Решение № 4862 от 28.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4862 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110162128 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

Ищецът Р. Т. Т., лично и със съгласието на своята майка А. С. Т., твърди, че ответникът Т. Д. Т. е негов баща, че родителите не отглеждат заедно ищеца, а той се отглежда от майката. С решение № 20056526 от 02.03.2021 г. по гр.д. № 36135/2019 г., СРС, 139-ри с-в, издръжката на ищеца била определена на 200 лв. Тази издръжка понастоящем не била достатъчна, за да посрещне повишените нужди на ищеца, а и била близо до минимума.

Съобразно доходите си, своята работоспособност и увеличените нужди на ищеца ответникът следвало да заплаща издръжка в размер 350 лв. мес. Ищецът моли за постановяване на съдебно решение, с което издръжката да бъде увеличена от 200 лв. мес. на 350 лв. мес., считано от датата на исковата молба 16.11.2022 г. до настъпване на законни предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска. Претендира разноски.

Ответникът Т. Д. Т. не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът признава иска, като за вноските за м.01.2023 г. и м.02.2023 г. заявява плащане. Ищецът признава двете плащания от страна на ответника и оттегля искането за присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 150 СК

Претенцията цели изменение на размера на веднъж определената и присъдена по съдебен ред издръжка при промяна на обстоятелствата.

За уважаване на иска по чл. 150 СК е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които издръжката е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на 1 издържания и на възможностите на дължащия издръжка.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите – т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това ищците по делото с оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават издръжка (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.

Конкретните възможности на ответника да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК). Възможностите да се плаща издръжка се определят от доходите, имущественото състояние и квалификацията на дължащия издръжка (т. 5 от ППВС № 5/1970 г.).

Искът е допустим и основателен.

В случая ищецът признава исковата претенция, като това негово признание съответства на останалия доказателствен материал по делото и установява, че ищеца, с оглед на обичайните нужди на дете в столицата на страната на неговата възраст, което потребява множество блага, има нужда от издръжка в размер на 350 лв. мес. За вноските за м.01.2023 г. и м.02.2023 г. ответникът заявява плащане от 350 лв., което ищецът признава.

Ето защо съдът намира, че искът следва да се уважи изцяло, като издръжката се увеличи от 200 лв. на 350 лв., считано от датата на исковата молба 16.11.2022 г. до 31.12.2022 г. и за периода след 01.03.2023 г. до настъпване на законни предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване, като за месеците януари и февруари 2023 г., т.е. за периода 01.01.2023 г.-28.02.2023 г., искът следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.

Върху всяка евентуална просрочена вноска се дължи лихва.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

По държавната такса:

Претендиращите издръжка са освободени от държавна такса и разноски, поради което държавната такса за уважената част от иска следва да се възложи на ответника. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на 216 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 20056526 от 02.03.2021 г. по гр.д. № 36135/2019 г., СРС, 139-ри с-в, месечна издръжка в размер 200 лв. в полза на детето Р. Т. Т. , като:

ОСЪЖДА Т. Д. Т. , ЕГН **********, да заплаща на детето си Р. Т. Т. , ЕГН 2

**********, чрез майката А. С. Т. , ЕГН **********, на основание чл. 150 СК месечна издръжка в увеличен размер от 350 лв., считано от датата на исковата молба 16.11.2022 г. до 31.12.2022 г. и за периода от 01.03.2023 г. до настъпване на пълнолетие или на законни предпоставки, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода 01.01.2023 г.-28.02.2023 г., като погасен чрез плащане.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Т. Д. Т. , ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата от 216 лв., държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, който започва да тече от 12.04.2022 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3