Решение № 6166 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6166 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100511995 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 14793/29.07.2024 г., постановено по гр. дело № 48763/2023 г. по описа на СРС, 174 състав, изцяло е уважен предявеният от СД „И. – ТД – И. С-ие“, ЕИК 115103562 срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 8 221,96 лв. с ДДС, представляваща разликата между изплатено от ответника застрахователно обезщетение и дължимия остатък за причинени вреди, изразяващи се в увреждане на следното имущество: електроника на портална врата марка Benica, модел BULL8M.S MY11/9591524 – 2 броя; сигналноохранителна техника, система за видеонаблюдение, компютър, рутер – марка Sony, модел KDL - 32U42070, сер. № 9700493 и Play box TV - KM 9 MAC: Д0780103А42Е, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие – токов удар от 20.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2023 г. до окончателното плащане, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 429,99 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 268017/21.08.2024 г. от ответника „Дженерали Застраховане“ АД, с която са развити оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Оспорва се активната материално-правна легитимация на ищеца да претендира процесното застрахователно обезщетение, тъй като правото да получи такова принадлежи на 1 собственика на увреденото имущество, изрично упълномощено от него лице или посочено в полицата трето ползващо се лице, каквото качеството той не е доказал да притежава.

Оспорва част от увреденото имущество да попада в обхвата на сключения застрахователен договор „Имущество за малък и среден бизнес“, а именно: електроника на портална врата, марка Benica, рутер, Play Box TV и телевизионен приемник Sony, позовавайки се на изрично постигната уговорка между страните в раздел „Обекти на застраховане, покрити рискове и застрахователна премия“, че обект на застраховане по полицата са само следните групи имущества: „Недвижимо имущество – административни, търговски, производствени, стопански и складови сгради и помещения“ със застрахователна сума - 690 000 лв., „Машини, съоръжения и оборудване“ със застрахователна сума – 720 000 лв., „Техника и уреди“ със застрахователна сума – 30 000 лв., „Собствени движими имущества“ със застрахователна сума – 17 000 лв., „Стоково-материални запаси“ със застрахователна сума – 150 000 лв., които са определени по искане на кандидата за застраховане в попълнения от него въпросник с посочване на данните за вида и стойността на притежаваното и подлежащо на застраховане имущество, без увреденото такова да попада в никоя измежду изброените групи. Оспорва да са представени доказателства, установяващи собствеността на увреденото движимо и недвижимо имущество, респективно същото да е било обект на застрахователния договор. Поддържа, че застрахованият не се е възползвал от възможността за включване в предмета на застрахователния договор и на други свои имущества и активи, индивидуализирани по опис, позовавайки се на т. 3.10 от общите условия към него. Заявява още, че застрахователното събитие е нямало да настъпи в случай, че застрахованият беше изпълнил задължението си по т. 5 от клауза Б-7 от общите условия, осигурявайки дефектнотокова защита, мълниезащита и заземяване на електрическата инсталация на сградата, поради което застрахователното покритие не е проявило действието си. При условията на евентуалност оспорва застрахователното обезщетение по размер. С тези съображения отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – СД „И. – ТД – И. С-ие“, с който я оспорва при изложени съображения за обоснованост на изводите на първоинстанционния съд, изцяло кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал. Позовава се на представени от него писмени документи, установяващи качеството му на собственик на увреденото имущество, попадащо в обхвата на застрахователното покритие, доколкото предмет на застрахователния договор е не само собственото му недвижимо имущество, но също така и всички машини, съоръжения, оборудване, техника и уреди, други материални и дълготрайни активи, стоково-материални запаси. Заявява, че размерът на вредите е в рамките на ограниченията, предвидени за отделните групи имущества. Допълва, че застрахователят е имал възможност да откаже сключване на застрахователния договор поради липсата на система за защита от мълнии, което той не е сторил и е усвоил застрахователната премия. Предвид изложеното се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира и разноски.

2

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Същото е и правилно, като във връзка с доводите в жалбата следва да се добави следното:

Основателността на иска по чл. 405 КЗ е обуславя от установяване от ищеца кумулативното наличие на следните предпоставки: съществуване на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществена застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.

В случая, с оглед твърденията и възраженията на страните в рамките на първоинстанционното производство и заявените от тях оплаквания пред въззивния съд, настоящият съдебен състав приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за имуществено застраховане „Имущество за малък и среден бизнес“, обективиран в застрахователна полица № 0870220051005509/04.10.2022 г., със срок на действие от 10.10.2022 г. до 09.10.2023 г., в рамките на който – на 20.01.2023 г., е настъпило застрахователно събитие – токов удар, късо съединение, вследствие на мълния, както и че застрахованият своевременно е уведомил застрахователя за това, при който е образувана щета № 211404897/20.01.2023 г. Нещо повече, за наличието им свидетелства и извършеното от ответника извънсъдебно плащане на сумата от 8 198,36 лв. в полза на ищеца, представляваща част от общо претендираното застрахователно обезщетение, което по своето естество представлява конклудентно признание в тази насока.

Ето защо, предвид наведените с въззивната жалба оплаквания спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху следните групи обстоятелства: явява ли се ищецът 3 легитимиран да претендира застрахователно обезщетение по процесната щета, налице ли е покрит застрахователен риск и какъв е размерът на вредите, респ. на дължимото застрахователно обезщетение.

В случая, за да обоснове активната си материално - правна легитимация в процеса ищецът СД „И. – ТД – И. С-ие“ се позовава на сключения между него в качеството на застрахован и ответника „Дженерали Застраховане“ АД в качеството на застраховател договор за имуществено застраховане „Имущество за малък и среден бизнес“, обективиран в застрахователна полица № 0870220051005509/04.10.2022 г. и добавък № 1 към нея, с уговорена клауза/покрит риск - Б - 7 - късо съединение, токов удар, непряко попадане на мълния. Съгласно клаузите на договора ответникът е поел да покрива за периода от 00:00 часа на 10.10.2022 г. до 24:00 часа на 09.10.2023 г. риска от повреждане на застрахованото имущество, находящо се в гр. Съединение, област Пловдив, ул. „********, а именно: административни сгради, търговски, производствени, стопански и складови сгради и помещения, машини, съоръжения и оборудване, техника и уреди (офис оборудване и видеохранителна техника), други ДМА, стоково-материални запаси (СМЗ), като по делото на се спори относно заплащането от ищеца на дължимата застрахователна премия в размер на 1 699,75 лв. Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответника относно липсата на активна материално - правна легитимация на ищеца да претендира процесното застрахователно обезщетение по образуваната при него щета № 211404897/20.01.2023 г., основано на твърдението, че не е доказано той да е собственик на увреденото имущество, изрично упълномощено от него лице или посочено в полицата трето ползващо се лице.

Действително ищецът не е ангажирал доказателства да е собственик на застрахованото недвижимо и движимо имущество, находящо се на адрес: гр. Съединение област Пловдив, ул. „Кораб планина“ № 4, а именно: административни, търговски, производствени и складови сгради и помещения, машини и съоръжения и оборудване, техника и уреди, но по делото не се спори, че то се ползва и стопанисва именно от него, още повече, че част от увредените елементи и детайли – двигател и електроника за метална врата, компютър с периферия, сигнално охранителна система за видеонаблюдение и др. са заприходени в оборотните му ведомости, за което свидетелства представената аналитична сметка 204 „Машини, съоръжения и оборудване“, останала неоспорена по делото. Нещо повече, по делото не се твърди и не се доказва трето за спора лице да е било собственик, респ. да е ползвало и стопанисвало застрахованото имущество, за да се приеме, че то, а не ищецът, в качеството на застрахован, има право да получи застрахователно обезщетение. Следва да се отбележи, че такъв извод не следва и от последващото поведение на страните по застрахователния договор, доколкото с плащане на застрахователната премия в уговорения в полицата срок и с нейното усвояване от страна на застрахователя, той е потвърдил договорната си обвързаност именно с ищеца, още повече, че от страна на последния са предприети и последващи действия, свързани с отстраняване на настъпилите увреждания, за което свидетелстват представените фактури, фискални бонове, сервизен протокол и приемопредавателни протоколи, което негово поведение също е в подкрепа на възприетия по-горе 4 правен извод, че именно СД „И. – ТД – И. С-ие“ е бил ангажиран със стопанисването и управлението на застрахования обект. Нещо повече, след като законният му представител - Г.