Решение № 153 от 14.06.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. К., 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20235510200268 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0284-0001295 от 15.07.2021 г. на Началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУМВР -К.. Жалбоподателят Б. Г. П., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва авторството на нарушението, счита, че не е била спазена формата на НП и акта, липсвали мотиви в НП. За същото нещо вече бил наказан в нарушение на правилото ne bis in idem.

В с.з. по приключване на делото, редовно уведомен, не се явява по негово желание (същият изтърпява наказание лишаване от свобода) и не взема становище по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е частично основателна, но по съображения, различни от посочените в нея.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 24.05.2021 г. около 15.10 часа в гр. К. на ул. „Ш. еп.“, жалбоподателят като неправоспособен водач на л.а. „Б.М.В. ***“ с рег. № *****, собственост на др. лице на 1 кръговото кръстовище с бул. „Осв.“ предприема маневра, при която форсира двигателя, задните задвижващи гуми губят сцепление с пътната настилка, с което създава опасност за останалите участници в движението без да се съобразява с тях. На ПП I-5, км. 192+500, водачът не съобразява поведението си с пътната маркировка М-1, като я застъпва, пресича и преминава в лентата за насрещно движение, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 1 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 873679 от 11.06.2021 г., две докладни записки, показанията на свидетелите К. К., С. Д., Присъда № 51 от 22.08.2022 г. по НОХД № 1367/21 г. на РС-К., Решение № 18 от 27.01.2023 г. по НДВ № 439/22 на АпС-Пловдив, които кореспондират помежду си.

1) Относно правилото ne bis in idem.

Посоченото правило се изразява в това, че никой не може да бъде наказан повторно за същото деяние.

В ТР 3-15 ВКС е подробно анализиран института на правилото и касае идентичност на два наказателни процеса. Идентичностт е налице, когато едно и също деяние, индивидуализирано като еднаквост по време, място и начин на извършване осъществява както административно нарушение по ЗАНН така и престъпление по НК.

Ако се установи идентичност правилото е, че второто наказателно производство се прекратява.

С Присъда № 51 от 22.08.2022 г. по НОХД № 1367/21 г. на РС-К. жалбоподателят е бил наказан по чл. 343в, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на 24.05.2021 г. в гр. К. и с. Д. жалбоподателят в условията на продължавано престъпление в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП за управление на МПС-во без съответно свидетелство за управление, е извършил такова деяние, като е управлявал МПС-во „Б.М.В. ***“ с рег. № ***** без съответно свидетелство за управление. И по чл. 270, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на 24.05.2021 г. в гр. К. и с. Д. жалбоподателят в условията на продължавано престъпление противозаконно е пречил на орган на властта – мл. инспектор М. К., мл. инспектор С. Д., мл. инспектор Д.Уз. и мл. експерт Хр. Ен. да изпълнят задълженията си да извършат проверка.

Макар да е налице пълна идентичност относно датата на извършване на двете престъпления и разглежданите по настоящото дело нарушения, налице е частична идентичност относно мястото на извършване на престъпленията и нарушенията. В Присъдата е посочено, че мястото на извършване на престъпленията е гр. К. и с. Д., като в мотивите се сочи, че мястото в гр. К. е в района на ул. „Ш. еп.“, където жалбоподателят не е спрял на светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил, което като място съвпада с това, посочено в НП относно нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. По отношение на второто нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, извършено на ПП 2

I-5, км. 192+500, място различно от с. Д. според показанията на св. Д. (между гр. К. и гр. Кр.) идентичност няма. Освен това извършването на маневра, при която жалбоподателят е форсирал двигателя, при която задните задвижващи гуми са загубили сцепление с пътната настилка и е създал опасност за останалите участници в движението без да се съобразява с тях е отделно деяние по начин на извършване, което е различно от посоченото в присъдата – пречене на органите на властта да извършат проверка.

Според т. 3 от ТР 3-15 ВКС в аспекта на правилото ne bis in idem, деецът не носи отделно наказателна и административнонаказателна отговорност само за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна норма, а в случая става въпрос за две отделни деяния по съдържание.

Следователно няма основание за прилагането на правилото ne bis in idem.

2) Относно авторството на нарушенията.

Според чл. 102, т. 1 от НПК въпросът за авторството е основен въпрос в наказателните производства. Липсата на авторство прави безпредметно обсъждането на самите нарушения като деяния.

С посочената присъда на РС-К. е било прието, че жалбоподателят е автор на посочените престъпления, а съгласно чл. 413 от НПК влезлите в сила присъда са задължителни за всички.

Авторството на жалбоподателя се потвърди в с.з. от показанията на свидетелите С. Д. и М. К., като не е задължително жалбоподателят да е бил спрян на мястото на нарушенията, това само би създало условия за безспорност при установяването му, но авторството може да бъде установено и чрез анализ на всички относими към случая доказателства, каквито са показанията на свидетелите и цитираната присъда..

Следователно съдът приема, че жалбоподателят е автор на нарушенията.

3) Относно нарушенията, за които е било наложено наказание в НП.

3.1 По чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

От показанията на свидетелите С. Д. и М. К. се установява, че жалбоподателят на ул. „Ш. еп.“ на кръговото кръстовище до парк „Р.“ е извършил маневра-дрифт, при която форсирал двигателя, задните задвижващи гуми загубили сцепление с пътната настилка, с което създал опасност за останалите участници – пешеходци, които скочили настрани, за да не бъдат блъснати.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в 3 крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Маневрата обаче законът свързва с промяна на движението на автомобила (вж. чл. 25, ал. 2 и чл. 26 от ЗДвП), поради което чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, не е приложим. В случая е приложима общата норма на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според който всеки участник в движението с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората.

Ето защо в тази част НП следва да се измени на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

За нарушение на общата норма на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се прилага разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.

Съдът отбелязва, че обсъжданото деяние, конкретно извършването на дрифт осъществява състав на нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, според който наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, но в случая липсва правна възможност съдът да измени НП като наложи по-тежки наказания;

3.2. По чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

От показанията на свидетелите С. Д. и М. К. се установява, че жалбоподателят на пътя между гр. К. и гр. Кр. на неразрешена маркировка е направил две много рискови изпреварвания.

Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение с пътната маркировка.

Пътната маркировка М1 представлява единична непрекъсната линия и забранява пресичането ѝ (чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП).

Съдът счита, че нарушението е безспорно установено.

За извършеното нарушение обаче АНО неправилно е наложил наказание по чл.

183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, според който наказва се водач с глоба от 20 лв., който нарушава правилата за разположение на ППС върху платното за движение. Тази норма не е съответна на нарушението. Съответната в този случай е нормата чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 150 лв., но съдът няма правомощие да измени НП в този смисъл, още повече, че в НП не са били посочени обстоятелства за създаване на опасност с други участници в движението при пресичане 4 на маркировката.

Ето защо жалбоподателят следва да бъде отново наказан по общата норма на чл.

185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. В тази част НП следва да се измени на осн. чл.

63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН като приложи закон за еднакво наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

В този смисъл НП следва да се измени в двете му части.

4) Относно възражението за допуснати нарушения на процесуалните правила.

Не се споделят възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АНО не е длъжен да мотивира НП, освен за размера на наказанието според отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗДвП), но НП е било издадено преди въвеждането на задължението. Не се констатират други нерелевирани от жалбоподателя нарушения при извършената от съда служебна проверка.

5) Относно разноските по делото.

Тъй като НП не се отменя, то искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се определи такова по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер от 80 лв. с оглед изразяването само на становище по случая без участие в с.з.

На осн. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189, ал. 3 от НПК жалбоподателят дължи на РС-К. 10 лв. пътни разноски за явяване пред съда на св. С. Д.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0284-0001295 от 15.07.2021 г. на Началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУМВР -К. в частта му, с която на жалбоподателя Б. Г. П. ЕГН ********** е било наложено наказание от ГЛОБА в размер на 200 лв. на осн. чл. 179, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА наложеното наказание на ГЛОБА в размер на 20 лв. на осн. чл. 185 във вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и в частта му, с която на жалбоподателя е било наложено наказание ГЛОБА в размер на 20 лв. на осн. чл. 183, ал. 2, т. 2 вр. чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като вместо на посоченото основание НАЛАГА ГЛОБА в размер на 20 лв. на осн. чл. 185 вр. чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-Стара Загора, ЕИК ****** - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.

ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-К. сумата от 10 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред 5

Административен съд гр. Стара Загора.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

6