Решение № 61 от 20.03.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. ЛЕВСКИ, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20244410100347 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от С. Д. С. и П. Д. С., двамата от гр.Л. срещу „***“ ЕООД, гр.София, субективно (активно) кумулативно съединени искове с правно основание чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника ½ от сумата в общ размер на 36 783,65 лева, включваща: 16890 лв. - главница; 2341,33 лева - лихва за забава за периода 24.11.2010г. до 25.10.2011г.; 1073,86 лв. - санкционираща лихва за периода 24.11.2010г. до 25.10.2011г., 16 478,46 лв. - законна лихва за периода 26.10.2011г. до 17.02.2025г. - предмет на принудително изпълнение по изп. дело №20127550400061 по описа на ЧСИ П. Д., рег.№755, район на действие ОС - Плевен /след допуснато на основание чл.214 ГПК изменение на размера на исковете в о.с.з. на 27.02.2025г./.

Ищците твърдят, че са наследници на Д.С.Л. и М.И.Л., двамата б.ж. на гр. Л.. След като починали родителите им, ищците намерили две покани за доброволно изпълнение по и.д. №20127550400061 по описа на ЧСИ П. Д., peг.

№755, район на действие ОС - Плевен, длъжници по което били майка им и баща им.

Твърдят, че изпълнително дело №20127550400061 по описа на ЧСИ П.

Д. било образувано на 09.03.2012г. въз основа на изпълнителен лист от 27.10.2011г. издаден по ч.гр.д. №766/2011г. по описа на PC-Л. за принудително 1 събиране на следното вземане: сумата от 16890лева, представляваща главница; лихва за забава върху тази сума в размер на 2341.33 за периода от 24.11.2010 до 25.10.2011г.; санкционираща лихва в размер на 1073.86 лева; законната лихва от 26.10.2011г. до изплащане на вземането; сумата от 412.30 лева за деловодни разноски и сумата от 653 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Длъжници по изпълнителното дело били М.И.Л., Д.С.Л., Д.И. Д. и Г.О.

Г..

В хода на изпълнителното дело бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д.И. Д., като запорът се изпълнявал ежемесечно от м. ноември 2012г. до м. юли 2016г.

На 15.11.2017г. по изпълнителното дело били входирани молби възражения от М.И.Л., Д.С.Л. и Г.О. Г. за изтекла погасителна давност.

На 23.11.2017г. ЧСИ П. Д. прекратил изпълнителното дело на основание чл.433 от ГПК.

Твърдят, че взискател по и.д. бил „Банка ДСК” ЕАД, като на 21.10.2020г. вземането било цедирано на „***” ЕООД.

Навеждат довод, че са налице новонастъпили обстоятелства, а именно погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност, като се позовават на разпоредбата на чл.117 от ЗЗД, съгласно която когато вземането е установено със съдебно решение, давността за погасяването му е всякога пет години. Твърдят, че на 23.11.2022г. давността за вземанията е изтекла, а съгласно разпоредбата на чл.111, б.„в“, вземанията за лихви се погасявали с тригодишна давност.

Сочат, че за тях съществува правен интерес за образуване на настоящото производство като наследници на пасивите и активите на родителите им.

Излагат аргументи, че въпреки, че и.д. №20127550400061 по описа на ЧСИ П.

Д. било прекратено и не било образувано ново такова, изпълнителният лист не губел характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължавало да съществува. Същото можело да бъде реализирано от него във всеки един момент, поради което е налице правен интерес за предявяване на иск.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника „***“ЕООД, гр.София, който в законоустановения срок не е депозирал писмен отговор.

След срока е представено писмено становище, в което е наведен довод, че искът за установяване недължимост на вземането е неоснователен, тъй като 2 погасителната давност не води до погасяване на вземането, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването на правото на принудително изпълнение.

Материалното право на кредитора продължава да съществува и след изтичане на давностния срок, длъжникът може да плати доброволно, поради което искът за признаване за установено, че вземането не съществува, е неоснователен.

В проведеното съдебно заседание ищците, редовно призовани, се представляват от пълномощника адв.Р.Р. - ПлАК, който поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и моли исковете да бъдат уважени.

Представя писмени бележки с аргументи, че давността за процесните вземания е изтекла.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От удостоверение за наследници М.И.Л. се установява, че същата е починала на 19.11.2021г., като нейни наследници са ищците С. Д. С. - син и П.

Д. С. - дъщеря.

От удостоверение за наследници на Д.С.Л. се установява, че същият е починал на 20.06.2023г., като негови наследници са ищците С. Д. С. - син и П.

Д. С. - дъщеря.

От приложеното изп. дело №20127550400061 по описа на ЧСИ П. Д., рег.№755 КЧСИ, район на действие ОС Плевен, се установява следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“ЕАД срещу длъжниците М.И.Л., Д.С.Л., Д.И. Д., Г.О. Г., на основание изпълнителен лист от 27.10.2011г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №96/27.10.2011г. по ч.гр.д.766/2011г. по описа на Районен съд - Левски, по силата на който длъжниците М.И.Л., Д.С.Л., Д.И. Д., Г.О. Г. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ЕАД следните суми: 16890 лв. - главница, 2341,33 лв. - лихва за забава за периода 24.11.2010г. - 25.10.2011г., 1073,86 лв. - санкционираща лихва за периода 24.11.2010г. до 25.10.2011г., законната лихва от 26.10.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата 412,30 лв. - деловодни разноски и сумата 653,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

С молбата за образуване на изпълнително дело като способ за изпълнение са посочени опис, оценка и публична продан на личното движимо и недвижимо имущество на длъжниците. Поискан е запор върху трудовото 3 възнаграждение на длъжника Д.И. Д..

Длъжниците са получили покана за доброволно изпълнение от ЧСИ П.

Д. – длъжниците Д.С.Л. и М.И.Л. - на 14.03.2012г., длъжникът Д.И. Д. - на 15.03.2012г. и длъжникът Г.О. Г. - на 20.03.2012г.

Поканите за доброволно изпълнение са връчени ведно със заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, на основание чл.418, ал.5 ГПК (в приложимата му редакция ДВ, бр.100, в сила от 21.12.2010г.).

Със запорно съобщение от 09.03.2012г. до СОУ „Кр.Попов“ гр.Л., получено на 15.03.2012г. /л.15, л.25/ е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Д.И. Д..

Установява се, че са правени удръжки и постъпвали суми по изпълнителното дело, отбелязани на изп. лист, които са изплащани от ЧСИ на взискателя, до м. юни 2016г. поради прекратяване трудовото правоотношние на длъжника Д.И. Д..

С резолюция на съдебния изпълнител от 24.03.2014г. въз основа на молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД и договор за цесия /л.70 ИД/, като взискател по делото е конституиран „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

По молба на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД със запорни съобщения от 15.11.2017г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника М.И.Л. и наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Г.О. Г.. /л.114 - 122/.

На 15.11.2017г. по изпълнителното дело са входирани писмени възражения от длъжниците Д.С.Л., Г.О. Г., М.И.Л. за изтекла погасителна давност /л.124-126/.

С изрични съобщения от 23.11.2017г. съдебният изпълнител е уведомил длъжниците и взискателя за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ГПК. /л.126-132/.

На 05.12.2017г. от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирана жалба срещу прекратяване на изпълнителното производство, оставена без движение от съдебния изпълнител, със съобщение, получено от жалбоподателя на 13.12.2017г.

Поради неизпълнение на указанията на съдебния изпълнител, жалбата не е администрирана до ОС Плевен, прекратяването на изп. производство е влязло в сила на 20.12.2017г. /л.133, л.166/.

На 27.05.2021г. е депозирана молба от ответника в настоящото производство „***“ ЕООД /л.167/ за конституирането му като взискател по изп. дело, на основание сключен договор за цесия между „ОТП Факторинг 4

България“ ЕАД и „***“ ЕООД, по силата на който процесното вземане е цедирано в полза на ответника. Представен е договор за цесия, уведомления за прехвърляне на вземането. С молбата е посочена банкова сметка за превеждане на постъпилите суми и е поискан запор на банкова сметка на длъжника/длъжниците, без да са уточнени.

На 20.02.2024г. е входирана молба от „***“ ЕООД с уточнение на актуалния размер на дълга, не са поискани нови изп. действия.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява следното:

По изпълнително дело №61/2012г. на ЧСИ П. Д. са направени общо 47 плащания за периода от 14.05.2012г. до 21.07.2016г. с общ размер 10278,44лв.

Заплатени са такси и разноски към Банка ДСК и ОТП Факторинг България в размер на 1692,30лв., такси към ЧСИ в размер на 1089,04лв. и лихва с общ размер 7497,10лв.

На 21.10.2020г. вземанията на ОТП Факторинг България по изп. дело №61/2012г. се прехвърлят към „***” ЕООД.

Установява се, че към 17.02.2025г. - датата на изготвяне на заключението на вещото лице, задълженията по изп. дело №61/2012г. на ЧСИ П. Д. са следните: Главница - 16890,00лв.; Лихва за забава - 2341,33лв., за периода от 24.11.2010г. до 25.10.2011г.; Санкционираща лихва - 1073,86лв. за периода от 24.11.2010г. до 25.10.2011г.; Законна лихва - 16478,46лв. за периода от 26.10.2011г. до 17.02.2025г. Общо задължението по изпълнително дело №61/2012 по описа на ЧСИ П. Д. е в размер на 36783,65 лв.

Вещото лице е установило, че последното плащане по изп. дело е направено на 21.07.2016г. от ЧСИ към ОТП Факторинг България в размер на 199,30 лв.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предвидената в нормата на чл.439 ГПК защита на длъжника има за предмет оспорване на вземането чрез иск, основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. При произнасянето си относно недължимостта на вземането, съдът е ограничен от основанието за погасяването му, наведено от ищеца с исковата молба. В процесния случай ищците се позовават на изтекла погасителна давност за вземането, предмет на принудително изпълнение, който факт следва да е настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Изпълнително основание относно процесното вземане е влязлата в сила 5

Заповед №496 за изпълнение на парично вземане по чл.417 от ГПК от 27.10.2011г., която има характера на влязло в сила решение и въз основа на която е издаден изпълнителен лист.

Установява се, че заповедта за изпълнение е връчена на всички длъжници на 20.03.2012г. и поради липсата на подадено възражение съдебно дирене за установяване на вземането не е било провеждано и заповедта за изпълнение е влязла в сила на 03.04.2012г. - с изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, в приложимата му редакция.

На основание разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение 03.04.2012г. е започнала да тече нова 5годишна давност за всички вземания по издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - както за главницата, така и за лихвите и за присъдените разноски. Разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е приложима за вземане по заповед за изпълнение, когато заповедта е влязла в сила като последица от неподадено възражение от длъжника без развило се исково производство.