Решение № 48 от 27.01.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Стара Загора, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20215530103451 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55 , ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № ************* – *************, който обект бил присъединен към електропреносната система Помпена станция „*************", собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собствения на дружеството трафопост на ниво средно напрежение (СН).

Ищецът твърди още, че за периода от *************. *************г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД заплатило на ответното дружество сумата

**** лв. по фактура

№

**********/************* г., представляваща такса за достъп до ел. разпределителната мрежа до обект, собственост на ищеца *************.

Сумата **** лв. по фактура № **********/************* г. била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на средно напрежение /СН/, след който започвал собствения на ищеца „*************“ в ЗРУ на подстанция „*************“, като измерването по 1 този начин конкретно на това място било незаконосъобразно и водило до начисляване за заплащане на недължими суми.

Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Съгласно нормативната уредба, относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за 2 търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищцовото дружество било *************, след който започвало собствения на ищцовото дружество електропровод/въздушно трасе, чрез който се захранвала Помпена станция „*************".

Във връзка с изложеното по - горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД било отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН България Електроразпределение“АД с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.

С Писмо изх. № ************* г., в отговор на изпратено от „ЕВН България Електроразпределение“ АД писмо, ищцовото дружество било изпратило писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложени документи, за следните обекти:

• Подстанция „*************“ - извод „*************“ /т.е. за електропровод „*************“/; - Извод „*************“ - Вик *************; - *************;

След получаване на писмото от страна на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, по отношение на Извод „*************“ и Вик ************* била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД било собственик ************* и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.

Още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД признавали собствеността на ищеца върху процесния обект бил и факта, че видно от процесната фактура, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД спирал да начисля такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - *************. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до електропреносната мрежа, продължавала да начислява от електроразпределителното предприятие неоснователно.

3

Намират за безспорно, че ищецът е собственик на ************* и прилежащия му електропровод, чрез който се захранвала Помпена станция „*************“. Същите били собственост на дружеството от ************* г., когато били включени в капитала на дружеството.

Твърдят, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не бил собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължал заплащане на такса пренос, която към процесния период „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не начислявали и съответно ищеца не заплащал към ответника. Доказателство за това била и самата процесна фактура, в която липсвало начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.

Освен че ищецът не дължал такса пренос по ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения не дължал и такса достъп до електроразпределителната мрежа. Ответникът притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора.

Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и средствата за търговско измерване.

Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определяли от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл.

29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните 4 разпоредби налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване било единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят бил присъединен към електропреносната или към електроразпределителната мрежа.

При това възниквал правен интерес за ищцовото дружество да предяви към ответното дружество, иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период.

Искането на ищеца до районния съд е да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „Електроразпределение юг” ЕАД, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, сумата ************* лв. /***************** /, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение – *************, с ИТ № *************, за периода ************* - ************* г., по фактура № ********** от ************* г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Електроразпределение юг” ЕАД е подал отговор, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.

Излага подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „Електроразпределение юг” ЕАД да начислява такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обекта.

Твърди, че за процесния период от време отношенията му с ищеца във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа се уреждали със сключен помежду им договор от ************* г.

Твърди още, че услугата достъп до електроразпределителната мрежа представлявала предоставяне на правото на ползване на същата за пренос на електрическа енергия до обекта на клиента, при условията, определени в договора и приложимите нормативни катове и цената й отразявала постоянните разходи, които мрежовият оператор извършвал за всеки един клиент.

5

Твърди също така, че мястото на измервателните уреди за процесния период било определено правилно и в съответствие с договореното между страните и нормативната уредба.

Освен това, излага подробни съображения, че таксата за достъп не зависела нито от мястото на измерване на електрическа енергия, нито от собствеността на присъединителните съоръжения, нито от доставчика на електроенергия и че ищецът като всеки друг потребител дължал цена за получените мрежови услуги. Позовава се на Директива 2009/72/ЕО и Директива 2003/54/ЕО.

В обобщение счита, че за неоснователни исковите претенции за недължимост на цената за такса за достъп до електроразпределителната мрежа.

Затова моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Процесуалният му представител депозира по делото становище, с което заявява, че поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Процесуалният му представител депозира по делото становище, с което заявява, че поддържа наведени в отговора възражения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че ищецът и ответникът са страни по договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа от ************* г. (представен по делото).

Не е спорно също така, че процесният обект на ищеца с ИТН *************– ************* бил присъединен към електропреносната система в ЗРУ на подстанция „*************“, собственост на дружеството.

Понастоящем не е спорно, че ищецът е собственик на обект на средно напрежение - ************* и прилежащия му електропровод „*************“ 20 kV, изходящ от подстанция „*************“, което се установява от представните по делото писмени доказателства - заповед № 6