Решение № 305 от 10.04.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Кюстендил, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520101813 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба, депозирана от И. Х. И., ЕГН:

**********, с адрес: гр. К., ул. „Ц.“ № ***, вх. „*“, ет. *, ап. **, чрез пълномощника адв. Т. П. съдебен адрес: гр. К., ул. „Ц.“ № **, ет. , против Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от Главния директор.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна Е упражнила правото си на отговор.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил служител на Главна дирекция „Гранична полиция“ при РДГП - Кюстендил, като заемал длъжността "старши експерт“ в сектор „Сигурност на класифицираната информация и регистратури“ към отдел „Сигурност на информацията и административното обслужване“. Горното обуславяло и местната подсъдност на сезирания съд.

Същият бил назначен на служба през 1997г. като от този момент и понастоящем заемал различни длъжности в структурата на министерството.

Със съответни за това заповеди И. бил повишен в ранг III младши, считано от 01.03.2020г., а от 01.03.2020г. – в ранг II младши.

Твърди се, че в определената със съответните заповеди основна месечна заплата на служителя, не били предвидени за изплащане суми за безплатна храна по см. на чл. 181, ал.1 от ЗМВР и пар. 69, ал.6, вр. с ал. 1 вр. от ПЗР към 1

ЗИДЗМВР (в сила от 01.02.2017г.).

Съгласно посочената разпоредба на служителите на МВР се осигурявала храна или левовата равностойност на същата. Размерът на последната се определял ежегодно със Заповед на министъра на вътрешните работи (чл. 181, ал.4 от ЗМВР), а редът за предоставянето им – с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи (ал. 5 на същата разпоредба). Посочените суми не се облагали с данъци. Освен това посочената разпоредба не правела разграничение досежно лицата, които имали право да получат безплатна храна, респ. левовата й равностойност, предвид което всички служители имали такова право.

Сочи се, че ищецът получавал левовата равностойност на дължимата му се безплатна храна до 31.01.2017г. От този момент, а и понастоящем И. не е получавал дължимото му се според нормата на чл. 181, ал.1 от ЗМВР.

Издавайки Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР /обн. ДВ, 52/10.07.2015г., изм ДВ бр. 9/02.03.2016г./, министърът на вътрешните работи неправомерно ограничил правата на ищеца с оглед възможността му да получава безплатна храна, съотв. левовата й равностойност, като излязъл извън рамките на законовата делегация по чл.

181, ал.5 от ЗМВР и ограничил кръга на правоимащите служители само до тези по чл. 142, ал.1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР и пар 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР. Така, изключил служителите по чл. 142, ал.1, т. 2 от ЗМВР, без да има правото на това, доколкото законодателят е този, който бил определил кръга на правоимащите лица, като изрично е посочил в чл. 181, ал.1 от ЗМВР, че това са всички служители на МВР незвисимо към коя от точките по чл. 142, ал.1 ЗМВР спадат. Посоченото противоречало и на предиведното в пар 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (в сила от 2017г.), в който текст се предвиждало, че при назначаването на служителите по ал. 1 се определяла индивидуална работна заплата, не по-ниска от определеното към датата на на влизане на този закон в сила възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо: заплата за длъжността, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен, както и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал.1.

Служители по смисъла на ал. 1 от пар. 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (в сила от 2017 г.) били държавни служители в МВР, за което се прилагали правилата на пар. 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ бл. 14/2015 г./ , а именно - касателно държавни служители с висше образование, каквото имал и ищецът.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на И. Х. И., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Ц.“ №***, вх. *, ет. *, ап. **, левовата равностойност на полагащата му се храна за периода 01.10.2019 г. – 01.10.2022 г. в общ размер на 4320, 00 лв. (четири хиляди триста и двадесет лева), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 2 датата на депозиране на исковата молба в съда- 01.10.2022 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

С писмения си отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Потвърждава, че ищецът се намирал в служебни правоотношение с ответната дирекция за процесния период.

Сочи обаче, че служебното правоотношение с ищеца възникнало по силата на ЗДСл като И. бил от категорията държавни служители, попадащи в субектния състав на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Спрямо него бил приложим ЗДСл, който не предвиждал изплащането на левовата равностойност на храна.

След 02.02.2017 г. на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, в т.ч. и на ищеца, не била изплащана левовата равностойност за храна, тъй като на посочените лица се определяла индивидуална основна заплата, включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.

Тоест, на ищеца като държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР възнаграждението за прослужено време, както и левовата равностойност на храната не следвало да се начисляват отделно, а представлявали компонент от получаваното от него основно възнаграждение. На същия, чието правоотношение се регламентирало от ЗДСл, не се следвали допълнителни възнаграждения по друг закон, по-конкретно по ЗМВР.

Изложеното се подкрепяло и от измененията, залегнали в чл. 181, ал. 3 от ЗМВР, в който се посочвало, че на служителите по чл. 142, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР се осигурявала безплатна храна при извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи напитки при полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа., като в исковата молба ищецът не претендирал да попада в коя да е от хипотезите на чл. 181, ал. 3 ЗМВР през процесния период.

Неоснователно било твърдението, че с посочения в молбата подзаконов нормативен акт министърът на вътрешните работи ограничавал кръга от лица имащи право да получават безплатна храна или левовата й равностойност.

Наредбата само конкретизирала коя категория служители по чл. 142 от З МВР попадали в кръга от лица имащи това право.

Изложеното се подкрепяло и от последното изменение на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР (предишна ал. 3 – ДВ, бр. 81/2016 в сила от 14.10.2016, изм ДВ бр.

60 от 2020г., доп ДВ бр. 85 от 2020г. в сила от 02.10.2020г.), която предвиждала, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал.1, т.2 от ЗМВР се урежда със Закона за държавния слъжител и с чл. 56, чл. 151, ал.1 и 7, чл. 156, ал.4, чл. 181, ал.3, чл. 182, чл. 185, ал.1, чл. 186а, чл. 190, ал.2 и чл.

233 от ЗМВР.

Тоест, видно било, че разпоредбата на чл. 181, ал.1 от ЗМВР не била 3 сред изчерпателно изброените. Разпоредбата ан чл. 142, ал.4 от ГПК била в сила от 02.10.2020г., като до този момент приложими към посочената категория държавни служители по чл. 142, ал.1, т.2 от ЗМВР, към която спадал и ищецът, приложими били единствено правилата на ЗДСл.

Да се възприемело противното разбиране би означавало посочената категория служители на МВР да бъдат поставени в привилегировано положение спрямо останалите такива, чиито правоотношения не били преобразувани в служебни по силата на пар. 69, ал.1 ПЗР на ЗИДЗМР.

Всичко изложено се подкрепяло и от представените фишове за работна заплата на ищеца, от които се установявало единствено изменение в основната му заплата и то по посока нейното увеличение.

Излагат се аргументи по посока невъзможността за разширително тълкуване на нормата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР

Предвид изложеното се претендира отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и необоснована.

Претендират се и сторените в производството разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а същото се установява и от представените по делото писмени доказателства, в т. ч. Заповед № 8121К-1972/06.02.2017 г., Заповед № 8121К-2064/15.03.2022 г., Заповед № 8121К-5480/27.03.2020 г., Заповед № 8121К-9204/18.08.2022 г., че са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността "Старши експерт“ при РДГП - гр.

Кюстендил в сектор „Сигурност на класифицираната информация и регистратури“ към отдел „Сигурност на класифицираната информация и административно обслужване“ при Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР.

Безспорно е също, че за исковия период И. е изпълнявал служебните си задължения при ответната дирекция.

Видно от приложената на л. 15 платежна бележка за месечното възнаграждение на ищецът за м. 09.2022 г. е, че определената й за заплащане основна заплата възлиза на сума от 2 636, 00 лв. Приобщени по делото са още и платежни бележки, относно изплатени трудови възнаграждения на ищеца за различни месеци в периода - 01.2017 г. до 10.2022 г.

За определяне дължимите на служителите на МВР на осн. чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР парични суми за храна, са представени съответните заповеди на министъра на вътрешните работи за годините 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020г., 2021 г. и 2022 г., от които се установява определена левова 4 равностойност на същата от по 120, 00 лв. (сто и двадесет лева) месечно.

(л.39-51).

Представени са още заповеди от 06.02.2017 г., 20.03.2018 г., 14.02.2019 г., 12.02.2020 г., 11.02.2021 г., 11.08.2022 г. за определяне на основната месечна заплата за лицето И. И. за суми съответно: 1 498, 00 лв., 1 579, 00 лв., 1 737, 00 лв., 1 911, 00 лв., 2 197, 00 лв., 2 636, 00 лв.

По делото е прието заключение с вх. №2245/06.03.2023 г., изготвено от вещото лице С. Т. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено. Посочено е, че в платежните бележки няма дирефенциация на отделните компоненти. До исковия период в основното трудово възнаграждение е била включена сума за храна, която до този момент е била е получавана като отделно перио.. Считано от 01.02.2017 г. в в платежните бележки са отразени следните компоненти: заплата, СУЦ и облекло, не е отразено плащане за храна. Акцентира се в заключението на вещото лице, че не е намалена облагаемата сума за ДОД, който съгласно чл.

181, ал. 6 от ЗМВР не се облагат с данъци. Отразено е в екпертизата, че стойността на неизплатеното възнаграждение за храна за периода 10.2019 г. 09.2022 г. е в размер на 4320 лв. – по 120 лв. месечно. В устно изложение пред съда вещото лице сочи, че след преобразуването на заплатата през 2017 г. заплатата на ищеца е повишена, но с повече от 120 лв. Изяснено е, че храната не следва да се облага с данък, а след преназначението сумата получавана от ищеца като БТВ е изцяло обложена с данък.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена на база събраните и проверени доказателства по делото. Останалите писмени доказателства не участват при формиране на правните изводи, поради което не се налага тяхното подробно обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Изложените от страните фактически констатации определят правната квалификация на заявеното спорно право като такава по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Нормата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР служителите на МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение.