Решение № 512 от 07.05.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер II-3 07.05.2020 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: четиринадесети януари две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА мл.с.

КРАСЕН ВЪЛЕВ

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 1744 по описа за 2019 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е за втори път пред въззивната инстанция, след като с решение № 155/08.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 295/2019 г. по описа на ВКС, І г.о., е отменено въззивно решение № І-58/11.07.2018 г. по възз.гр.д.№ 740/2018 г. по описа на БОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Бургаския окръжен съд.

Постъпила е въззивна жалба от В.Ж.П. и Ж.Д.П., действащ със съгласието на своята майка и законна представителка В.Ж.П., двамата със съдебен адрес гр.Бургас, пл.“Тройката“ № 4, ет.2, офис 5, подадена чрез пълномощник адв.Солинков, и въззивна жалба от Н.Д.П., със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Климент Охридски“ № 1, ет.3, подадена чрез пълномощник адв.Бузова, жалбите насочени против решение № 509/23.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 5775/2017 г. по описа на РС-Бургас.

С първоинстанционното решение са уважени предявените от

А.Н.Т. против В.Ж.П., Ж.Д.П. (действащ със съгласието на законен представител В.Ж.П.) и Н.Д.П., искове по чл.42 б.“в“ ЗН и чл.34 ЗС, като е постановено следното:

ОБЯВЯВА за нищожно завещание от 20.01.2004 г. на Н. М. П., починал на 07.12.2008 г., б.ж. на с.***, поради нарушение на безвъзмездния характер на завещанието.

ОБЯВЯВА за нищожно завещание от 20.01.2004 г. на Г.И. П., починала на 17.07.2009 г., б.ж. на с.***, поради нарушение на безвъзмездния характер на завещанието.

ОТМЕНЯ като неверен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***/*** г. на нотариус Бинка Кирова, рег.№ 290 на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд.

ДОПУСКА извършване на съдебна делба между А.Н.Т., В.Ж.П., Ж.Д.П., действащ със съгласието на своята майка и законен представител В.Ж.П., и Н.Д.П., на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Бургас, в ж.к.“Изгрев“, бл.**, вх.7, ет.1, ап.ляв, с площ от 75.41 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня-тоалетна и антре, заснет по кадастрална карта като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение - жилище на едно ниво, при граници: изток - ***, запад - *** и коридор, север - външен зид, юг - външен зид, под обекта: изби, над обекта- *** и ***, ведно с изба № 16, с площ 4.56 кв.м., при граници: изток - изба на И. Т., запад - обща изба, север- външен зид, юг-коридор, както и 0.866 % ид.ч. от общите части на сградата и 0.866%, равняващи се на 86.23 кв.м.ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на ж.к.“Изгрев“ – гр.Бургас, при квоти както следва: за А.Н.Т. – 3/6 ид.ч., за В.Ж.П. – 1/6 ид.ч., за Ж.Д.П., действащ със съгласието на своята майка и законен представител В.Ж.П.

– 1/6 ид.ч., и за Н.Д.П. – 1/6 ид.ч.

Във въззивната жалба на В.Ж.П. и Ж.Д.П., действащ със съгласието на своята майка и законен представител В.Ж.П., се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че правният спор се съсредоточавал върху това дали се нарушавало правилото за бевъзмездност на завещателните разпореждания при наличие на уговорка, въвеждаща тежест за лицето, в чиято полза са направени, да гледа преживелия съпруг или водещият мотив бил друг, а именно да се разпредели приживе имущството от наследодателите за след смъртта им. В тази връзка се посочва, че всъщност основният мотив на завещателите е продиктуван от ясното им намерение да се въведе справедливост между наследниците, като от самите самите завещателни разпореждания е видно, че двамата завещатели обосновават намерението да завещаят апартамента на сина си, след като изрично посочват, че на дъщеря си вече са помогнали да си закупи жилище. Поради това, въззивниците считат, че извода на съда, че изявлението в двете завещания по отношение на дъщеря им А.Т. не следвало да се приемат, тъй като имали само информативно задължение и не разпределяли приживе имуществото между страните, е неправилен. Сочи се, че доказателствата по делото установяват безвъзмездния акт на завещателните разпореждания, без условия и тежести, които да навеждат извод за порочност до степен на нищожност, като фактът, че завещателите са помогнали на ищцата да си закупи жилище не е отречен от нея, а и за това са представени доказателства. Според въззивниците, безвъзмезният характер на завещанието не означава, че то не може да има и възнаградителен характер, какъвто е и най-често обичайният му мотив, като се цитира практика на ВКС. Сочи се, че в случая са налице няколко мотива, които са самостоятелни и не са обединени под задължение за гледане на преживелия съпруг след смъртта на завещателя, като при тълкуване на изразената воля в завещанията се разкрива безусловното ясно, точно и конкретно намерение на завещателя, без вменяване на каквито и да е задължения; не са употребени думи и изрази, които да сочат, че с разпореждането завещателят е вменил задължения за бъдеще време, които да имат материален израз и изразената воля не съдържа клауза за гледане и издръжка в бъдеще след съставяне на завещанието. В тази връзка не се споделя тезата на съда, че безспорно и еднозначно е установена възмездност по двете идентични по съдържание завещания, като според въззивниците пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви не се отразяват на действителността на завещанието. На следващо място се посочва, че другият основен мотив при процесните завещания е насочен изцяло към дъщеря им (ищцата), а именно, че са й помогнали парично да си закупи жилищет имот, като в случая е без значение с колко и как са й помогнали. Поради това се счита, че двете завещания са извършени под ограничението на морални вътрешни съображения с цел справедливо осигуравяне на нуждаещия се в случая, който морален извод неправилно е отречен от съда. Въззивниците считат за неправилен и извода на съда, че завещателните разпореждания са направени в разрез с разпоредбата на чл.17 ал.1 ЗН, като се обосновава становище, че настоящият случай не е попада в тази хипотеза, тъй като не се въвежда задължение и тежест, а евентуално очакване по морални съображения.

По отношение на иска за делба се сочи, че в делбата не е включена терасата към апартамента – допълнително изградена пристройка с площ от 10 кв.м., изградена въз основа на отстъпено право на строеж, която представлява функционално свързана с имота. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски, за които се представя списък.

Във въззивната жалба на Н.Д.П. се изразява несъгласие с първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Според въззивника, от мотивите на решението не ставало ясно защо съдът е стигнал до извода, че волята на завещателите била да се осигурят грижи на преживелия съпруг, съответно родител на бенефициера, като в тази връзка се сочи, че БРС не е извършил тълкуване на мотива за завещанията с оглед пълния им текст и всички обстоятелства, имащи отношение към изразената воля на завещателите. Сочи се също, че съдът е изложил абсолютно неясни, противоречи и неразбираеми мотиви, а като не е обсъдил и приобщените към делото доказателства и не е извършил тълкуване на мотивите за извършените завещателни разпореждания, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до постановяването на неправилно решение, като на практика е формирал своите правни изводи по същество на спора въз основа само на едно единствено и не дотам ясно изречение, съдържащо се в завещанията. Според въззивника, от съдържанието на завещателните разпореждания е видно, че в тях липсва вменено задължение за гледане и издръжка на завещателя, а е изразена воля да се осигури синът Д.П., като очакването на всеки от завещателите синът им да се грижи за тях е за изпълнение на морален дълг и то да започне след смъртта им, а не приживе. Сочи се също, че в случая завещателните разпореждания не са извършени с един единствен мотив, като при тълкуване на волята на завещателите става ясно, че основният мотив е да бъде разпределено по справедлив начин имуществото им за след смъртта им – тъй като на дъщеря си са помогнали с пари, на сина си да оставят в собственост апартамента. В този смисъл били и свидетелските показания. Затова, дори и да е налице и някакъв възнаградителен мотив, то налице е и втори мотив за извършване на завещанията, т.е. те не са направени с един единствен мотив за евентуално бъдещо гледане на преживелия съпруг, поради което не е налице хипотезата на чл.42, б.“в“ ЗН и завещанията не са недействителни. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Не се правят доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски, за които се представя списък. Прави се възражение за прекомерност на на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори по двете въззивни жалби от въззиваемата А.Н.Т., в който са изложени идентични съображения за неоснователност на жалбите. Сочи се, че след пенсионирането си наследодателите са отишли да живеят в с.***, където до смъртта им за тях се е грижила ищцата, а брат й – Д.П. със семейството си е живял в процесния апартамент. Оспорват се твърденията, че наследодателите са подпомогнали дъщеря си да си закупи жилище, като се твърди, че ищцата е теглила кредит за закупуването му.

Според въззиваемата-ищца, вменяването в завещанието на задължение за „гледане“ на завещателя или посочено от него лице след съставяне на завещанието влече до нищожност на същото, за което се цитира съдебна практика, поради което се счита, че процесните завещаниия имат възмезден характер и това ги прави нищожни на основание чл.42, б.“в“ ЗН. Сочи се, че не е налице хипотезата на чл.17, ал. 1 ЗН, тъй като при нея както условието, така и тежестта трябва да се изпълнят след смъртта на завещателя, а не приживе, като валидността на завещанието се определя към момента на откриването на наследството, поради което се считат за правилни изводите в тази връзка на районния съд. Въззиваемата оспорва възражението на ответниците за придобивна давност, тъй като владението им е на нищожно основание. Оспорва се и възражението на въззивниците, че в предмета на делбата не е включена терасата, като се сочи, че същата е неразделна част от жилището и не следва да се описва самостоятелно, за да бъде предмет на делба. Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Двете въззивни жалби са подадени в двуседмичния срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалването, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Делото е за делба в първа фаза – по допускането й, като с иска за делба са съединени и искове по чл.42, б.“в“ ЗН за обявяване нищожност на завещанията на Н. М.П., поч. на 17.12.2008 г. и на Г.И.П., поч. на 17.07.2009 г., с които е завещан делбения недвижим имот.

С исковата молба на А.Н.Т., предявена против В.Ж.П., Ж.Д.П. (непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител В.Ж.П. ) и Н.Д.П., се иска от съда да допусне до делба следния недвижим имот: Апартамент, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.**, вх.7, ет.1, ап.ляв, с площ от 75.41 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня-тоалетна и антре, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с предназначение – жилище на едно ниво, при описани граници, ведно с изба № 16, с площ 4.56 кв.м., както и 0.866 % ид.ч. от общите части на сградата и 0.866% ид.ч., равняващи се на 86.23 кв.м.ид.ч. от правото на строеж върху ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Бургас.