Решение № 12316 от 07.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12316 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110101127 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], срещу М. С. П., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 15.10.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51457/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес], е предоставил услуги в периода 11.02.2016 г. – 17.03.2021 г., на стойност 3 973,77 лв., които ответницата не заплатила, поради което е изпаднала в забава, съответно дължи и сумата от 503,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода 24.04.2016 г. – 23.04.2021 г.

Поддържа, че предоставянето на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР, на осн. чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ. Поддържа, че ответницата има качеството „потребител“ по отношение на услугите, предоставяни от ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за предоставените от ищеца услуги на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответницата е изпаднала в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Ответницата оспорва предявените искове с твърдения за недопустимост поради липса на идентитет между заповедното и исковото производство досежно посочения период на доставки на ВиК услуги. Поддържа, че купувачът дължи плащане само за действително 1 консумирано количество вода, като оспорва да са извършвани измервания на водомерите в процесния имот. Твърди, че претендираните суми са начислени въз основа на прогнозни показатели, поради което сумите са недължими. Оспорва да е клиент относно ВиК услугите, предоставяни от ищеца. Релевира възражение за погасяване на сумите за периода от 23.04.2016 г. до 02.09.2018 г. с изтичането на кратката погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води през исковия период, обема на реално доставеното на ответницата количество вода за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответницата в забава.

Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

По делото като писмено доказателство е приет нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 125, том I, дело № 125/1985 г., с който М. С. П. и А. П. П. са признати за собственици на следния недвижим имот: апартамент № [номер], находящ се в жилищната сграда на блок [номер], вх. Д, на IV етаж с площ от 88,02 кв.м. При липсата на твърдения и доказателства, от които да се установява противното, съдът приема, че ответницата притежава ½ идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот. Този извод на съда се потвърждава и от приетата по делото справка, издадена от [община], относно данъчнозадължените лица за имота.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според 2 нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал.

1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в производството доказателства се налага извод, че ищцата е имала качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавала ½ идеална част от право на собственост върху недвижимия имот през исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за ноторен факт.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай между страните не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на [населено място] е ищцовото 3 дружество.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес.

От заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, като в сградата се ползват следните услуги: доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използвана вода и пречистване. За използваните ВиК услуги в имота са били монтирани 4 бр водомери. Експертите са констатирали, че макар исковият период да е 11.02.2016 г. – 17.03.2021 г., то в настоящото производство не се претендира стойността на услуги /и лихва за забава върху тази стойност/, начислена по фактури, издадени в периода 26.05.2017 г. – 23.08.2018 г. за отчетен период 14.04.2017 г. – 16.08.2018 г., доколкото за същата е създадена отделна договорна /съдебна/ сметка. При отчитане на това обстоятелство дължимата за периода стойност на предоставените услуги съгласно техническата част на заключението възлиза на сумата 3962,58 лева, която е определена в съответствие с предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени.

С оглед направените от експертите констатации следва да се приеме, че посочената стойност обхваща следните отчетни периоди: 11.02.2016 г. – 13.04.2017 г. и 17.08.2018 г. – 17.03.2021 г., като дължимото главно задължение е в общ размер на сумата 3962,58 лева. Същата е за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Данните от измервателните уреди за процесния период са отчитани на всеки три месеца от проверител на оператора и самоотчет, като в междинните месеци е начислявана усреднена консумация, а след това е извършвано изравняване. От страна на потребителя е оказано съдействие, като е осигурен достъп до уредите. От приложение № 2 към техническата част на експертизата се установява, че стойността на услугите, предмет на настоящото производство, в общ размер на сумата 3962,58 лева, представлява сбор от дължимите суми за периода 11.02.2016 г. 13.04.2017 г. в размер на 969,96 лева и дължимите суми по фактури, издадени в периода 25.09.2018 г. – 24.03.2021 г. за отчетен период 17.08.2018 г. – 17.03.2021 г. в размер на 2992,62 лева.

От счетоводната част на експертизата се установява, че за периода 12.02.2016 г. – 17.03.2021 г. а били издадени 61 бр. фактури, описани от вещото лице счетоводител. Установява се, че издадените през периода 25.09.2018 г. – 24.03.2021 г. фактури са за период на потребление 17.08.2018 г. – 17.03.2021 г. От страна на ответницата на 04.10.2017 г. е извършено частично плащане на сума в размер на 100 лева. В тази част на експертизата също е обърнато внимание, че в процесната сума за главница не са включени задължения по фактури, издадени в периода 23.06.2017 г. – 23.08.2018 г. вкл. на стойност 1129,66 лева, от които 1077,59 лева – главница и 52,07 лева – лихва за забава. Размерът на незаплатения остатък след служебното прехвърлени по друга съдебна сметка на посочената сума и след извършеното частично плащане е в размер на 3973,77 лева- главница и 503,16 лева – лихви, 4 подробно посочени в Таблица № 2 от счетоводната част на експертизата. Въз основа на записите в тази таблица съдът приема за установено, че фактурите, издадени от ищеца в периода 25.09.2018 г. – 24.03.2021 г. е в размер на сумата от 3036,88 лева. В таблица № 3 от съдебно-счетоводната част на заключението са посочени сумите по фактури, издадени в 3годишен срок преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като съгласно данните от същата дължимата сума за главница е в размер на сумата от 3036,88 лева, като дължимата лихва за забава е в размер на сумата 399,95 лева.

С оглед изложеното, съдът приема, че страните през процесния период са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги, като с оглед притежаваното от ответницата прави на собственост в размер на ½ идеална част от недвижимия имот, то и тя се явява задължена за ½ част от стойността на предоставените от ищеца услуги съгласно заключението на техническата част от комплексната експертиза, приета в производството.