Решение № 221 от 02.08.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. гр. Добрич, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от С. Т. Ангелов Гражданско дело № 20233200100602 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. С. А. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „С. В.“ № 30, ап. 11, чрез упълномощения адвокат Е. С. от АК - гр. В., с която срещу К. И. Б. с ЕГН ********** от гр.

Добрич, ул. „Л. К.“ № **** е предявен иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 180 000 лв. /сто и осемдесет хиляди лева/ - след допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК на предявения иск чрез неговото увеличение от първоначално заявения размер от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес от смъртта на детето на страните С. А. С. с ЕГН **********, настъпила поради виновното и противоправно поведение на ответницата – оставяне без постоянен надзор на посоченото дете, в качеството си на негов родител, и с това е причинила смърт по непредпазливост на С. А. С., като ответницата е призната за виновна за това деяние с присъда по н.о.х.дело № 1056/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.09.2018 г. до окончателното й плащане.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно заседание лично и чрез упълномощените адвокати, страните са бивши съпрузи, чийто брак – сключен на 15.06.2007 г., е бил прекратен с развод на 04.11.2016 г. (по силата на решение на Добричкия районен съд по гр. дело № 1

2777/2016 г.). По време на брака – на 14.05.2014 г. е роден С. А. С., като след постановения развод родителските права по отношение на детето са предоставени за упражняване от майката, а на бащата е определен съответният режим на лични отношения с неговия син. Местоживеенето на детето е било определено на адреса на майката: с. Б., общ. Добричка, ул. „П.“ № *. Въпреки постановения развод страните продължили съвместното си съжителство до края на м. юли 2017 г.

На 29.08.2018 г. К. И. Б. и детето С. се намирали в жилището, находящо се в с. Б., на посочения по-горе адрес. В следобедните часове около 14,00 часа двамата били край изградения в двора на имота плувен басейн. Ангажирана с почистването на цветя (съобразно установено в рамките на н.о.х. дело № 1056/2020 г. по описа на ДРС), във времевия интервал от 15,30 часа до 15,54 часа ответницата оставила без надзор малолетния С.. След известен период от време Б. установила, че детето не се намирало около басейна, а същото било потънало на дъното на басейна. След като извадила детето майката безуспешно се опитала да му окаже П. помощ, чрез изкуствено дишане „уста в уста“, поради което се обадила на ищеца по телефона. Последният се намирал наблизо до с. Б., като пристигнал след няколко минути. Тримата отишли в „МБАЛ – Добрич“ АД, където детето било прието по спешност за лечение. На 30.08.2018 г. С. С. бил настанен в УМБАЛ „С. М.“ гр. В.. Въпреки положените медицински грижи на

22.09.2018 г. детето починало.

Установено е по делото, че по силата на присъда на Добричкия районен съд по н.о.х. дело № 1056/2020 г. ответницата е призната за виновна, в това, че на 29.08.2018 г. за неопределен период от време, между 15,30 часа и 15,54 часа, в с. Б., общ. Добричка е оставила малолетното си дете С. А. С., намиращ се под нейните родителски грижи, без постоянен надзор, в нарушение на чл.

125, ал. 3 от СК, при което детето попаднал в басейн, пълен с вода, и с това причинила смърт по непредпазливост на същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В резултат на описаното деяние ищецът, в качеството му на баща на починалото дете С., е 2 претърпял значителни по степен и интензитет неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на скъпия му и любим човек – неговият единствен син, починал в най-ранна детска възраст. Разбирайки за кончината на своето дете А. А. изпаднал в емоционален шок и нервен срив. Претърпените болки и страдания започнали със смъртта на детето му, продължават и до днес, като ще го съпътстват до края на живота му, доколкото няма по-непрежалима загуба и по-тежко наказание за един родител от загубата на дете. Ищецът бил съкрушен, сломен психически, изпитвал значими душевни страдания.

Започнал да страда от безсъние, което и понастоящем не е преодоляно изцяло; рухнал психически и физически. Осъзнаването, че никога повече няма да види детето си и ще трябва да живее с болката от шокиращата и нелепа загуба, не му давала покой. А. се затворил в себе си за продължителен период от време, изпитвал нежелание да общува с околните и загубил смисъла за живота си напред.

А. сочи, че психическите травми /стрес, тревожност, безсъние, липса на желание за работа, липса на емоционалност, самотност, отчаяние, невъзможност да продължи живота пълноценно/, претърпени в резултат от загубата на детето С. С. са непосилно тежки за него, доколкото същите повлияват и продължават да влияят на живота му деструктивно, като го променят безвъзвратно и из основи. Дори към настоящия момент - почти 5 години по късно, ищецът не можел да преживее смъртта на сина си, който в началото на своя живот е загинал по такъв нелеп начин.

Съвместното съжителство между бащата и детето С. А. С. датирало от раждането на детето до м. юли 2017 г., като след раздялата между страните, изградената между А. и малолетното дете силна емоционална връзка била съхранена. Дори и след раздялата с майката, ищецът продължавал да полага необходимите грижи за детето, наблюдавал го как расте, радвал се на всички малки успехи в живота му и му давал нужната стабилност и опора, които са необходими в изграждането му като човек. Трагичното събитие непоправимо, неблагоприятно и безвъзвратно е променило живота на А. А. в негативни насоки, като според ищеца преодоляването на такова събитие е логически и житейски невъзможно.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК К. И. Б. е депозирала отговор на исковата молба, според който не оспорва изложените в исковата молба 3 твърдения, тъй като описаната фактическа обстановка отговоря на обективната действителност. Ответницата сочи, че също е претъпяла и продължава да търпи неимуществени вреди от загубата на детето й С. А. С., поради което претендираното от ищеца обезщетение е нужно да кореспондира с критерия за справедливост, който следва да се съблюдава при неговото определяне. На следващо място Б. е възразила срещу искането за присъждане на законна лихва върху претендирането обезщетение за вреди, поради частичното му погасяване по давност.

Добричкият окръжен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено по делото, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод по силата на решение № 1103/04.11.2016 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 2777/2016 г. От брака страните имат родено дете – С. А. С., родителските права по отношение на което са предоставени за упражняване на майката, като на бащата е определен съответния режим на лични отношения.

На 04.11.2016 г. бракът между А. А. и К. Б. бил прекратен по взаимно съгласие с решение № 1103/04.11.2016 г. по гр. дело № 02777/2016 г. по описа на Районен съд Добрич, като упражняването на родителските права върху роденото по време на брака дете С. А. С. били предоставени за упражняване от майката – подсъдимата К. И. Б.. Относно местоживеенето на детето било определено същото да живее на адреса на майката К. И. Б. в с. Б., общ.

Добричка, ул. „П.“ № *. С решението, на бащата А. С. А. бил определен следния режим на лични отношения с детето С. А. С.: всяка П. и трета събота от месеца детето се взема от дома на майката за времето от 10:00 часа в събота, като се връща до 17:00 часа в неделя, с възможност за преспиване, както и двадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Определена била и издръжка за детето в размер на 115 лева месечно, а относно имуществените отношение било посочено, че личните вещи са поделени между съпрузите, както и, че по време на брака не са придобивали недвижими имоти или движими вещи на значителна стойност.

По повод на настъпилата смърт на С. А. С. било образувано досъдебно производство № 266/2018 г. по описа на Второ РУ на ОД на МВР – гр. Добрич за извършено престъпление от страна на К. Б.. С присъда по н.о.х.дело № 1056/2020 г. по описа на Добричкия районен съд К. И. Б. е призната за виновна за това, че от обективна и субективна страна е осъществила състава на чл. 122, 4 ал. 1 от НК, тъй като на 29.08.2018 г., за неопределен период от време между 15:30 часа и 15:54 часа, в недвижим имот в село Б., общ. Добричка, ул. „П.“ № *, е оставила малолетното си дете С. А. С., роден на 14.05.2014 г. /на 4 години/, намиращ се под нейните родителски грижи, без постоянен надзор, в нарушение на разпоредбите на чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс и чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето – оставила малолетното си дете само до басейн, пълен с вода и с дълбочина от 1,1 метра до 1,5 метра, при което детето попаднало във водата и с това причинила смърт по непредпазливост на същото, като не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици – смъртта на С. А. С., настъпила на 22.09.2018 г. в следствие на асфикция в процес на удавяне, довела до мозъчна смърт и полиорганна /многоорганна/ недостатъчност, но е била длъжна и е могла да предвиди тези последици.

По делото е допусната и назначена комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, с вещи лица: д-р Ж. Н. – психиатър, и Д. П. – клиничен психолог.

Във връзка с поставените й въпроси за изследване на психичното състояние на А. А. след смъртта на сина му С. С. д-р Н. дава заключение, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда. Вещото лице приема, че досега в психичното състояние на А. не е имало проява на определени психопатологични отклонения и разстройства, евентуалното наличие на които би дало основание да се приеме наличие на психично заболяване в тесния клиничен смисъл, като в този смисъл ищецът е психически здрав. Въпреки изключителната психотравмена тежест на получената информация във връзка с претърпения инцидент с детето му, обособила интензивен стрес, ищецът успял адекватно, съответно, много бързо да организира цялостното си поведение в насока да окаже незабавна помощ на пострадалото му дете при инцидента във вода. Часове след трагичния инцидент за детето, у А. се е проявило т.нар. Разстройство в адаптацията. Смесена тревожно депресивна реакция. На 22.09.2018г., А. е бил информиран за смъртта на детето си, при което изпаднал в Остра стресова реакция, чиято продължителност според в.л. е била около три денонощия. В резултат на това последвало развитието на Посттравматично стресово разстройство, чийто прояви били с голяма тежест в продължение на няколко месеца. Това разстройство приело хроничен ход, с флуктуираща интензивност 5 на симптомите му, като е доминирала завишената. Давността му е била от порядъка на около три години. Вещото лице обобщава, че така констатираните промени в психичното състояние на А., обособили се като неблагоприятно последица за здравето му след преживяната масивна психотравма – смъртта на детето му С., са довели до сериозно нарушение на цялостното му житейско функциониране.

Експертът приема, че след отзвучаването на горепосочените заболявания, са се обособили други психични промени у А., валидни и понастоящем, фигуриращи в т.нар. Други проблеми, свързани с първичната група за подкрепа, обхващащи семейните обстоятелства. Смърт на член от семейството. В тази връзка се прави извода, че и понастоящем, към времето на извършване на психиатричното освидетелстване, А. не е превъзмогнал смъртта на детето си С., продължава да я преработва.