Решение № 720 от 05.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т. Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100509268 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 6778 от 02.05.2023 г., постановено по гр. д. № 65926/2022 г. на Софийски районен съд, 128-ми състав, са отхвърлени исковете на Л. И. Г., А. И. Г., Т. И. Г., Л. И. Г., Т. В. Г. и И. В. Г., насочени срещу „Топлофикация – София” ЕАД, за признаване за установено, че ищците не дължат на ответното дружество следните суми: 130,32 лв. от И.

В. Г., 130,32 лв. от Т. В. Г., 130,32 лв. от Л. И. Г., 391,06 лв. от Т. И. Г., 391,06 лв. от А. И. Г., 391,06 лв. от Л. И. Г. – Ц., събрани по изп. д. № 3001/2022 г. по описа на ЧСИ Н.М., поради доброволното заплащане на сума преди образуването на изпълнителното дело, както и за осъждане на ответника да върне сумите на ищците.

Съобразно изхода на спора с решението е разпределена и отговорността за разноски между страните, като ищците Л. Г., А. Г. и Т. Г. са осъдени да заплатят на ответника сума в размер на по 25 лв., а ищците Л. Г., Т. Г. и И. Г. са осъдени да заплатят на ответника сума в размер на по 8,33 лв.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Според въззивниците районният съд не е съобразил, че сумата, която са дължали на ответното дружество е изплатена от тях, а впоследствие събрана принудително повторно. Излагат още, че цялата сума 1 по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 3001/2022 г. е погасена от ищците преди образуване на изпълнителното дело, с оглед на което върху нея не следва да се начисляват лихви и други вземания. Считат, че неправилно решаващият съд е приел в мотивите си, че дължат суми за производството пред втората инстанция, доколкото те нямат такива суми за погасяване, а изпълнителният лист не е издаден за суми, дължащи се за производството пред втората инстанция. На последно място излагат, че първоинстанционният съдебен състав неправилно е сборувал разликата между това, което са платили и това, което се твърди, че дължат. Ето защо е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на такова, с което да бъде признато за установено, че не дължат сумите, посочени в исковата молба.

В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивниците във връзка с неговата правилност. Според настоящата съдебна инстанция същите са изцяло неоснователни, като във връзка с тях следва да се добави следното:

С решение от 07.08.2020 г. по гр. д. № 76176/2018 г. по описа на СРС, 156-и състав, е признато за установено, че Г. И. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 285,08 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за имот с аб. № 166161, както и сумата от 5,75 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 23.07.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 48078/2018 г. на СРС, 156-и състав. С решението Г. И. Г. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 29,57 лева, представляваща 2 разноски в заповедното и в исковото производство.

Видно от представеното по делото платежно нареждане от 07.10.2020 г., Г. Г. е заплатила в полза на ответника сумата в общ размер от 320,40 лв.

С решение от 13.08.2021 г. по в. гр. д. № 1256/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав е признато за установено, че всеки от въззиваемите в това производство И. Г., Т. Г. и Л. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 95,02 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за имот с аб. № 166161, както и сумата от 1,91 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и че всеки от въззиваемите Л. Г., А. Г. и Т. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 285,08 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за имот с аб. № 166161, както и сумата от 5,75 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. С посоченото решение И. Г., Т. Г. Л. Г., Л. Г., А. Г. и Т. Г. са осъдени да заплатят в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на по 113,13 лв., представляваща разноски по заповедното и първоинстанционното производство, както и сумата в размер на по 17,99 лв.

– разноски във въззивното производство, а Г. Г. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 83,56 лв., представляваща разноски по заповедното и първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 17,99 лв. – разноски във въззивното производство.

Решението е необжалваемо, с оглед на което е влязло в сила в деня на постановяването му, т.е. на 13.08.2021 г. В случая с влизане в сила на въззивното решение е влязла в сила и заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 48078/2018 г., с която е разпоредено, че се дължи законна лихва от 23.07.2018 г., т.е. от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а ако няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение има характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, следователно от 23.07.2018 г. длъжниците са изпаднали в забава и от тази дата върху горепосочените главници е започнала да се начислява законна лихва.

Следователно към 13.08.2021 г. въззивниците са дължали следните суми: общо 1163,28 лв. за главници за топлинна енергия и услуга „дялово разпределение“; общо 786,72 лв. за съдебни разноски, както и мораторна лихва в размер на 381,31 лв., т.е. общо 2331,29 лв. Г. Г. пък е останала задължена за сума в общ размер от 166,82 лв. Впрочем тук е мястото да се посочи, че възраженията, релевирани с въззивната жалба досежно недължимостта на разноските за въззивното производство по в. гр. д. № 1256/2021 г. са неоснователни. Както бе посочено, въззивното решение е влязло в сила на 13.08.2021 г. като необжалваемо, включително в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Задължението за разноски е различно и отделно от това за главниците, като същото се дължи на различно основание.

3

От представения по делото фискален бон от 14.10.2021 г. се установява, че в полза на ответника е заплатена сумата в размер на 1140,30 лв. Като основание за плащането е посочено „съдебно дело, за имот, находящ се в гр.

София, ж.к. *******. Не се твърди от страните, като същите не представят и доказателства между тях да се е водило друго съдебно дело, поради което съдът приема, че постъпилото плащане касае именно изпълнение на постановеното въззивно решение по в. гр. д. № 1256/2021г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав. Във фискалния бон сумите са отнесени по следния начин: 113,19 лв. за погасяване на мораторна лихва и сумата в размер на 1027,11 лв. за погасяване на съдебни разноски. Действително, сумите не са коректно посочени във фискалния бон по пера. Ето защо, след направени възражения от длъжниците в изпълнителното производство, по молба на взискателя, е намален размера на главното задължение на всеки един от тях.

Н а 14.07.2022 г. „Топлофикация София“ ЕАД е подало молба до ЧСИ Н.М. за образуване на изпълнително дело срещу Г. И. Г., Л. И. Г., А. И. Г., Т. И.

Г., Л. И. Г., Т. В. Г. и И. В. Г., въз основа на издаден на 22.10.2021 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 48078/2018 г. по описа на СРС, 156 състав.

От страна на ЧСИ са изпратени до длъжниците съобщения за образувано изпълнително дело, в които са отразени задължението им по същото, а именно за Г. Г. – 65,27 лв., за Л. И. Г., А. И. Г., Т. И. Г. – по 290,83 лв. и за Л. И. Г., Т. В.

Г., и И. В. Г. – по 96,93 лв. Въз основа на подадени от длъжниците възражения и становище от взискателя, размерът на дълга е изменен от ЧСИ с разпореждане от 15.09.2022 г.

Действително въззивниците са погасили част от дължимата сума преди образуване на изпълнителното дело. Както правилно е посочил първоинстанционният съд обаче, платената сума от 1140,30 лв. не е била достатъчна да покрие всички задължения, които са имали към ответното дружество. Както бе посочено по-нагоре в мотивите, към 14.10.2021 г. (датата, на която е внесена сумата от 1140,30 лв.) въззивниците са дължали на „Топлофикация София“ ЕАД сума в общ размер от 2331,29 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Очевидно сумата от 1140,30 лв. не е била достатъчна да покрие общото дължимо задължение от 2331,29 лв., като с тях са погасени задълженията на въззивниците за съдебни разноски, за мораторна лихва, както и част от главниците.

При това положение към датата на образуване на изп. дело № 20228410403001 по описа на ЧСИ Н.М. въззивниците са имали изискуеми задължения към взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, за което той разполага с валиден изпълнителен титул. Ето защо исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни, а решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски съдът намира следното:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ответникът има право на разноски за въззивното производство. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 4

ГПК съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в минимален размер от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от същата наредба при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивния съд. От тази сума всеки един от въззивниците следва да заплати част, съответна на размера на неговия иск спрямо общия материален интерес по спора.

Разпечатката съдържа 36 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5653b84d-9a96-4200-9f3c-129ac08a8238