Решение № 413 от 14.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Бургас, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100502248 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на особения представител на Ф.А.М. и И.А.Х. –ответници по гр.д. № 331 /2022 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 352/28.10.2022 год. постановено по същото дело ,с което въззивниците са осъдени да заплатят на етажната собственост на сграда ,представляваща комплекс „Шато Сий Уинд“-гр.Свети Влас,местността „Юрта под пътя“,по 1626,84 евро /всеки от тях/,представляващи ½ част от 3253,68 евро –дължима такса за поддръжка за 2019г.,2020 г. и 2021 г./по 542,28 евро на година – част от цялата сума от 1084,56 евро на година /,съобразно притежаваната част от собствеността в апартамент А 308 с идентификатор *** ,въз основа на решение на ОСЕС от 17.06.2016 г. / за таксите през 2019г. и 2020 г./ и решение от 15.06.2020 г. /за таксите през 2021 г. –,ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба-29.03.3022 г. до окончателното изплащане ,както и сумите –по 159,97 евро –част от сумата от 319,94 евро –дължима лихва върху главницата за 2019 г. – за периодите 02.04.2019 г—12.03.2020 г. и 09.04.2020г.-25.03.2022 г.;сумите от по 107,86 евро – ½ ид.част от сумата от 215 71 евро – лихва 1 върху главницата за 2020 г. за периода 09.04.2020г-25.03.2022 г. и по 67,64 евро – ½ ид.част от сумата от 135,28 евро – лихва върху главницата за 2021 г. за периода от 01.01.2021г. до 25.03.2022 г.,както и да заплатят на ищцовата етажна собственост общо /при условията на разделност /2317,46 лв. – разноски по делото съобразво уважената част от исковете .

Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат същото за неправилно и необосновано,постановено при процесуални нарушения .

Сочи се ,че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за нищожност на протоколните решения на ОСЕС,доколкото ответниците не са наясно ,че са проведени общи събрания на сочените дати и срещу обекта,който притежават са изписани лица с други имена .

Счита се ,че съдът неправилно е интерпретирал и възражението относно приложимостта на ЗУЕС в сграда със смесено предназначение ,построена в имот с начин на трайно ползване – за курортен хотел,почивен дом.Характерът на сградата бил несъвместим в института на етажната собственост.

Съдът не е обсъдил и направеното възражение за неистиността на представените протоколи ,които са частни документи и не представляват годни доказателствени средства ,които да удостоверят твърдяни факти и обстоятелства .Неоснователно е отхвърлено искането за инцидентно прогласяване нищожността на решенията .Освен това се счита ,че е нарушена и процедурата по свикване на

ОС,провеждането му ,не са спазени императивни правни норми ,участвали са лица ,които не са собственици и вземат решения без нужния кворум.Дори и да не са оспорени в срок ,като противоречащи на императивни правни норми тези решения са нищожни и това възражение не е обвързано със срок.Излагат се подробни съображения относно незаконността на взетите решения на ОСЕС.Подчертава се ,че през 2014 г. е вписан договор за управление на общите части съобразно чл. 2 от ЗУЕС ,което означава ,че към този период сградата е третирана като такава от затворен тип , а през 2016 г. вече е взето решение да бъде третирана като сграда в режим на ЕС.Освен това се сочи ,че лицата ,провели ОС /посочени в протокола от 17.06.2016 г. / били свързани лица/като се навеждат аргументи за това/. Счита се и че взетите решения в двата протокола са в противоречие с 2 добрите нрави ,като също се излагат доводи .Сочи се ,че взетите решения са в противоречие с нормата на чл. 51 ал. 3 ЗУЕС,като размерът на вноските е обвързан с притежаваните кв.метри площ от всеки собственик ,а не според броя на собствениците ,ползователите и обитателите .

Неправилно съдът е поставил в тежест на ответниците да докажат отрицателното си твърдение ,че не са пребивавали в ЕС повече от месец ,още повече ,че те са били представлявани от особен представител ,без връзка с конкретните лица .Затова съдът е следвало служебно да събере доказателства за този твърдян факт .

Правят се възражения за нарушение на чл. 15 от ЗУЕС-като се твърди ,че липсват доказателства за кворумът при провеждане на въпросните ОС.Липсват доказателства и не са представени никакви разходнооправдателни документи за разходите през 2020 г.

Счита се за процесуално нарушение неприемането на доказателствени искания от ответната страна ,както и недопускане на процедура по оспорване на представени доказателства .Тези доказателствени искания се поддържат и се настоява да бъдат допуснати от настоящата инстанция.Моли се да бъде задължен ищецът да представи площоразделянето на сградата ,от което да се установи как е определен процента на гласове в ОСЕС,както и да бъдат представени оригиналите от протоколите за процесните ОС ,както и поканите за свикване ,които документи са оспорени като неистински .

Затова се моли за отмяна на решението ,тъй като са нарушени правата на защита на ответника и постановяване на ново ,с което претенциите да бъдат отхвърлени изцяло . .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че непротиворечива е съдебната практика ,че е недопустимо инцидентно прогласяване нищожността на решенията на ОСЕС ,както е посочил и първоинстанционният съд в мотивираното си определение от 08.09.2022 г..

Оспорва се твърдението ,че ответниците не са знаели за проведените 3

ОСЕС,като се подчертава ,че решенията са надлежно обявени ,влезли са в сила ,въззивниците многократно са били канени за плащане на дължимите такси за поддръжка ,за което не се спори в настоящия процес.

Оспорват се и останалите наведени във въззивната жалба възражения и се излагат доводи във връзка със становището на въззиваемата страна –относно неточността при изписване името на ответния в списъците към протокола от ОС,относно обитаването на имота-собственост на въззивниците /за което не са представи доказателства от ответниците /,както и относно характера на сградата

Що се отнася до оспорването на истинността на съдържанието на представените протоколи на ОСЕС ,се подчертава ,че тези протоколи не са оспорени в предвидения в закона срок –чл. 16 ал 9 ЗУЕС,поради което възраженията са преклудирани .Това се отнася и до останалите възражения против законността на взетите решения на ОС ,които не са били оспорени в срок и са влезли в сила .Моли се за потвърждаване на решението.

По отношение на доказателствените искания на въззивниците във въззивната жалба ,следва да се посочи,че в случая не е налице хипотезата на чл. 266 ал. 3 ГПК .Тези възражения /относно нищожността на решенията на ОСЕС /,както и оспорването на документи ,свързани с тези общи събрания,са било направени пред първоинстанционния съд и са подробно обсъдени от него –в нарочното му определение от 08.09.2022 г. Тези доказателствени искания /включително и отказът за откриване на производство по чл. 193 от ГПК по отношение на представените с исковата молба протоколи от ОС/са били отхвърлени поради изложените от първоинстанционния съд доводи за тяхната недопустимост и ирелевантност и са отхвърлени с мотивиран акт на съда ,което означава ,че отхвърлянето им не е поради процесуални нарушения по смисъла на чл. 266 ал. 3 ГПК.Настоящият съдебен състав споделя изложените от районния съд съображения във връзка с тези доказателствени искания,поради което счита ,че повторното искане за събирането им е неоснователно .Останалите доводи на въззивниците са по същество на спора и ще бъдат разгледани в крайния съдебен акт .

След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

4

Пред Несебърския районен съд е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл. 38 ал. 1 от ЗУЕС, с който ищцовата Етажна собственост на сграда, представляваща комплекс „Шато Сий Уинд.“ с адрес в гр. Свети Влас“, представлявано от управителя М. А. иска ответниците И.А.Х. и Ф.А.М. да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца сумата от 3253,68 евро (по 1626,84 евро всеки съобразно квотите в собствеността) – дължима такса поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г. (по 1084,56 евро за всяка от годините), за собствения им имот апартамент А308 с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 681,82 евро (по 340,91 евро за всеки), от които 328,40 евро (по 164,20 евро за всеки) върху дължимата главница за 2019г. за периода 02.04.2019г. – 25.03.2022г., 218,14 евро (по 109,07 евро за всеки) – върху дължимата главница за 2020г. за периода 02.04.2020г. – 25.03.2022г. и 135,28 евро (по 67,64 евро за всеки) върху дължимата главница за 2021г. за периода 01.01.2021г. – 25.03.2022г.

В исковата молба са посочени обстоятелствата, от които произтича претендираното право, а именно: качеството на етажни собственици на ответниците на посочения по-горе имот в процесната сграда /за който е представен нот. акт № 104/2013 г./; взето решение на проведено на 1 7.06.2016 г. ОС на ЕС за заплащане на такса за поддръжка и управление на общите части на сградата от 12 евро на кв.м. площ с вкл.ДДС на година ,като е взето решение таксата да се внася на година до 01.04.;както и решение на ОСЕС от 15.06.2020 г. за плащане на ежегодна такса от 12 евро на кв.м. ,платими ежегодно до 31.12. на предходната година , за 2021 г. такава такса за пръв път следва да се плати до 30.12-2020 г.; посочено е ,че е оправена покана за плащане на дължимата сума до ответниците,но същите не са платили дължимите суми . В подкрепа на изложените твърдения са ангажирани писмени доказателства.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел за безспорно обстоятелството, че ответниц и т е , в качеството си на етажен собственик са материално легитимирани да отговарят по същите, с оглед притежаваното от тях право на собственост върху самостоятелен обект в ЕС –ап.А308 с посочения идентификатор. На 5 следващо място, съдът е приел за доказано твърдението, че са налице влезли в сила решения на ОС на ЕС от 17.06.2016 г. и от 15.06.2020 г. , с които е определена дължимата такса за поддръжка на общите части на сградата ,в размер на исковата сума . На основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС и при наличие на подлежащо на изпълнение решение на ОС на ЕС, съдът е приел, че управителят на ЕС има право да предяви иск за осъждане на собственика да заплати дължимите суми, както и че ответниците са били уведомени за дължимата сума, както и за срока, в който следва да бъда заплатена.

Във въззивната жалба се поддържа тезата ,застъпена от ответната страна в първоинстанционното производство ,че решенията на ОСЕС,проведени на 17.06.2016 г. и на 15.06.2020 г., са нищожни ,като се съдържат и оплаквания ,че районният съд не се е произнесъл по това възражение .

Всъщност първостепенният съд подробно е изложил съображенията си относно аргументите за нищожност на въпросните решения на ОСЕС с нарочното си определение № 1016/08.09.2022 г. ,които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав ,който е изложил подробно съображенията си в множество съдебни актове ,вкл. и с определението си по ч.гр.д. № 1765/2018 г. по описа на БОС ,в което е изложил следното :

С решения, постановени по чл. 290 ГПК, каквито са Р № 654 от 01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008 г. на ВКС, III г. о., Р № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I г. о. е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, която не е персонифицирана и за които не се прилагат правилата на ЗЗД. Начинът на вземане на решения от етажните собственици във връзка с управление и стопанисване на общите части на сградата и отмяната им са уредени в специални правила, които изключват приложението на общите правила за недействителност на сделките. В решение № 659 от 20.11.2009 г., по гр. д. № 4357/2008 г. на ВКС, II г. о. прието, че решенията на общото събрание може да са нищожни и незаконосъобразни. В производството по искането за отмяната им първо следва да се провери валидността и ако са валидни, тяхната законосъобразност. Прието е, че решенията на общото събрание не са сделки, поради което за тях не се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от ЗС и ЗУЕС. Има особености и при осъществяване контрола за спазването им.Въпросът прилагат ли се общите правила