Решение № 260207 от 02.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1208/2020
- Вид
- Решение № 260207
- Подписан
- 02.06.2023
- Състав
- ВЛАДИМИР ГРИГОРОВ ВЪЛКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104 ал. 1 изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 90 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327 ал. 1 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И
Е
Номер ......./02.06
Година 2023 гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав на седми декември
Година 2022 в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир
Вълков секретаря Весела
Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1208 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са предявени при условията на чл. 422 вр. чл. 124 ГПК искове по чл. 538 ал. 1 вр. чл. 481 ал. 2 ТЗ и чл. 537 вр. чл. 485 ТЗ.
Ищецът „:Щ.” ЕАД твърди на
23.05.2019 г. С.С. от името на ответното дружество „С.“ ООД да е подписал запис на заповед за сумата от 194 000 лева. На 23.05.2019 г. записът на заповед бил предявен, но плащане не последвало. Ищецът предявил вземането в заповедно производство, но ответниците възразили. Наведен е довод, че като абстрактна сделка записът на заповед не се нуждае от основание, но в случая се сочи да обезпечава изпълнение на задължения по договор за покупко-продажба на стоки от 04.02.2019 г. по силата на Анекси № 2 до № 7 – чл. 2.3 на 6 000 тона арматурна заготовка при договорена единична цена за тон, разграничена съответно за материал и заготовка и механизъм за корекция при промяна на базовата цена на суровия материал. Било и договорено изработеното да бъде доставяно от дружеството на посочени в договора строителни обекти. В изпълнение на договора ищецът заплатил 60 % от общо договореното имущество на стойност 3 765 600 лв. при задължение на дружеството да предостави банкова гаранция. Било договорено за всяка доставка за цената на материала да се усвоява съответна част от платения авансдо пълното му изчерпване, докогато ищецът да заплаща за доставката единствено труда за заготовката на суровия материал. Постигнато е и съгласие при неусвоен аванс след прекратяване на правната връзка или при наличие на друга причина, ответникът да върне формираната сума ведно с дължимия ДДС в 5-дневен срок от настъпване на причината или от поканата (чл. 5.1.2. от договора).
Понеже ответникът усвоил предварително получения аванс за посрещане на свои задължения, съответно със закупен с тези средства материал използвал за доставка към други свои клиенти, с анекси към договора ответното дружество прехвърляло собствеността върху наличен в склада му суров материал и се задължавало да го използва единствено на възложената от ищеца работа. С анексите страните договорили и при намаляване на банковата гаранция поради извършена доставка и намалена авансово платена сума дружеството да издаде запис на заповед, авалиран от тримата управители – В.П., С.С. и Н.С.-М.. Сочи се поради опасността да не бъде доставено на обекта конкретизирано в анекса количество суров материал (цялостно или частично), за обезпечаване на това неизпълнение да било договорено и бил издаден процесният запис на заповед. Твърди се, че при проверка за реално доставеното количество заготовки било установено, че ответникът издал фактури, но не доставил 271528,36 кг. суров материал, но въпреки това стойността му в размер на 249 807,60 лв. била приспадната от авансово платената сума.
Ответното дружество било уведомено за констатираното разминаване и било поискано продължаване на доставките, но такова не последвало. Ищецът не успял да си възстанови изцяло авансово платената сума и от усвоената банкова гаранция като непокрита останала сумата 147 124,37 лв. Навежда довод, че при наличие на задължение по каузалното правоотношение ответното дружество дължи изпълнение съгласно издадената запис на заповед. Ищецът предявил претенция в заповедно производство, за което било образувано ч.гр.д. № 67996/2019 г. по описа на СРС, 55 състав. Ответникът възразил, поради което се иска да бъде признато за установено, че това вземане съществува, а ответникът отговаря солидарно с поръчителя.
Ищецът твърди издаденият от ответното дружество запис на заповед да е авалиран от ответника С.В.С.. Поради постъпило възражение в заповедното производство се иска да бъде признато за установено, че вземането съществува, а ответникът С.С. отговаря солидарно с дружеството издател.
Ищецът твърди в заповедното производство да е предявена и претенция за законна лихва, считано от датата на завеждане на заповедното производство – 26.11.2019 г. като претендира да бъде установено и това вземане.
По реда на чл. 213 ГПК за постановяване на общо решение е присъединено и т.д. № 987/20 г., в рамките на което при идентично съдържание на каузалното правоотношение се твърди, че на 23.05.2019 г. в обезпечаване на същото задължение е издаден друг запис на заповед, но подписан за „С. 73“ ООД от В.С.П.. Вземането било предявено по реда на чл. 417 ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 67995/2019 г. по описа на СРС, 30 с-в, Иска се да бъде признато за установено, че съществува вземане срещу издателя – „С. 73“ ООД.
Ищецът твърди В.С.П. да е подписал записа на заповед от 23.05.2019 г. освен като представител на „С. 73“ ООД и в лично качество.
Поради постъпило възражение в заповедното производство се иска да бъде признато за установено, че вземането съществува, а ответникът В.П. отговаря солидарно с издателя – търговското дружество.
Ищецът твърди в заповедното производство да е предявена и претенция за законна лихва, считано от датата на завеждане на заповедното производство – 26.11.2019 г. като претендира да бъде установено и това вземане.
В отговорите си по исковите молби ответниците, представлявани от адв. Р.И. от САК, оспорват предявените искове. Признават, че записите на заповед произтичат от каузално правоотношение при описаното от ищеца съдържание. Твърди се обаче, че поради допуснато от ищеца закъснение при освобождаване на банковата гаранция за изпълнената част от договора е сключен анекс № 2, въз основа на който са издадени и три броя записи на заповед като всеки един е авалиран от всеки от управителите на ответното дружество при обща стойност от 582 000 лв. Навежда довод, че процесните записи на заповед обезпечават именно изпълнението по анекс № 2 за доставка на 500 тона арматурна заготовка, което било изпълнено. Признава се, че с последващо сключени анекси № 3, 4, 5, 6 и 7 са освобождавани суми от банковата гаранция, отразяващи цена на 250 тона суровина арматурно желязо с предписание, че съгласието за намаляване на банковата гаранция от страна на Щрабаг ще бъде направено на основата на представените Запис на заповеди – от Продавача като юридическо лице, авалиран от тримата управители при изрично посочване, че следва да е издаден съгласно образец на Купувача и да е нотариално заверен. Застъпва теза, че това съдържание на уговорката сочи на предстоящо издаване, но такива записи на заповед не били издадени. Намира за невъзможно издадените при тези обстоятелства записи на заповед да бъдат обвързани с последващо възникнали задължения. Евентуално сочи, че връщането на аванса предполага искане от ищеца, каквото оспорва да е било отправено и смята договора за действащ, от което извежда извод да не е възникнало задължение за възстановяване на аванса. Позовава се на съдебна практика, отричаща възможността със запис на заповед да се обезпечи непадежирало към момента на издаването му задължение. Навежда и довод, че ищецът е в неизпълнение на свои задължения по договора и не може да черпи права от своята неизправност.
При условията на евентуалност ответникът „С.“ ООД прави възражение за прихващане със свои вземания към ищеца като твърди ЩРАБАГ да е закъснял при внасяне на авансовата сума. Смята, че с оглед клаузата на чл. 12 от договора 12 ЩРАБАГ дължи неустойка в размер на 18828 лв. Твърди също така да са извършени, но да не са били заплатени доставки по договора на стойност общо 64753,75 лв., от което неизпълнение смята за възникнало и вземане за неустойка по силата на чл. 12 от договора в размер на 20163,15 лв.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. М.П. от
АК-Монтана, поддържа исковете. Смята за доказано, че задълженията по договора не са изпълнени – заплатен от ищеца материал не е доставен от ответното дружество. Застъпва теза, че издаденият запис на заповед обезпечава задълженията по всеки от анексите с оглед отразяването, че се издава запис на заповед. Развива доводите си в писмени бележки. Претендират се разноски с представен списък.
По съществото на спора процесуалният представител на ответниците „С.“ ООД, В.С.П. и С.В.С. – адв.
Р.И. от САК, оспорва исковете. Застъпва теза, че записите на заповед обезпечават конкретно каузално правоотношение по конкретен анекс, по който цялото заявено количество е доказано. Смята, че обезпечителната функция на издадения условия запис на заповед е приключила. При изрично предвиденото издаване на запис на заповед в последващите анекси приема за еднозначно изводима връзка на издадените записи на заповед с конкретното задължение и за невъзможно да бъдат отнасяни в обезпечение на следващи задължения.
Представен е и списък за претендираните разноски, а доводи са развити и в писмени бележки. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Адв. И. претендира и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответниците.
Като обсъди въведените в процеса факти с оглед на процесуалното поведение на страните и събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна съдът намира следното:
По делото не се спори, а и от представения договор се установява, че на 4.02.2019 г. между „С.“ ООД и „Щ.“ ЕАД писмено е изразено съгласие, че „Щ.“ ЕАД купува от „С.“ ООД 6 000 т. арматурна заготовка, представляваща суров материал (арматура) и заготовка, изготвена съгласно Техническата спецификация на купувача съгласно приложение 1 при договорена цена. Посочено е, че „С.“ ООД за своя сметка следва да достави стоката на посочени от купувача адреси. Клаузата на чл. 4 предписва при осъществяване предмета на договора ищецът да заплаща на ответника цялата стойност на получената стока съгласно издадените фактури при регламентиран механизъм. Договорено е ищецът да предплати 60 % от договорената цена по договора в двудневен срок от получаване на банковата гаранция. При осъществяване на доставки ответникът издава фактура за доставеното количество арматурна заготовка като приспада пропорционална част от внесения аванс до пълното му изчерпване. Съгласно чл. 5.1.2. от договора в случай на останал неприспаднат аванс било то поради прекратяване на договора или по някаква друга причина, продавачът дължи да възстанови тази част заедно с дължимия ДДС за него в 5 дневен срок от настъпването на съответното условие или отправено писмено уведомление от купувача. Според чл. 5.2. ответникът предоставя на ищеца банкова гаранция в негова полза за пълния размер на подлежащата на плащане сума без ДДС, която следва да бъде поддържана валидно до пълното изчерпване на платения аванс чрез направени доставки. Прието е, че извършване на доставка на стока и приспадане на платения аванс се намалява и сумата на гаранцията съгласно нейните условия. Страните са договорили, че при забава на ищеца да заплати дължима цена по договора, той дължи неустойка в размер на 0,5% от неиздълшената сума за всеки ден забава, но не повече от 25% от стойността на дължимата сума.
С Анекс № 2 от 20.05.2019 г. писмено е изразено съгласие, че „С.“ ООД се задължава до 31.05.2019 г. да закупи 500 т. арматура и да я достави в свой склад с посочен адрес като след писмено удостоверяване на доставеното количество с двустранен протокол собствеността върху суровия материал преминава върху Купувача, Посочено е, че за доставеното количество С.-73 издава фактура, с чиято стойност намалява направеното по договора авансово плащане и с тази сума ще бъде намалена сумата на банковата гаранция като до изчерпване на авансовата сума ЩРАБАГ ще дължи само цената на заготовката. Посочено е, че съгласието за намаляване на банковата гаранция от страна на Щрабаг ще бъде направено само след представяне на равностойни Запис на З – от Продавача като юридическо лице, авалиран от тримата управители – В.П., С.С. и Н.С.-М.. Записът на заповед следва да е издаден съгл.
Разпечатката съдържа 33 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/565a8593-1420-4943-a902-c05bae0386ea