Решение № 260052 от 16.12.2020, Районен съд - Царево

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Царево, 16.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЦАРЕВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: МАРИЯ МОСКОВА с участието на секретаря Нели Стоянова като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 386/2020г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л.В.К., с ЕГН ********** адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 41/ 05.08.2020 год. на Директора на РИОСВ- Бургас, с което за нарушение на чл. 17 ал. 1 от Закон за защитените територии и т.“б“ от забранителния режим на защитената територия, определена със заповедта за обявяването й – Заповед № 318/07.05.1992г. на министъра на околната среда, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева на основание. чл. 81 ал. 1 т. 1 от Закон за защитените територии. В жалбата се навеждат доводи и съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата, като моли за отмяна на атакуваното НП.

За АНО, редовно призован, се явява ю.к.П., надлежно упълномощен, който взема становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.Моли за присъждане на разноски.

Въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 27.04.2020 г. е била извършена съвместна проверка от Ел.П. /ст.експерт в РИОСВ-Бургас / и П.Томов /мл.инспектор на ОДГ към Граничен полицейски участък – Бургас/ на устието на река Ропотамо в границите на Резерват „Ропотамо“, в хода на която служителите констатирали, че при устието на река Ропотамо са навлезли и акостирали на брега на реката 6 / шест/ броя плавателни средства – лодки, измежду които и процесната лодка с регистрационен номер ****. Проверяващите също така констатирали, че времето е ясно, без бурни ветрове, а морето е тихо и без вълнение. По време на проверката не са присъствали собствениците на плавателните средства. В близост до мястото, на което били пристанали лодките, в горска територия в резерват „Ропотамо“ били установени отпадъци и следи от палене на огън. Констатациите на проверяващите са обективирани в Констативен протокол №017020 /27.04.2020г./л.11-14/.

В последствие, РИОСВ-Бургас изискала с Писмо с изх.№БРЗТЗЗ-232/04.05.2020г. информация от Дирекция „Морска администация“ - гр. Бургас за собствениците на установените в устието на река Ропотамо плавателни съдове, измежду които и процесната лодка с регистрационен номер **** /л.15/.

С писмо с вх. № БРЗТЗЗ-232(1)/08.05.2020 г. на РИОСВ – Бургас, дирекция „Морска администация” - гр. Бургас е представила справка, съдържаща информация, че плавателно средство с регистрационен номер Бс **** собственост на Л.В.К. с ЕГН **********/л.17/.

С писмо с изх.№БРАЗТЗЗ-232/2/ от

11.05.2020г. Директорът на РИОСВ поканил Л.В.К. *** в седмодневен срок от получаването на съобщението за съставяне на АУАН за това, че на 27.04.2020г. е констатирано, че притежаваната от него лодка с регистрационен номер ***е била навлязла в устието на река Ропотамо и акостирала на брега на реката, с което е нарушил чл.17 ал.1 от Закона за защитените територии и т.“б“ от забранителния режим на защитената територия, определен със заповедта за обявяването й. /л.16/.

На 06.07.2020г. св.П. в присъствието на двама свидетели и на нарушителя Л.К. съставила против последния Акт за установяване на административно нарушение № 41/06.07.2020г. за извършено от него нарушение на нарушение на чл.

17 ал. 1 от Закон за защитените територии и т.“б“ от забранителния режим на защитената територия, определена със заповедта за обвяването й – Заповед № 318/07.05.1992г. на министъра на околната среда. Препис от акта е връчен на нарушителя и подписан от него с обяснение, че е бил болен и за това не е извадил лодката от устието на река Ропотамо /л.9-10/.

В законоустановения срок по ЗАНН жалбоподателят К. не се е възползвал от правото си да подаде писмени възражения срещу съставения му АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган, издал на 05.08.2020 год. обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии и т.“б“ от забранителния режим на защитената територия, определена със заповедта за обявяването й – Заповед № 318/07.05.1992г. на министъра на околната среда, е наложена „глоба“ в размер на 500.00 лева.

Препис от НП е връчено на жалбоподателя на

14.08.2020г., видно от разписката за доставяне /л.7/, а жалбата е депозирана на 20.08.2020г., видно от входящия регистрационен номер на АНО/л.3/.

В хода на съдебното следствие АНО е представил допълнителни писмени доказателства – препис от Заповед № 318/07.05.1992г. на министъра на околната среда и препис от Наказателно постановление № 8/21.05.2017г., с което за същото нарушение по чл.17 ал.1 от ЗЗТ на В. К. е било наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева.

Горната фактическа обстановка, съда прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като същата не се оспорва от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, т.е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна – на 27.04.2020г. е установено, че жалбоподателя Л.К. е навлязъл с лодка с рег**** в устието на река Ропотамо и е акостирал на брега на реката при тихо море, с което е нарушил чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии и т.“б“ от забранителния режим на защитената територия, определена със заповедта за обявяването й – Заповед № 318/07.05.1992г. на министъра на околната среда.

Съгласно обнародваната в ДВ бр. 41/ 1992 г. Заповед № 318 от 07.05.1992г. на министъра на околната среда, е възстановен резерват "Ропотамо" , като в територията му са включени : отдели 453 (част 90,0 ha), 454, 461, 462 (част 60,9 ha), 463 (част 16,0 ha), с обща площ 346,2 ha. От Държавно лесничейство Ропотамо, община Созопол,; отдели от 480 до 490 с обща площ 628,5 ha от Държавно лесничейство Ропотамо, община Царево; Змийския остров с площ 1,0 ha и река Ропотамо от устието до моста в м. „Калдаръм Гечит“ с площ 25,0 ha. Този резерват е включен и в приложението № 2 на ЗЗТ в т. 1.53. Анализът на разпоредбите на ЗЗТ сочи, че резерватите са най-строго охраняваната категория защитени територии от гледна точка на природо-опазването и целите по чл. 2 на закона. В буква „Б“ от забранителния режим на Заповед № 318 от 07.05.1992г. на министъра на околната среда, изрично е посочено, че се забранява навлизането на рибарски лодки в устието на река Ропотамо, с изключение на бурно море.

Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии забранява всякакви дейности в резерватите, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел;

3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;

4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; 5. потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.

Неизпълнението на тази разпоредба е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 81, ал.

1 т.1 от ЗЗТ, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта.

В конкретния случай, нарушението на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии е установено на 27.04.2020г. от св.П. при изпълнение на служебните й задължения в съвместна проверка с гранична полиция, за което е съставен констативен протокол. Разпитана в хода на съдебното следствие, св.П. заявява, че при обхода на резерват „Ропотамо“ лично е възприела факта, че процесната лодка с рег.№ **** е била навлезла в устието на река Ропотамо и акостирал на брега на реката, като морето е било тихо и спокойно. Съдът кредитира изцяло показанията на св.П. като ясни, последователни, логични и непротиворечиви. Липсва причина, поради която съдът би поставил под съмнение истинността на показанията на св.П.. Съдът кредитира изцяло и представения по делото Констативен протокол № 017020/27.04.2020г.

– същият е официален документ, съставен от длъжностно лице в изпълнение на служебните му задължения и обективира констатациите на длъжностното лице при извършената извънредна проверка в резервата. Що се касае до установяването на авторството на нарушението, то същото е безспорно установено предвид събраните по делото данни, че именно жалбоподателят К. в качеството си на собственик е осъществявал към датата на нарушението фактическата власт върху процесната лодка, с която е извършено нарушението по чл.17 от ЗЗТ. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на инкриминираната дата жалбоподателят К. е упражнявал фактическата власт върху процесната лодка, която била е навлязла в устието на р.Ропотамо и е била акостирала на брега на реката, като морето е било тихо и спокойно, като самият жалбоподател не оспорва така установената фактическа обстановка и изрично признава в хода на съдебното следствие, че е навлязъл с процесната лодка в устието на река Ропотамо и е акостирал на брега, като на 27.04.2020г. морето е било тихо и спокойно. Несъмнено мястото на нарушението попада в границите на резерват Ропотамо, тъй като река Ропотамо от устието до моста в м. „Калдаръм Гечит“ с площ 25,0 ha е включена в територията на резервата.

Възраженията на жалбоподателя, че на

27.04.2020г. е бил болен, поради което не е могъл да пътува от град Бургас до река Ропотамо и да премести лодката си от устието на реката, останаха недоказани – жалбоподателят не представи никакви писмени доказателства в тази насока. Възраженията на жалбоподателя, че на процесната дата е бил възпрепятстван от КПП във връзка с обявената епидемиологична обстановка да се стигне до р.Ропотамо за да премести лодката си от устието на реката, също останаха недоказани, още повече, че те противоречат на първоначално заявеното от К. в жалбата, че при пътуването си от град Бургас до река Ропотамо е бил забавен заради извършване на проверки на КПП във връзка с обявената епидемиологична обстановка с около два часа и не могъл да стигне своевременно до реката.Ето защо същите защитна версия на жалбоподателя с цел да се избегне административно-наказателната отговорност за извършеното от него нарушение.

С издаването на наказателното постановление АНО правилно е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя К. за извършено от него на инкриминираната дата нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ буква „Б“ от забранителния режим на Заповед № 318 от 07.05.1992г. на министъра на околната среда и правилно е приложил санкционната норма на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ.