Решение № 6291 от 23.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6291 гр. София, 23.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110152577 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците Л. С. Р. и М. С. Р. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 1793,88 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С.., апартамент, аб. № ., сумата от 30,38 лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед – 30.06.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 236,98 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 27.05.2022г. и сумата от 5,71 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 27.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 35538/2022г. на СРС, 145 състав.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, както и стойността на услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на продавача (ОУ 2016г., влезли в сила на 11.08.2016г.), но лихва за забава не се начислявала върху прогнозните стойности, а в случай че купувачите изпаднат в забава след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35538/2022г. на СРС, 145 състав, срещу която длъжниците възразили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

1

Ответниците Л. С. Р. и М. С. Р. са подали отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, с който оспорват исковете по основание с твърдения, че не са нито собственици, нито ползватели на процесния недвижим имот, поради което и не се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди. Оспорват да са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия с ищеца, както и да му дължат претендираните суми, тъй като липсвали доказателства относни количеството изразходвана топлинна енергия.

Оспорват дължимостта на лихвите поради недължимост на главните вземания. Оспорват процесните фактури да са били публикувани в интернет страницата на дружеството. Правят възражение за погасяване на част от претендираните вземания по давност. Молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД взема становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили задълженията си чрез плащане.

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, че в конкретния случай ответниците Л. С. Р. и М. С. Р. се явяват битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката въз основа на качеството им на собственици на процесния имот при равни квоти. Посоченото обстоятелство се установява от представения като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том .., дело № . от 04.09.1991г., с който на ответниците е дарен следния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С.., на втория етаж, с площ от 68,52 кв.м. и съседи, подробно описани в нотариалния акт. Не е спорно, че описаният в нотариалния акт имот е идентичен с процесния с административен адрес: гр. С., апартамент. Не се твърди, нито се установява от прехвърлянето на собствеността през 1991г. до края на процесния период ответниците да са се разпоредили с правото си на собственост върху процесния имот или през исковия период същият да е бил ползван от друго лице, което да е сключило договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Напротив, по делото се установява, че в представените от трето за договора лице, каквото е „Т.С.“ ЕООД, писмени доказателства (изравнителни сметки и главни отчети) ответницата Л. С. Р. фигурира като титуляр на партидата, открита за имота за процесния период. Действително по делото е представена молба-декларация за 2 откриване на партида за имота на друго лице, различно от ответниците, от 13.11.2001г., но същата е подадена близо 20г. преди процесния период, като към релевантния период са налични данни, че титуляр на партидата е една от ответниците именно в качеството й на собственик на имота. По силата на притежаваното право на собственост и другият ответник – М. С. Р. се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл.

150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № . от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ), обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.

2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответниците е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД, избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на 02.10.2001г., видно от представения протокол от същата дата, неоспорен в производството, както и по силата на възлагане от ищеца въз основа на договор от 03.06.2020г.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № . от 06.04.2007г., както и в Наредба . от 12.03.2020г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнала до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответниците за процесния период е начислявана ТЕ, отделена от сградната инсталация въз основан на инсталираната мощност, което е съответствие с действащите към процесния период технически нормативи, ТЕ за отопление на имот, въз основа на показанията на 4 броя отоплителни тела с ИРРО, ТЕ за битово горещо водоснабдяване въз основа на показанията на 1 брой водомер за топла вода, разположен в имота, както и ТЕ за отопление на общи част (стълбище), която се разпределя между всички абонати, които го ползват (в случая ФДР е начислила 6 % от общата ТЕ за отопление на стълбището, която е включена към ТЕ за отопление на имота на ответниците). За отоплителен период от м.05.2019г. до м.04.2020г. абонатът не е осигурил достъп за проверка и отчет на уредите за дялово разпределение и водомера, поради което за посочения период му е начислена служебна енергия за отопление на имот по максимален специфичен разход на сградата по формула, предвидена в Наредба № . за топлоснабдяването и Наредба . от 12.03.2020г., следваният математически модел на която вещото лице е проверило и която съответства на техническите нормативи, както и служено му е начислена ТЕ за БГВ с разходна норма 140л/денонощие за 1 брой потребител, което също е в съответствие с предвиденото в наредбата. За периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. абонатът е осигурил достъп за отчет на уредите за дялово разпределение и водомера и такъв реален отчет е извършен. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че ответниците дължат на топлопреносното дружество за потребена 3 топлинна енергия сумата от 3587,80 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за доплащане в размер на 513,50 лв. за отоплителен сезон 2019г./2020г. и сума за връщане в размер на 506,95 лв. за отоплителен сезон 2020г./2021г. Не се установиха възраженията на ответниците за неправилно отчитане на топлинната енергия за процесния период, направени във връзка с годността на общия топломер в абонатната станция. От заключението на вещото лице се установи, че макар и метрологичната проверка на този топломер да е извършена след законоустановения срок, заключението на контролата е, че топломерът „Съответства“, което заедно с липсата на данни за свалянето или повреждането му за процесния период, е основание за извод, че същият е бил годно СТИ и е измервал вярно постъпващата в абонатната станция ТЕ за целия исковия период.