Решение № 3324 от 18.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3324 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100510532 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 12583/ 25.06.2024 г. по гр.д. № 20231110167858 по описа на СРС, 77-ми с-в, с което жалбоподателят е осъден да заплати на О. И.

А., ЕГН **********, на основание чл.181, ал.1, вр. чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР сумата от 4 640 лв., представляваща сбор от левовата равностойност на ежемесечно дължимите суми за полагащата се и неосигурена от работодателя храна за периода от 01.12.2020г. до 30.11.2023г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 11.12.2023г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 738,74 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 01.01.2021г. до 10.12.2023г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 000 лв. разноски по делото. С решението, на основание чл.78, ал.6 ГПК Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5 е осъдена и да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 535,60 лв. държавна такса и разноски по делото.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно.

Счита, че нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР, въз основа на която се претендира процесната сума, не намира приложение при уреждане на статута и правата на държавните служители в МВР, поради което ищцата няма право да получава храна или левовата равностойност. Сочи, че право на безплатна храна по 1 чл.181, ал.1 от ЗМВР имат само служителите по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3 от ЗМВР, сред които ищцата не попада и се позовава на съдебна практика в този смисъл. Твърди, че ищцата получава основна заплата, включваща левова равностойност на храна, тъй като след преназначаването й като държавен служител размерът на нейната заплата (включваща и левова равностойност на храна) е бил запазен. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – О. И. А., оспорва жалбата, като счита, че решението на Софийски районен съд е правилно. Ето защо, моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Евентуалният ответник в първоинстанционното производство Министерство на вътрешните работи не взема становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбите е необходимо да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от О. И. А. срещу СДВР за заплащане на сумата в размер на 4640 лв., представляваща неизплатена левова равностойност за неосигурена храна за периода от 01.12.2020 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода 01.01.2021г. до 11.12.2023г. в размер на 738, 74 лв.

От фактическа страна не е спорно пред въззивната инстанция, а и по делото се установява от ангажираните писмени доказателства, че за процесния период между ищцата и Столична дирекция на вътрешните работи е съществувало служебно правоотношение, по силата на което тя е заемала длъжност по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР. Не се спори, че за процесния период ответникът СДВР не й е предоставял безплатна храна, нито й е заплащал отделно левовата равностойност на такава.

Спорният пред въззивната инстанция въпрос е дължи ли се на ищцата като държавен служител в МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР безплатна храна или левовата й равностойност по силата на чл. 181, ал.

1 ЗМВР в относимата му за спора редакция.

Следва да се съобрази, че по този въпрос е образувано тълкувателно дело №1/2024 на ОСГК на ВКС, по което към момента на подаване на въззивната жалба не е било постановено решение, но към настоящия момент 2 въпросът е решен със задължителна за настоящата инстанция тълкувателна практика, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. по тълк.д. № 1/2024 г., ОСГК на ВКС. Съгласно дадените задължителни разяснения, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Обстоятелството, че правният статут на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда и от ЗДСл, а не само в ЗМВР, не означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата извън останалите, които изпълняват държавна служба в МВР.

Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР предоставя правото на безплатна храна на всички служители на МВР. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 181, ал.

4 ЗМВР и на специалната Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи, посочващи, че размерът на сумите и доволствията се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, като законът не делегира на министъра на вътрешните работи с тази заповед да може да определя и кои лица следва да получават храна или парична равностойност. На държавните служители в МВР, чийто статут се урежда и от ЗДСл, не е отречено правото да са със статут на служители на държавна служба в МВР, чието функциониране е свързано с упражняването на държавна власт.

С оглед изложеното, съдът не може да сподели доводите на въззивника за недължимост на сумите за безплатна храна на държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (в сила от 1.02.2017 г. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на ЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съобразно ал. 6 на същия текст при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Следва да приеме, че нормата на § 69, ал. 6 ПЗР ЗИД ЗМВР касае само начина на формиране на индивидуалното основно възнаграждение на държавните служители по ал. 1 на § 69 при преобразуване на служебните им правоотношения като такива по ЗДСл, считано от 01.02.2017 г., но не лишава същите служители от правото им на безплатна храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, а при неосигуряването й - от правото да получат паричната й равностойност.

Предвид установеното от приетите по делото заповед № 8121з3 1464/31.12.2019г. (в сила от 01.01.2020г.), заповед № 8121з-1410/30.12.2020г.

(в сила от 01.01.2021г.), заповед № 8121з-1723/31.12.2021г. (в сила от 01.01.2022г.), заповед № 8121з-130/31.01.2023 г. (в сила от 01.01.2023г.) и заповед №8121з-1400/05.09.2023г. (в сила от 01.08.2023г.) на министъра на вътрешните работи, че левовата равностойност на храната на служителите от МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР е определена в размер на 120 лв. месечно до 31.07.2023 г. вкл., а от 01.08.2023 г. - в размер на 200 лв. месечно, дължимото обезщетение за неосигурена храна за процесния период от 01.12.2020г. до 30.11.2023г. /36 пълни месеца/, се равнява на сумата от общо 4 640 лв., поради което предявеният иск е основателен и правилно е бил уважен от СРС в пълния му размер.

По иска за мораторна лихва с пр. осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД във въззивната жалба липсват наведени конкретни оплаквания, а и основателността на същия се установява безспорно по делото. Левовата равностойност на храната се дължи ежемесечно (чл. 4 от Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г.), с оглед на което предпочитаният ответник е изпадал в забава за плащане от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи. Искът е установен по основание, като липсват доводи във въззивната жалба касателно неговия размер, определен от съда по реда на чл.162 от ГПК – след изслушване заключението на ССчЕ, при което въззивният съд, като кредитира заключението изцяло, приема от фактическа страна, че дължимата мораторна лихва за процесния период от 01.01.2021г. до 10.12.2023г., считано от момента на изпадане на ответника в забава, е общо в размер на 741,92 лв. С оглед диспозитивното начало и претенцията на ищеца, предявеният иск се явява изцяло основателен за сумата от 738,74 лв. и правилно е бил уважен от СРС.

Следователно, въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата в размер на 409,03 евро /800 лв./, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Наведеното от въззивника възражение за прекомерност в молбата му по делото от 21.04.2026г. се преценява от съда като неоснователно. Възнаграждението е съответно на фактическата и правна сложност на делото, материалния му интерес и обема на представената защита в съответната инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12583/ 25.06.2024 г. по гр.д. № 20231110167858 по описа на СРС, 77-ми с-в.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, адрес: гр.София, ул. „Антим I“ № 5, да заплати на О. И. А., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 409,03 евро, представляваща разноски за 4 въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5