че преклузивният срок за обжалване по чл. 213, ал.4 НПК е спазен.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Преписка № 5108/2026 година по описа на Районна прокуратура Стара Загора е образувана по повод на получена по компетентност в Районна прокуратура – Стара Загора преписка № 356/2026 г. по описа на Районна прокуратура Самоков, която от своя страна е била заведена по повод изпратена по компетентност преписка № 3991/2025 година по описа на Окръжна прокуратура Стара Загора. Тази преписка е била образувана по молба на Й. Р. С., в качеството му на представител на ************. Жалбата се отнася до фактури с получател и издател ************, с предмет на доставката – „фасадно скеле“. С постановление от 16.02.2026 година, Окръжна прокуратура Стара Загора е приела, че не са налице родова и местна компетентност на същата, отказала е да образува досъдебно производство и е изпратила преписката по компетентност на Районна прокуратура Самоков с оглед евентуални данни за документно престъпление, касаещо подписване и издаване на четири броя фактури от управителя на ************, с които това дружество е продало скеле на дружеството ************, както и с евентуално вещно укривателство в тази връзка на територията на Община – Самоков. С постановление от 27.05.2026 година на Районна прокуратура Самоков е приела, че не са събрани данни за престъпление по чл. 215 от НК на територията на Районна прокуратура Самоков и е изпратила преписката по компетентност на Районна прокуратура Стара Загора, тъй като евентуалното престъпление по чл. 309 ал.1 НК се явявало довършено на територията на Районна прокуратура Стара Загора, тъй като на това място са ползвани въпросните четири броя фактури.
Извършената проверка от страна на Районна прокуратура Стара Загора е установила следната фактическа обстановка:
През 2017 – 2018 година ************ осъществявало дейност по отдаване под наем, доставка и монтаж на индустриално скеле на територията на завод ************ в град Стамболийски област Пловдив и завод ************ в град Пирдоп, област София. Със заповед на управителя на дружеството на 04.06.2018 година била извършена инвентаризация №1. В хода на същата била установена липса на скеле – елементи от завода в Пирдоп, като след проведено разследване било установено, че служител на горепосоченото дружество – П.К.И. /изпълняваща длъжността „Технически ръководител – 2 експерт здравословни и безопасни условия на труд“/ е присвоявал материали от скелето, използвайки служебното си положение на отговорник и се разпоредила с тях в своя полза. За извършеното деяние Иванова била привлечена в качеството на обвиняем и с присъда на РС – Пирдоп била призната за виновна, като й било наложено наказание „Лишаване от свобода“, което изтърпяла ефективно. Досежно липсата на скеле от завода в град Стамболийски било заведено Досъдебно производство № 318/2019 година по описа на ОД на МВР Пловдив – към настоящия момент следствено дело № 17/2021 година по описа на ОСлО – Пловдив (преписка № 4972/2021 година по описа на Районна прокуратура – Пловдив). В рамките на разследването, част от отнетия скеле – материал бил открит в складова база на „Техно Трейд Технолоджи“ ЕООД, намираща се в град Раднево. Досъдебно производство № 349 зм-188/2022 г. по описа на ОДМВР Стара Загора, преписка № 2656/2022 година на Районна прокуратура Стара Загора) било образувано за вещно укривателство във връзка с твърдения на ************, че присвоеният от П.И. скеле – материал от завод „Монди“ в град Стамболийски е бил продаден на дружеството ************ е придобило скелето, собственост на ************, като по този начин управителят му е спомогнал да се укрие имуществото придобито чрез престъпление. Посочил е, че впоследствие скеле – материалът е бил продаден на други дружества, а именно: ************;
************ и „************.
Материалът е бил доставен в база в град Стара Загора, собственост на дружеството ************. В разпита си в досъдебното производство ************ заявил, че е закупил скеле - материала, след като е попаднал на обява в интернет, тъй като същият бил необходим за дейността му. Свързал се с лице на име „************“, с което се договорили да купи скелето, което видял на снимки. За тази сделка били издадени четири броя фактури от дружеството ************ град Самоков, с управител ************ ************. Фактурите били с номера 143/03.01.2017 година, 145/04.02.2017 година,
238/15.03.2017 година и
239.23.03.2017 година.Фактурите са били описани в дневника за извършени покупки на дружеството ************. ************ сочи, че скелето било употребявано и след като приключил работата си го препродал на други три дружества. В разпита си ************ ************ сочи, че дружеството му е прехвърлено от друго лице и самият той не е имал отношения към дейността 3 му. От назначената съдебно – почеркова експертиза се установява, че подписите на тези фактури са изпълнени собственоръчно от ************ ************.
С постановление на Районна прокуратура Стара Загора от 17.05.2023 година, по досъдебно производство № 349 зм 188 по описа на ОД на МВР Стара Загора, преписка № 2656/2022 година на Районна прокуратура Стара Загора е прекратено, поради това, че не са установени доказателства за извършено престъпление – вещно укривателство от Н************.
След запознаване със събраните по преписката доказателства, съдът напълно споделя установената от Районна прокуратура Стара Загора фактическа обстановка. Тези факти недвусмислено водят до извода за липса на извършено престъпление от общ характер с по чл. 309 НК. За да се осъществи изпълнителното деяние на това нетипично двуактно престъпление е необходимо извършването на две деяния: 1. Съставяне на неистински частен документ или преправяне съдържанието на частен документ и 2.
Употребяване на този документ за някоя от посочените в цитираната разпоредба цели. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че не е налице първото деяние от това двуактно престъпление, тъй като в случая не са съставени неистински частни документи. В този смисъл следва да се вземе предвид легалното определение на чл. 93, ал.1, т.6 НК, съгласно което "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. От заключението на извършената съдебнопочеркова експертиза се установява, че подписите срещу текстовете „Име и Фамилия“ в полето „съставил“, във фактури № 0000000143/03.01.2017, №**********/14.02.2017,
№0000000238/15.03.2017 и
№0000000239/23.03.2017, с издател „НСИ-НЕО СТИЛ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД са изпълнени собственоръчно от ************ ************. Това обстоятелство се потвърждава и от самия Митов в дадените в хода на проверката обяснения. В този смисъл и се явяват неоснователни оплакванията, изложени в жалбата досежно действителната цена на предмета на търговска продажба и отразяването на тези фактури в счетоводните записи на дружеството. Тези обстоятелства евентуално биха касаели административни нарушения и отношения от частноправен характер, но не и такива, представляващи елементи от фактическия състав на престъпление от 4 общ характер. Липсват и данни за преправянето на съдържанието на тези документи, тъй като за това деяние е необходимо внасянето на промени върху съдържанието на вече изготвен документ и то с цел да се използва тази промяна за да се докаже че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение.
Ирелевантно в конкретния случай се явява лицето попълнило реквизитите на фактурата, доколкото върху същата е положен подписът на управителя на дружеството продавач – респективно, негово е било волеизявлението за извършената сделка.
В този ред на мисли – правилни и се явяват заключенията на представителите на Районна прокуратура и Окръжна прокуратура за липса на данни на престъпление от общ характер.
Тук следва да се отбележи, че по досъдебно производство № 349 зм 188/2022 година е извършена оценка на доказателствата по случая, като обективираното в постановление за прекратяване от 17.05.2023 година мнение на наблюдаващия прокурор е, че не може да се направи категоричен извод, че ************ е знаел, че придобития от него скеле материал е бил предмет на престъпление. В това постановление подробно са изложени мотиви в тази насока, които настоящият състав също споделя. Няма данни за обжалване на това постановление по реда на чл. 243, ал.4 НПК. Не са установени и нови обстоятелства, които да наведат на друго заключение.
Предвид изложеното и съгласно чл. 211, ал.1 НПК не са налице достатъчно данни от които може да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление. Следователно обжалваното постановление на Районна прокуратура град Стара Загора за отказ за образуване на наказателното производство, потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура Стара Загора се явява законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да се потвърди.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл.213, ал.5 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 29.06.2026 година на Районна прокуратура Стара Загора, с което се отказва образуването на досъдебно производство и е прекратена прокурорска преписка № 5108/2026 година, 5 потвърдено с постановление от 17.08.2026 година на Окръжна прокуратура Стара Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Заверен препис от определението, ведно с досъдебното производство и оригинала на обжалваното постановление, да се върнат на Районна прокуратура Стара Загора, а оригиналите на определението и жалбата, както и препис от обжалваното постановление да се приложат към настоящото съдебно дело.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6