Решение № 60 от 15.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Велико Търново, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ С.

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

Диана Василева при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. Г. Ц. като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600067 по описа за 2024 година С присъда № 9 от 10.10.2023г., постановена по нохд № 306 по описа за 2022г. на Габровски окръжен съд подсъдимият Л. Т. Д. Р., род. на 30.08.1966г. във Великобритатия, гражданин на Великобритания е признат за виновен, както следва: за извършено престъпление по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 от НК и му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода, което да търпи при първоначален строг режим; за извършено престъпление по чл.142, ал.1 от НК и му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода, което да търпи при първоначален строг режим; за извършено престъпление по чл.115 във вр.с чл.18, ал.1 от НК и му е наложено наказание от дванадесет години лишаване от свобода, което да търпи при първоначален строг режим.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание от дванадесет години лишаване от свобода, което да търпи при 1 първоначален строг режим.

На основание чл.24 от НК е увеличено определеното общо наказание с една година, като е постановено общото наказание от тринадесет години лишаване от свобода да се търпи при първоначален строг режим.

Приложена е разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК, като е зачетено времето на задържане на подсъдимия по мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Т. М. М. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 от НК, в размер на 4000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата,; за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.142, ал.1 от НК - в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.45 от ЗЗД.

Подсъдимият е осъден да заплати ДТ върху уважените граждански искове и разноските по делото.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

В законовия срок срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв.Д.

Ц., в качеството на служебен защитник на подсъдимия Л. Т. Д. Р.. В жалбата и допълнението към нея се навежда довод за необоснованост на съдебния акт.

Сочи се, че присъдата почивала само на предположения. Обвинението лежало само и единствено на обясненията на Т. М., които не били потвърдени като твърдения. Установявало се от заключението на експертизите, че подсъдимия е с много високо интелигентно ниво, но с нисък праг на сдържаност, посттравматичен стрес и невъзможност за сдържане на постъпките. Това поставяло въпроса как той е допуснал тези грешки, та да се опита да умъртви умишлено едно лице по посочения в обвинителния акт начин и в същото време да извърши и другите престъпления. Дори и да били казани някакви думи от него, то не било ясно дали те са достатъчно силни, за да възбудят у пострадалата страх и то по начин да бъде основателен и да се изпълни състава 2 на повдигнатото обвинение. Освен това те не се потвърждавали от св. Е. Р..

По отношение заплахата от затвора не били налице никакви доказателства, като всичко се крепяло само и единствено на показанията на пострадалата, поради което счита това обвинение за недоказано.

По отношение на второто обвинение се сочи, че пострадалата е имала волята и възможността да се противопостави по някакъв начин, за да не се достигне до качването й в автомобила и откарването й в незнайна посока, но не го е направила. Не била побягнала, не е викала, да достигне до средство, което да й послужи като оръжие, за да се защити. Не се била заключила в автомобила, просто нищо не била предприела. Това сочело, че не е осъществен състава на чл.142, ал.1 от НК.

По отношение обвинението по чл.115 във вр.с чл.18, ал.1 от НК се сочи, че конфликта между подсъдимия е пострадалата е възникнал по повод семейството на първия и това, че му трябвали пари да си заплати хотел в Трявна. Следвало да се вземат предвид показанията на подсъдимия , че той не е мислил да убие Т. М.. Умисълът за убийство е бил в един начален момент, но после е размислил и не е искал да се стига до край на живота й, а е искал да извлече информация за баща си. Той е имал умения, които бил натрупал и като е надигал няколко пъти пострадалата с въже, само евентуално е можела до почине. С оглед на това следвало да се говори за някакъв вид непредпазливост, но не и за умишлено умъртвяване на пострадалата. Освен това опита не е прекратен поради чуване на сирени, тъй като такива не са били пускани. Просто подсъдимият бил разбрал, че няма да получи информация и това е безсмислено.

Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения. Направено е и алтернативно искане за изменение на присъдата, като се намали размера на наложените наказания, поради явната им несправедливост, както и да се намали размера на присъдените обезщетения по гражданските искове.

Производството пред въззивната инстанция, както и това пред първоинстанционния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, по реда на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия- адв. Д. Ц.

3 поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи и направено искане за оправдаване на подсъдимия по предявените му обвинения. Поддържа и алтернативното искане за изменение на присъдата, с намаляване размера на наложеното наказание, поради явната му несправедливост. Поддържа и искането за изменение на присъдата в гражданската й част, като се намали размера на присъдените обезщетения.

Представителят на Апелативна прокуратура оспорва въззивната жалба.

Сочи, че присъдата е правилна и обоснована, като излага доводите си за това.

Прави искане да се потвърди присъдата на окръжния съд.

Частния тъжител и граждански ищец Т. М. и повереника й адв. Н. Д. оспорват въззивната жалба. Поддържат изложените в подадените писмени възражения доводи за това. Считат, че присъдата е обоснована и законосъобразна, постановена след подробен анализ и съпоставка на доказателствата. Правят искане същата да бъде потвърдена. В подаденото писмено възражение повереника е направил искане да се определи адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА, като подсъдимия бъде осъден го заплати.

Апелативният съд, в настоящия си състав, разгледа подадената въззивна жалба, взе предвид становището на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното :

На подсъдимия Л. Т. Д. Р., гражданин на Великобритания, са предявени обвинения по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1, по чл.142, ал.1 от НК, по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият Л. Т. Д. Р. (L. T. J. R.) и св. Т. М. М. са британски граждани. Познавали се от 2006г., като имали връзка. През 2014 год. решили да се преместят да живеят в България.

4

След пристигането си в България, св.Т. М. получила статут на продължително пребиваващ до 07.09.2023г.

На 28.04.2017г. М., в качеството си на управител и представляващ на „Дървари фарм”ЕООД, закупила пет поземлени имота в с.Дървари, общ.Трявна. През същата година тя реорганизирала закупените имоти във ферма, където отглеждала коне и кучета.

На 04.04.2019г. подсъдимият Л. Р. подал заявление до Директора на МВР-Габрово за продължително пребиваване в РБ на гражданин на ЕС, в което посочил като партньор Т. М.. Посочил номера на националния си документ за самоличност 516706 112, издаден на 13.07.2013г. и валиден до 23.07.2023г. Представена е и декларация от Т. М. в качеството и на управител на „Дървари фарма” ЕООД, Л. Р. да бъде адресно регистриран на адреса по седалище на дружеството в с.Дървари, общ.Трявна. Въз основа на подаденото заявление и на основание чл.8, ал.1 от ЗВПНРБГЕСЧТС на подсъдимия е издадено Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № 800067195 със срок до 06.11.2022г.

В имота в с. Дървари имало къща, в която св.М. заживяла с подсъдимия. Разбрали се той да живее постоянно във фермата, а свидетелката да живее периодично по три месеца в Обединеното Кралство, където работела, като счетоводител.

През януари 2021г. М. била във Великобритания. Наложило се да остане по-дълго, защото майка й се разболяла и била приета в болница.

Прибрала се в България на 02.05.2021г. С подсъдимия Р. се били разбрали, че след прибирането й той ще пътува до Великобритания, за да посети баща си, който също бил сериозно болен. След като се прибрала, още на следващия ден, двамата с подсъдимия се скарали, като при това подсъдимият проявил и физическа агресия. Той блъснал пострадалата с ритник и изкълчил коляното й. През нощта я завел да спи в дома на св.Кайра Касъл П. /Кира/, която в този момент не била в България. От там се обадил чрез видео обаждане на св.П., за да и каже, че е изкълчил коляното на Т..

През последващите дни Л. Р. се връщал при св. М., след което отново изчезвал.При събиранията им двамата постоянно се карали.

На 07.05.2021г. Л. Р. К.- британска гражданка, депозирала жалба в 5

РУП-Дряново срещу Л. Р. за това, че е отнел автомобила и, като искал пари, за да и го върне. На подсъдимия е съставен протокол за предупреждение от 11.05.2021г. връчен му на същата дата за това да не отправя закани и заплахи за саморазправа, както и да не предприема такива действия срещу личността или имотите на Лин Коулклъф.

На 10.05.2021г. Т. М. подала сигнал на телефон 112 за възникнал скандал между нея и Л. Р.. На полицейския служител, посетил дома й, обяснила, че се е скарала с Р. и го изгонила. На 11.05.2021г. на подсъдимия бил връчен протокол за предупреждение, като същият бил предупреден да не отправя закани и заплахи за саморазправа, както и да не предприема такива действия срещу личността и имотите на Т. М..

На 18.05.2021г. Т. М. отново подала сигнал на телефон 112 и при посещение на място дежурния полицай установил там Л. Р., който му обяснил, че желаел да ползва автомобила на Т. М., за да пътува до летището, но тя отказвала да му го даде.

От 15.06.2021г. във фермата в с. Дървари общ.Трявна при св.М. пребивавала и британската гражданка -св.Е. Л. Р.. Същата се свързала по обява в интернет със св.М. и се разбрали да живее във фермата и да и помага в грижата за животните.

Въпреки декларираното пред съжителката си желание да пътува за Великобритания, за да се види с болния си баща, Л. Р. не напуснал страната и от началото на месец юни 2021г. заживял в гр.София, където се запознал със св.Т. А.. По данни от разпитаните по делото полицейски служители жената била проститутка и Р. имал връзка с нея. По време на престоя си в гр.София, подсъдимият участвал в сбиване с роми, при което получил черепно мозъчна травма /ЧМТ/. За времето от 05 до 17 юни 2021г. се лекувал в МБАЛ - Габрово във връзка с получената ЧМТ. След изписването му от болницата се настанил в хотел Балкан в гр.Габрово заедно със св.А. Двамата напуснали хотела без да си платят нощувките и отседнали в хотел в гр.Трявна.