Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 10.02.2023, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
194/2022
Подписан
10.02.2023

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата

Р

Е Ш Е Н И Е

№

5

Габрово,

……02.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-

ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯН АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря Мариела Караджова и с участието на прокурор А. Александров от

Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 194 от 2022 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-2182 от 20.12.2022 г., подадена от П.Ц.Д. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. С.В. от АК – Хасково, против Решение № 121 от 27.10.2022 г. на Районен съд Севлиево /РСС/, постановено по н.а.х.д. № 229 от 2022 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна.

С атакуваното съдебно решение е изменено Наказателно постановление

/НП/ № 22-0341-000470 от 23.11.2021 г., издадено от началник РУ – Севлиево при ОД на МВР Габрово, в частта му, в която на касатора за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от същия закон са наложени наказания: глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като съдът намалява размера на глобата от 300.00 лв.

/вероятно РС е допуснал техническа грешка, като вместо 200.00 лв., колкото е наложената санкция с процесното НП, е изписал в диспозитива 300.00 лв./ на 100.00 лв. и лишаването от право да управлява МПС за срок от шест месеца намалява на три месеца. Съдът потвърждава изцяло НП в останалата му част, в която е било обжалвано.

С касационната жалба се иска да се отмени това съдебно решение в изменителната му част и да се отмени НП в „обжалваната му част“. Съдът приема, че на практика обект на касационно оспорване е цялото първоинстанционно решение и НП в обжалваната пред РС негова част, т.к. НП е било обжалвано в неговите т.1, т. 4 и т. 5, като е изменено по отношение т.1 и потвърдено в останалите две обжалвани части.

Нарушенията, за които е издадено процесното НП в обжалваната му част, се изразяват в следното:

На 13.10.2021 г. в 20.10. ч. в гр. Севлиево, като водач, лишен от СУМПС, П.Ц.Д. управлява мотоциклет Ямаха без регистрационен номер и с неустановена собственост, като е установен само номер на рамата му. Същата, след подаден звуков и светлинен сигнал от страна на контролните органи не спира за проверка, а продължава движението си, след което губи контрол над мотоциклета, удря се в бордюр и пада. Настъпва ПТП с материални щети. След извършена справка в МВР се установява, че водачът е с отнето СУМПС. Изпробвана е за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410, № 0018, който отчита нулев резултат, но отказва да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества и техните аналози с наркополеви тест Дръг Чек 3000. Издаден й е талон за медицинско изследване № 0054881 с 8 броя холограмни стикери.

Нарушенията, описани в НП, в чиято част същото е обжалвано от Д., са следните:

1.

Не спира плавно на посоченото място или в крайна дясна част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което е нарушила чл. 103 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП й се налага глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6месеца.

2.

Управлява

ПМС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което е нарушила чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, за което й се налага санкция на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 300.00 лв.

3.

Отказва да й бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества и техни аналози, съставляващо нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е наложена глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от същия нормативен акт.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП в обжалваните части.

За да постанови съдебния си акт, РСС е счел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същите са издадени от компетентни административни органи и нарушенията, за които са наложени санкциите, са установени по несъмнен начин. По отношение на санкцията, наложена за първото нарушение, съдът е обсъдил, че АНО не е изложил мотиви, въз основа на които да може да се установи по какви причини е наложил най-тежките наказания за вида нарушение, като съдебният състав е намалил санкцията до среден размер, вземайки предвид, че Д. е била санкционирана два пъти за нарушения на същия закон, като определя глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца. В другите две оспорени части НП е потвърдено изцяло.

В касационната си жалба Д. сочи, че нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се намира в глава „Административнонаказателна отговорност“ и не може да се сочи като нарушена, тя е санкционна, съдържа вид и размер на наказание. В случая като нарушена е следвало да се посочи нормата на чл. 6 от същия нормативен акт. От решението на РС не ставало ясно по каква причина е изменена санкцията за нарушение на чл.

103 от ЗДвП, но не и санкцията по чл. 150а, ал. 1 от същия, като и за двете нарушения касаторката е санкционирана с максимални санкции и без излагане на мотиви от страна на АНО. Налице е съществено процесуално нарушение, допуснато от АНО при издаването на процесното НП, като същият не е обсъдил възможността за прилагане чл. 28 от ЗАНН.

Пледира се за ниска степен на обществена опасност на деянията, явяващи се изолирани и инцидентни за нея, липса на вредоносни последици от тях, което налага извода за приложение на тази разпоредба. Излагат се повторно възражения, разгледани от РС, относно мотивите на касаторката да се подложи на проверка с DRUG CHECK 3000, т.к. това не било техническо средство от края на 2019 г., с което може да се правят такива измервания, т.к. не било сертифицирано като медицинско изделие за инвитро диагностика. През същата година производителят е спрял производството им като медицинско изделие и този тест не би следвало да се ползва при полеви изследвания, вкл. в края на 2021 г. Твърди се, че Д. е искала да бъде изпробвана с DRUG CHECK 5000, но й било отказано. Междувременно изтекло и времето за даване на биологична проба и нов талон не й бил издаден.

Касационната жалбата е депозирана в законния 14-дневен срок против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

По делото е депозирано и допълнително писмено становище от процесуалния представител на касаторката, в което се преповтарят мотивите, съдържащи се в жалбата до АСГ.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

Ответната страна не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РСТ се установи следното:

В АУАН и НП нарушенията са описани ясно, като същите са правилно подведени под сочените като нарушени и санкционни правни норми. Специално по направеното от касаторката възражение досежно нормата на чл. 174, ал. 3 от Закона следва да се има предвид, че тя съдържа както хипотезата на административно нарушение /“Водач на моторно превозно средство, … който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози…“/, както и предвидена за така описаното деяние санкция /“… се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000.00 лв.“/. В случая санкцията се явява последица от реализираната хипотеза /описаното противоправно деяние/ с типичната конструкция: „ако…/описание на противоправно поведение/, то…/санкция/“.

Законодателят си служи често с тази структура на нормата както в административнонаказателното право, така и в наказателното право, като следва да се напомни, че в особената част на НК нормите са построени по точно този начин и това в никакъв случай не съставлява пречка за тяхното прилагане. В случая също нарушението, за което се търси административнонаказателна отговорност, е описано в НП и то съответства на описанието на деянието в тази нормативна разпоредба, а наложената санкция е фиксирана и приложена според предвиденото в закона.

Правилно са посочени и санкционните разпоредби за трите процесни нарушения.

Вярно е, че за първите две от тях – по чл. 103 и по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е предвидил санкции, които могат да варират като размер и АНО е наложил и за двете максималните такива, без да изложи мотиви за това в акта си. Съдът е отбелязал това обстоятелство и е разгледал и изменил НП в санкционната му част само по отношение на едното нарушение – това на чл. 103, като е намалил санкцията до среден размер, излагайки мотивите си за това. Санкцията за нарушението по чл. 150а, ал. 1 не е изменил, но е изложил мотиви в решението си, въз основа на които е счел, че санкцията е справедливо индивидуализирана към максималния размер – към датата на нарушението – 13.10.2021 г., жалбоподателката е била с била с отнето СУМПС. Със заповед за прилагане на ПАМ в сила от 6.03.2020 г. СУМПС й е било отнето. След това, с НП, влязло в сила от 8.04.2020 г. за нарушение чл. 174, ал. 3 от ЗДвП й е била наложена санкция. В тази връзка съдът е приел, че към датата на процесното деяние Д. е била лишена от право да управлява МПС, като съдът е счел, че санкцията съответства на тежестта на нарушението. Настоящата съдебна инстанция също намира, че конкретното деяние в случая е висока степен на обществена опасност, което налага определяне на санкция към максимално допустимия размер, т.к. лицето е било лишено вече от правото да управлява МПС поради извършено сериозно нарушение -отказ да се подложи на преглед за установяване на наркотични вещества и техни аналози, но, въпреки това, си е позволило отново да управлява МПС и то без същото да е регистрирано, като се е опитало да избегне проверка от страна на контролните органи, неспирайки на подаден от тях сигнал, като отново е отказало подлагане на проверка за наркотици. Управлението на МПС при наличието на други нарушения и очевидно направен опит за избягване от проверка са обстоятелства, които правят конкретното деяние по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП такова с особено висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на самия деец, който очевидно не изпълнява и наложената мярка в защита на обществото и конкретно – в защита на пътната безопасност не за първи път и при извършването на няколко административни нарушения. В първоинстанционното решение се изтъкват и съображения за неприложимост нормата на чл. 28 от ЗАНН, които настоящата съдебна инстанция споделя изцяло, без да е необходимо да ги преповтаря вече изложените мотиви. Настоящата съдебна инстанция следва само да допълни, че АНО не е задължен да излага мотиви в НП, от които да е видно по каква причина не счита, че нарушението /нарушенията/ не са маловажни, това не е задължителен реквизит за типа акт на администрацията, съгласно чл. 57 от ЗАНН в редакцията му към датата на издаване на НП. След като е издал НП, очевидно административният орган е счел, че конкретните нарушения – по отделно и в тяхната съвкупност, не са маловажни. Тъй като преценката е такава по законосъобразността на НП, при осъществяване на съдебния контрол и двете съдебни инстанции следва да извършат такава преценка, като в случая РС е осъществил такава и е изложил съображенията си.