Акт от 15.07.2019, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 283 гр.

Горна Оряховица, 15.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН

СЛАВКОВ при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1436 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 240, ал. 1, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.

240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице – кредитодател /“Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД/ и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит № 2377013 / 12.08.2016г., по силата на който на последния е предоставен паричен заем в размер на 51 500 лв., от които 50 000 лв. главница и 1500 лв. такса за разглеждане на кредита. Към договора била сключена и застраховка със застрахователна месечна премия от 24,24 лв. включена към месечната анюитетна погасителна вноска, която била в размер на 845, 93 лв. Между страните било уговорено заемът да се изплати на 96 месечни анюитетни вноски, като първата дължима на 21.08.2016 г., а последната на 21.07.2024 г., за което бил изготвен съответния погасителен план. Уговорена била месечна възнаградителна лихва в размер на 11,36 % плюс тримесечния SOFIBOR или за целия срок на договора месечната възнаградителна лихва била в размер на 27 382, 87 лв. Общата сума дължима от ответника за целия период на заема била в размер на 81 209,91 лв. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към договора страните уговорили и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва разделена на 360 дни, поради което за периода от 21. 08.2017 г. до 06.03.2018 г. ищецът претендира сумата от 274, 15 лв.

Поради неплащане от ответника на основание чл. 12, ал. 2, б.“а“ от ОУ към договора кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, в т. ч. непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихва за забава, такси и комисионни.

Ищецът в уведомлението си за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД изпратено до ответника, твърди, че е съобщил и за предсрочната изискуемост на кредита поради допуснатото просрочие и неплащане на погасителните вноски по договора, считано от 13.02.2018 г. Посочва се, че общата сума до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК заплатена от ответника е в размер на 4 327,41 лв. Посоча се, че дружеството кредитодател е прехвърлило на ищеца с подписан на 21.08.2017 г. индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземане, ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключен на основание чл. 21 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 20.12.2016 г. вземането на “Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД срещу ответника по горе-цитирания договор за потребителски паричен кредит с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

С оглед изложеното иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи следните суми присъдени в заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 507/2018 г., а именно 20 689 лв. – главница по незаплатени погасителни месечни вноски за периода 21.03.2022 до 21.07.2024 г., по отношение на които и на основание чл. 12, ал.

2, б. „а“ от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост на вземането;

274, 15 лева – обезщетение за забава, дължима за периода 21.08.2017 г. до 06.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 08.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно с присъдените по ч. гр. д № 507/2018 г. разноски.

В условията на евентуалност ищецът предявява осъдителен иск за сумата от 20 689 лв., представляваща главница по неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.03.2022 г. до 21.07.2024 г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба 12.

07. 2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК особения представител назначен на ответника е подал отговор на исковата молба, с който оспорва установителните и предявените при условия на евентуалност осъдителни искове по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че е налице действително уведомление на длъжника за упражняване правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, защото липсвала съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ минимална задължителна информация за това. Посочва, че това уведомление не е породило целените правни последици. Оспорва се и осъдителния иск на същото основание.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже следните предпостави, а именно:1/да установи при пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно отношение между кредитодателя “Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД гр. София и ответника по договор за потребителски паричен кредит № 2377013 /

12.08.2016г. и получаването на сумата по кредита от ответника; 2/ размера на вземанията за главница и законна лихва; 3/надлежно уведомяване на ответника, че кредита е предсрочно изискуем; 4/ че между ищеца и кредитодателя – цедент, има сключен валиден договор за цесия, по силата на който са му прехвърлени вземанията по процесия договор за кредит, заедно с привилегиите и принадлежностите и надлежното уведомяване на ответника за извършването на цесията. В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.

По първата предпоставка: Видно от представения договор за потребителски паричен кредит № 2377013/12.08.2016 г. е, че същия е със стойност на заема 50 000 лв., с ГЛП – 11, 49%, ГПР – 14, 08 % и е следвало да се погаси на 96 месечни анюитетни вноски от 845,93 лв.

За изясняване на фактическата обстановка по спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че предоставената заемна сума е била усвоена от ответника по банковата му сметка – BG02UNCR7000152065431. С депозираното на 12. 08. 2016 г. искане ответникът е рефинансирал съществуващ дълг към финансовата институция „Уникредит Консюмър Файненсинг с номер на кредита № 1737948, и общ размер на дълга 41130,76 лв. Останалата сума по договора за заем била преведена по банковата сметка на ответника. При липса на възражение от страна на ответника съдът намира, че ищецът е доказал първата предпоставка, а именно че е сключен договора между страните и надлежното е усвоена от ответника сумата от 50 000 лв.

По втората предпоставка за размера за дължимото вземане за главница и лихва, съдът намира следното. Видно от заключението на вещото лице е, че главницата дължима от ответника по неплатени месечни погасителни вноски за периода 21.03.2022 г. до 21.07.2024 г. е в размер на 20 690, 99 лв., а лихвата за забава за главницата от 20 690,99 лв. дължима за периода 21.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 06.03.2018 г. е в размер на 1132,26 лв. С оглед дипозитивното начало съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите които са претендирани, а именно 20 689 лв. главница и 274 лв. обезщетение за забава за периода от 21.08.2017 г. до 05.03.2018 г.

По отношение на третата предпоставка за уважаване на исковете съдът намира, че ищецът надлежно е уведомил ответника за предсрочната изискуемост на кредита. Според чл. 12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия по договора/стр.10 от делото/ кредиторът има право да обяви предсрочна изискуемост на задължението при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита. Видно от обстоятелствената част на приетата по делото ССчЕ е, че ответникът последно е заплатил месечната си вноска за м. декември 2016 г./стр.

94 от делото/ като след това не са налице данни да са осъществявани плащания.

Такива доказателства не са посочени и от ответника. С оглед изложеното съдът намира, че кредиторът е имал право да обяви предсрочна изискуемост на кредита на 21. 03. 2017 г., т.к. след 21. 01. 2017 г. няма данни ответникът да е погасявал задължението си.

На следващо място прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.

Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента) е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник.

Видно от представеното изрично пълномощно /стр. 25 от дело/ изпълнителният директор на „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощило ищеца - „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, с правото съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име да уведоми длъжника по всички вземания, които дружеството е цедирало с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20. 12. 2016 г., както и да преупълномощава трети лица- адвокати или юрисконсулти с права по това пълномощно. По делото е представен неоспорения от страните рамков договор за прехвърляне на вземания между„УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД от 20.12.2016 г., както и индивидуален договор от 21. 08. 2017 г., с които цедентът е прехвърлил портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180 дни просорочие, като видно от приложение № 1 към договора за цесия от 21. 08. 2017 г., позиция № 219 е процесния договор №2377013 на О.Д.К. и С. П. К. с остатък главница 49 499, 61 лв. и лихва 3826, 44 лв., вземания дължими към 21. 08. 2017 г.

След като се установява, че кредитодателят е имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем и надлежно е прехвърлил вземането си срещу ответника, съдът намира, че следва да даде отговор и на следващите въпроси, а именно: съобщено ли е за извършената цесия на длъжника и уведомен ли е за предсрочната изискуемост на кредита. Видно от представеното на стр. 36 от делото уведомително писмо от „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД до ответника е изпратено съобщение за извършеното прехвърляне на вземането на ищеца, както и уведомление за предсрочна изискуемост на вземането в пълен размер считано от 21. 08. 2017 г. Към уведомлението е приложена товарителница на куриерска фирма „Лео експрес“ с описание на пратката: уведомително писмо УПЦ-С-УКФ/2377013. Видно от отбелязването на същата е, че длъжникът е търсен на посочения от него настоящ и постоянен адрес, както и посочения в договора адрес – гр. Л., ул. ..., на 13. 02. 2018 г., не е намерен и не живее на посочения адрес, не отговаря на телефона си. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът е действал добросъвестно, положил е усилия с изпращането на писмото до адреса на длъжника на посочения по договора адрес.

Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56545526-43ba-4a2e-bc53-6acbac93814e