Решение № 87 от 05.11.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. ХАСКОВО, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Г. Г.ЕВ при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Търговско дело № 20245600900121 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК Обстоятелства по исковата молба

Производството е образувано по предявена искова молба от З. Р. Ф. и С.

Н. Ф. против „Гаранционен фонд“ Булстат ******** за осъждане на ответника да заплати на З. Р. Ф., сумата в размер на 200 000 лв., представляващи обезщетение за загубата на нейната дъщеря С. С.х Ф., починала на 17.12.2019 г. в резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, за периода от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на дължимото обезщетение,както и осъждане на ответника да заплати на С. Н. Ф., сумата в размер на 200 000 лв., представляващи обезщетение за загубата на неговата дъщеря С. С.х Ф. , починала на 17.12.2019 г. в резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, за периода от датата на депозиране исковата молба, до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.

Предявените претенции съставляват активно кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание към предявяването имчл.557 ал.I т.1 вр. с чл.519 ал.I т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД,в съотношение основни към акцесорни.

Ищците обосновават исковата молба като сочат,че на 06.09.2019 г. около 09:00 ч. на АМ Марица с посока на движение към гр.Свиленград, е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което е загинала дъщерята им - С. Ф.. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 5/06.09.2019 г., по описа на ОДМВР-Хасково, като 1 по случая са образувани ДП № 372/2019 г., по описа на РУ на МВРСвиленград, съответно пр.пр. № 246/2020 г., по описа на ОП-Хасково.

Ищците твърдят,че на 06.09.2019 г. около 09:00 ч. управляваното от С. Ф.

МПС марка „****", ***, с рег. № *****, се движило по АМ Марица с посока на движение към гр. Свиленград. Водачката С. Ф. изпреварила няколко автомобила като се движила в лявата пътна лента на магистралата и подминавайки отбивката за гр. Любимец и бензиностанция „Шел", неустановен автомобил, движещ се в същата посока, но в дясната пътна лента пред автомобила на С. Ф., без да подаде ляв пътеуказател (мигач), започнал да навлиза в лявата пътна лента и засякъл автомобила управляван от С. Ф..

Вследствие на засичането, водачката на МПС марка „****", ***, с рег. № *****, натиснала спирачките и започнала да завива с волана наляво.

Неустановеният автомобил се върнал в дясната лента за движение, но управляваният от С. Ф. автомобил излязъл от платното за движение, изгубил напречната си устойчивост, водачката не могла да го овладее и МПС-то се ударило в еластичната ограда (мантинела), разделяща двете срещуположни платна на автомагистралата. Вследствие на удара, част от мантинелата се разкъсала, навлязла странично от дясно в управлявания от С. Ф. лек автомобил.

Вследствие на процесното ПТП и навлизането на мантинелата в лекия автомобил марка „****", ***, с рег. № *****, на С. Ф. била причинена тежка черепно-мозъчна травма и травма на гръдния кош. Непосредствено след катастрофата пострадалата била транспортирана и настанена за лечение в „МБАЛ-Хасково" АД като предвид изключително тежкото й съС.ие, С. Ф. била преместена и настанена за лечение в „УМБАЛ-Свети Г." ЕАД - гр.

Пловдив.

След продължително и мъчително лечение, на 17.12.2019 г. С. Ф. починала в болничното заведение, поради възпаление на белите дробове.

Назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза показала, че смъртта на С. Ф. е в пряка причинно-следствена врьзка с травмите от претърпяното ПТП.Видно от Удостоверение за наследници с изх.

№ 1040/29.04.2021 г. единствените наследници на С. Ф. се явявА. нейните майка и баща, съответно - З. Р. Ф. и С. Н. Ф..

В следствие на смъртта на С. Ф., ищците преживяват изключително тежко загубата на своята обичана, непрежА.ма и незаменима дъщеря.

Приживе загиналата, заедно със своите майка и баща, живеели под един покрив и в едно домакинство. С. Ф. нямала свое семейство, съпруг и деца, и заедно със своите майка и баща, живеели заедно и били едно изключително задружно и сплотено семейство.

Отношенията помежду им били изградени на основата на взаимна обич, разбирателство и взаимопомощ и между починалата и нейните майка и баща, била създадена и установена трайна и дълбока емоционална връзка, която трагичната й смърт прекъснала завинаги и безвъзвратно.

След непрежА.мата загубата на своята дъщеря, доверителите ни останА. без своя най-обичан човек, която приживе била „душата" и стожерът на семейството и животът им оттук нататък не е същият и никога повече няма да бъде.

Предвид особено близката привързаност между ищците и тяхната наследодателка, загинала вследствие на процесното ПТП, загубата на морална 2 и материална опора в живота, същите попадА. в кръга на лицата, очертан в Постановление № 4/25.У.1961 г. на Пленумът на ВС, както и в Тълкувателно решение по ТД № 1/2016 г., на ОСНГТК на ВКС, които лица имат право на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на техният родственик и наследодател.

Видно от изготвения по повод процесното ПТП, Констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 5/06.09.2019 г., по описа на ОДМВР-Хасково, както и от Определение № 322/21.07.2023 г., постановено по ЧНД № 488/2023 г., по описа на Окръжен съд - Хасково, МПС-то причинило процесното ПТП по смисъла на Кодекса за застраховането било неидентифицирано.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, на 30.08.2024 г. ищците изпратили по пощата молба за изплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение. До настоящия момент ответното дружество не е определило и изплатило обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ, за З. Р. Ф. и за С.

Н. Ф. бил нА.це правен интерес да претендират но съдебен ред изплащане на обезщетение, за претърпените от тях неимуществени вреди, поради загубата на тяхната дъщеря С. С.х Ф., вследствие на процесното ПТП, пряко от „Гаранционен Фонд".

Ответникът представя отговор съобразно ,който оспорва изцяло исковите претенции - по основание и по размер, като прекомерно завишени,както и се иска да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

ЛипсвА. доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.

Оспорва се изцяло твърдения в исковата молба механизъм за настъпване на процесното ПТП. Въпреки че е официален документ, констативният протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материА.зирал удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това същия нямал и материална доказателствена сила за настоящия съд.

Поради това, същият нямал и материална доказателствена сила за настоящия съд. В протокола не бил описан механизъм и причини за настъпване на ПТП. Така съставен документът не можел категорично да установи дА. въобще е настъпило ПТП и дА. вина за него има посочения от ищеца водач.

Съгласно трайно утвърдената практика на ВКС,сочи ответникът обобщена с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г.. I т. о. на ВКС протоколът за ПТП бил официален свидетелстващ документ и като такъв се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът имал доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.

3

Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носел тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания,които съдът не притежава.

Протоколът притежавал единствено формална доказателствена сила, която би обвързала съда и той да приеме, че автор на протокола е лицето, сочено за негов съставител.

Не били представени доказателства с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадА.те.

Ответникът извежда,че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на наследодателката на ищците - С. С.х Ф., която е управлявала л.а. „****" **, рег. № *** с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, като поради субективните й действия - загуба на контрол над управляваното МПС е станала единствена причина за настъпване на ПТП.

В процесния случай не били нА.це основание за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд поради нА.чие на случайно събитие по отношение на твърдения водач на неустановено МПС, тъй като С. С.х Ф. е навлязла с управлявания от нея л.а. „****" **, рег. № *** внезапно коридора му на движение, без да е изпълнил изискванията на ЗДВП.

Оспорват се всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Нямало доказателства за водача на неустановения лек автомобил, да е реА.зирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищеца.

Отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД възниквала тогава, когато пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на едно конкретно лице, са настъпили вреди имуществени и/или неимуществени, в патримониума на увреденото лице.

Фактическият състав на деликтната отговорност включвал пет кумулативни елемента - противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Ответникът не спори , че при деликтната отговорност,вината се презюмира, за да се ангажира отговорността на незастрахования водач, но при условията на евентуалност оспорва, че в случая неговото поведение е противоправно.

Оспорва се и причинно-следствената връзка между получените при процесното ПТП травматични увреждания и настъпилата впоследствие смърт.

В случай, че се приемело , че вина за процесното ПТП няма единствено С.

Ф.,сочи ответникът, то се прави възражение за съпричиняване от страна на загиналата, която управлявала л.а. „**** **", рег. № *** с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, вследствие на което загубила контрол над управлението на автомобила, вследствие на което е настъпил ударът е прилежащата еластична метална ограда.

Оспорват се твърденията на ищцовата страна, че З. Р. Ф. и С. Н. Ф. търпят неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Посоченото в исковата молба е твърде общо и без конкретика. Не са представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Не съществува основание в 4 закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди. При непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая-ищеца. Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Ответникът не е обвързван от твърденията на ищците, нито по отношение нА.чието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.

Оспорват се размерите на предявените искове за неимуществени вреди, като считам същите за прекомерно и неоснователно завишени съобразно претърпените от ищците вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.