Решение № 31 от 19.05.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Габрово, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Пламен Попов

Славена Койчева при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20214200600302 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба от частния тъжител Н. Й. А. от гр. Дряново, чрез повереника адв. Г.Н. от АК - Габрово, срещу присъда № 25 от 14.10.2021 г. по НЧХД № 42/2021 г. по описа на Районен съд – Дряново.

С присъда № 25 от 14.10.2021 г. по НЧХД № 42/2021 г. по описа на Районен съд – Дряново подсъдимият К. К. П. от гр. Дряново е признат за невинен в това на 11.09.2020 г., около 00,30 ч., в гр. Дряново, в съучастие като съизвършител с К. К. П. от гр. Дряново, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и удари с крака, да е причинил на Н. Й. А. от гр. Дряново лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с хематом и охлузване в лявата слепоочна теменна област, мозъчно сътресение, болезненост на носа и нащърбяване по ръба на предните долни зъби, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

Със същата присъда подсъдимият К. К. П. от гр. Дряново е признат за невинен в това на 11.09.2020 г., около 00,30 ч., в гр. Дряново, в съучастие, като съизвършител с К. К. П. от гр. Дряново, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и удари с 1 крака, да е причинил на Н. Й. А. от гр. Дряново лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с хематом и охлузване в лявата слепоочна теменна област, мозъчно сътресение, болезненост на носа и нащърбяване по ръба на предните долни зъби, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

С присъдата е отхвърлен предявения от частния тъжител Н. Й. А.. граждански иск срещу подсъдимите К. К. П. и К. К. П. за сумата от 1 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от твърдяното престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.09.2020 г., до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжителя Н. Й. А. е осъден да заплати на подсъдимите К. К. П. и К. К. П. сумата от 700 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е бланкетна. В нея частният тъжител, чрез повереника си, формално излага твърдението, че обжалваната присъда е неправилна, поради противоречие с материалния закон и утвърдената съдебна практика, както и че същата е необоснована. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.

Пред настоящия състав частният тъжител Н.А. и повереникът му адв. Н. поддържат жалбата, като се придържат към искането си за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за постановяване на нова присъда. По съществото на делото адв. Н. заявява, че следва да се вземат под внимание обясненията на подсъдимия К.П., депозирани пред първоинстанционния съд, както и обясненията, които същото лице е дало пред органите на полицията. Повереникът счита, че показанията на разпитаните свидетели не кореспондират на останалите доказателства по делото – основно на съдебномедицинското удостоверение и заключението на съдебно-медицинската експертиза, от които се установява, че на частния тъжител са причинени телесни увреждания. Намира, че изградените приятелски и други отношения между свидетелите консолидира тезата за невиновност на предадените на съд лица и това прави изключително трудно разкриването на обективната истина, но така или иначе са налице достатъчно косвени доказателства, които установяват виновността на двамата подсъдими. Претендират се разноските по делото.

Договорният защитник на подсъдимите К.П. и К.П. – адв. Б.М. от ВТАК, оспорва жалбата на частния тъжител. По съществото на делото пледира за потвърждаване на присъдата. Намира, че доказателствата по делото не установяват твърденията в тъжбата за това, че на въпросната дата и в посочения час на тъжителя са 2 нанесени удари от страна на подсъдимите. Претендира за разноските по делото.

Подсъдимият К.П. изразява съгласие с изразената от защитника позиция. В последната си сума моли за потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият К.П., редовно призован, не се явява в съдебните заседания пред въззивния съд.

Въззивният съд разгледа жалбата на частния тъжител, обсъди становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 НПК, при което намира следното:

Въззивната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 319 от НПК, поради което е процесуално допустими. Разгледани по същество същата е неоснователна.

Наказателното производство е образувано по частна тъжба от Н.А. от гр.

Дряново против подсъдимите К.П. и К.П., в която се излагат фактически твърдения, обуславящи виждането на частния тъжител, че спрямо него е извършено престъпление против личността, квалифицирано по чл. 130, ал. 1 от НК. За съвместно разглеждане в процеса е приет граждански иск от тъжителя А. - конституиран като граждански ищец, против подсъдимите К.П. и К.П., с който се претендира осъждането на подсъдимите при условията на солидарност за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, предмет на обвинението, в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на увредата – 11.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 45 от ЗЗД.

Въззивният съд констатира, че при постановяване на присъдата си контролираният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия К.П., показанията свидетелите; писмените доказателства; обсъдил е и заключението на съдебно-медицинската експертиза. В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие бяха преразпитани свидетелите С.Д., П.В., М.Н. и К.М..

След собствен комплексен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:

Подсъдимият К. К. П. е роден на ******** г. Същият е български гражданин, със средно образование, женен е и не е осъждан.

Подсъдимият К.К.П. е роден на *********** г. Същият е български гражданин, със средно образование, не е женен и не е осъждан.

Подсъдимият К.П. е баща на подсъдимия К.П..

3

Частният тъжител Н.А. и свидетелката С.Д. са бивши съжители. Имат малолетна дъщеря. Към инкриминираната дата – 10.09.2020 г., двамата били разделени.

Подсъдимият К.П. и свидетелите П.В., К.М., М.Н. и С.Д. били приятели. На 10.09.2020 г., вечерта, същите се уговорили да се съберат в дома на свидетеля В..

Около 22,30 – 22,45 часа на посочената дата, подсъдимият К.П., придружен от свидетеля Н., с управляван от него лек автомобил „***“, собственост на родителите му – подсъдимият К.П. и свидетелката В.П., взел свидетелката С.Д. от дома на родителите й в гр. Дряново. След това тримата се отправили към дома на свидетеля В., намиращ се на ул. „Б.“ № ** в гр. Дряново. Около 23 часа пристигнали на посочения адрес.

Свидетелите В. и М. ги очаквали на улицата и при пристигането им видели, че предното стъкло на лекия автомобил е счупено. Подсъдимият К.П. обяснил, че докато пътували, тъжителят Н.А. излязъл на пътното платно, хвърлил нещо по автомобила и счупил стъклото. Подсъдимият К.П. позвънил на баща си – подсъдимият К.П., но тъй като той не му отговорил, звъннал на майка си – свидетелката В.П., и казал, че Н.А. е счупил стъклото на автомобила. Свидетелката П. отишла в спалнята, където бил съпругът й. След като подсъдимият К.П. приключил азговора, обяснил на съпругата си, че му се обадил Н.А., който го информирал, че синът му отново е взел бившата му съжителка свидетелката С.Д. и поискал да отиде при него, за да се “разберат“. От своя страна свидетелката П. казала на съпруга си, че синът им се обадил, като й съобщил, че Н.А. е счупил стъклото на автомобила им.

Около 23,10 ч. - 23,15 ч. подсъдимият К.П. излязъл от дома си и с друг, притежаван от семейството лек автомобил, тръгнал към дома на свидетеля В..

Междувременно тъжителят Н.А. се свързал със свидетелката С.Д. от профила на дъщеря им в „Месинджър“, като я попитал дали е нормална и как може да прави такива неща на нейните години. С.Д. решила, че А. е взел дъщеря им от дома на родителите й. Попитала го къде се намира той и къде е детето, на което А. отговорил, че е в близост до дома си. Тогава свидетелката Д. помолила свидетелката М. да отиде заедно с нея, за да си прибере детето си. К.М. се съгласила, след което двете тръгнали към дома на частния тъжител, който се намирал на около 300 м. от дома на свидетеля В.. Около 23,30 ч. двете свидетелки били пред задния вход на къщата, в която живеел частният тъжител, откъм ул. „Д". Н.А. бил на отсрещния тротоар, облегнат на стена, като малко след това седнал на стълбите на намираща се там сграда. Свидетелката Д. го попитала къде е дъщеря им, на което той не отговорил, а няколко пъти я попитал дали е нормална.

Междувременно подсъдимият К.П. пристигнал пред дома на свидетеля В., където видял, че панорамното стъкло на собствения му лек автомобил „***“ е счупено.

Синът му – подсъдимият К.П., обяснил, че отишъл с колата да вземе С.Д. от дома й и 4 малко след това Н.А. хвърлил предмет по предното стъкло и го счупил. Тогава подсъдимият К.П. помолил всички да отидат заедно с него до дома на А., за да изяснят случилото се. К.П. тръгнал с автомобила, с който дошъл, подсъдимият К.П. и свидетелят В. с лекия автомобил „***“, а свидетелят М.Н. със собствения си автомобил. След като последователно стигнали до дома на тъжителя, трите автомобила били паркирани на ул. „Д.“, откъм страната на неговата къща, след което пътуващите в тях лица слезли от превозните средства и отишли на отсрещния тротоар, където бил частният тъжител, седнал на стълбище, а срещу него прави стояли свидетелките Д. и М.. Там подсъдимият К.П. попитал Н.А. защо е счупил стъклото на автомобила, на което последният му отвърнал, че синът му излизал с бившата му приятелка – свидетелката С. Д.. Отричал да е чупил стъклото, но след като К.П. заявил, че ще извика полиция, казал, че това не е необходимо и ще плати щетите, но в момента няма пари в себе си. Обяснил, че ще поиска пари от брат си, като демонстрирал, че му звъни по телефона, но никой не му се обадил. Тогава подсъдимият К.П. и пострадалият се уговорили да се срещнат на следващия ден, когато А. да даде парите за счупеното стъкло на автомобила. След това Н.А. пресякъл улицата и се прибрал в дома си.

Подсъдимите К.П. и К.П. се качили в управляваните от тях автомобили и се прибрали в дома си около полунощ. С. Д. и К.М. се качили в автомобила на свидетеля Н.. Тъй като свидетелката Д. била притеснена от поведението на бившия си съжител, помолила Н. да отидат до дома й, за да вземе дъщеря си. Малко преди полунощ пристигнали пред дома й, свидетелката Д. взела дъщеря си, след което свидетелят Н. ги закарал в дома на свидетеля В..

От приложения Лист за преглед на пациент в ****/11.09.2021 г. се установява, че на 11.09.2021 г., в 18,57 ч., тъжителят Н.А. е посетил спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД гр. Габрово, където е бил прегледан от свидетеля д-р А.С.. При прегледа е установен хематом в теменна област и е поставена диагноза “мозъчно сътресение“. Проведена е консултация с хирург. В допълнителен лист към листа за преглед, в 20,30 ч. хирургът е отразил „Мъж бит вчера в ранните часове. Не е губил съзнание. С оплакване от световъртеж и главоболие. Не е повръщал. Без отпадна и огнищна неврологична симптоматика“. Предложена е хоспитализация, но тъжителят отказал.