Решение № 621 от 28.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. В., 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря И.на Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110107300 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Я. И. Я., действащ първоначално чрез адв. И. З., против П. Г. Д., починал в хода на процеса и на негово място е конституирана по реда на чл. 227 от ГПК дъщеря му Д. П. Г., действаща чрез адв. Ж. К., първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

- ревандикационен иск за собственост с правна квалификация чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ищецът е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху реална част с площ от 140 кв. м., ситуирани върху имот с идентификатор * с обща площ от 2 774 кв. м., находящ се в гр. *, район „*“, местност „*“, изобразени във форма на четириъгълник върху представената по гр. д. № 20993/2019 г. на РС-Варна на лист 113 комбинирана скица към допълнителна СТЕ, щриховани с червен щрих и обозначение с условен № 0,1, въз основа на Договор за покупко-продажба на имот – частна общинска собственост от 30.05.2018 г. и осъждане на ответника да предаде владението върху гореописаната реална част на ищеца;

- облигационен осъдителен иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 660.00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на гореописаната реална част от 140 кв. м. от недвижим имот с идентификатор *, находящ се в гр. *, район „*“, местност „*“ за периода от 30.05.2018 г. до 28.03.2019 г. и от 23.03.2022 г. до 07.06.2022 г., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 07.06.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.

С протоколно определение № 1123 от 27.02.2023 г., на основание чл. 229, ал. 1 от ГПК, Община В. е конституирана като трето лице-помагач на страната на ищеца.

В исковата молба ищецът твърди, че на 30.05.2018 г. въз основа на договор за 1 продажба на имот – частна общинска собственост е придобил собствеността върху имот с идентификатор * с обща площ от 2 774 кв. м., находящ се в гр. *, район „*“, местност „*“.

Поддържа, че праводателят му бил собственик на имота с идентификатор * на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Имотът попадал в територия стопанисвана от ТКЗС, като земята е била обобществена. Имотите в процесната местност имали статут на държавни поземлени имоти, правото на собственост върху които не можело да се придобива по давност. Процесният имот не съставлявал земя по смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ, защото от момента на създаването на СО „*“ земята изгубила земеделския си характер. Към 2002 г. при влизане в сила на ПНИ, процесният новосъздаден имот не е бил засегнат от реституционни решения и заповеди по § 4к, ал. 7 на ПЗР на ЗСПЗЗ, не е бил изкупен по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от ползватели, на които е бил предоставен за ползване, нито е имал характеристиките на държавен такъв. Затова сочи, че процесният имот по силата на императивната разпоредба на чл. 25, ал. 1, изр. 1-во от ЗСПЗЗ е станал общинска собственост, а не държавна собственост, тъй като държавата не запазвала правото си на собственост върху подлежащите на възстановяване земи по арг. от чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Владението върху закупения имот било предадено от продавача на купувача на 01.06.2018 г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 01.06.2018 г. Към тази дата процесната реална част от имота не е била предадена на ищеца, а останала във владението на ответника. На 28.03.2019 г. ищецът е отнел владението от ответника, но със съдебна санкция ответникът отново бил въведен във владението на претендираните 140 кв. м., считано от 23.03.2022 г. Към настоящия момент последният е упражнявал фактическа власт върху процесната реална част, без да има годно правно основание за това.

Твърди се, че ответникът дължи и парично обезщетение на ищеца, доколкото ползва претендираните 140 кв. м. реална площ от имота без основание, с което лишава действителния собственик от ползите му. Ищецът счита, че претърпените от него имуществени загуби възлизат на 53.00 лева месечно или общо 660.00 лева и се отнасят за периода от 30.05.2018 г. до 28.03.2019 г. и от 23.03.2022 г. до 07.06.2022 г.

По същество се моли съдът да удовлетвори непаричното и парично вземане на ищеца, уважавайки предявените осъдителни искове.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на предявените искове, но твърди, че същите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

Ответникът оспорва материалната легитимация на ищеца като собственик на ПИ с идентификатор *, реална част от който е предмет на предявения иск.

Оспорва твърдението, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот, тъй като праводателят му не е бил собственик на имота. Сочи, че по отношение на общината не е налице твърдяното от ищеца придобивно основание. Твърди, че имот с идентификатор * попада в имот, заявен за възстановяване в полза на наследниците на К. Т. Г., представляващ нива от 5 дка, шеста категория, намираща се в терен по §4 на Г. в м-ст Ф. /*/, по отношение на който с Решение № 725/27.07.2000 г. на ПК-В. е било признато право на собственост на наследниците на К. Т. Г..

На 10.02.1992 г. синът на К. Т. Г., починала на 18.11.1975 г., е подал заявление до Общинската поземлена комисия-В. за възстановяване собствеността върху земеделските земи на наследодателката му в землището на Г., общ. В.. Процесният имот с идентификатор * по действащата КК попадал в границите на новообразуван имот № * по ПНИ на с.о. „*“, земл. „Г.“, общ. В.. Новообразуваният имот бил записан на наследниците на К. Х. М., като имената К. Т. Г. и К. Х. М. са били на едно и също лице.

2

Сочи се, че със заповед от 02.10.2007 г. на Областния управител на обл. В., влязла в законна сила на 05.06.2009 г., са изменени предходни заповеди за одобряване на ПНИ на с. о. „*“, земл. „Г.“, като имот № * е заличен, а на негово място са обособени няколко новообразувани имота, между които НИ № * с площ от 2776 кв. м. и НИ № * с площ от 1128 кв. м. и двата били вписани в регистъра към ПНИ за наследниците на К. Х. М..

В обобщение се твърди, че процесният имот с идентификатор № * е идентичен на новообрзувания НИ пл. № *, който попадал в имот признат за възстановяване по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на К. Х. М., с имена по мъж – К. Т. Г.. И преди, и след изменението на ККР през 2011 г., ПИ с идентификатор * е бил записан в кадастралния регистър като собственост на наследниците на К. Х. М., съобразно влезлия в сила ПНИ по отношение на НИ № *.

С оглед на горното оспорва твърденията на ищеца, че процесният имот не е бил засегнат от реституционни решения; че към 2002 г. е влязъл в сила ПНИ за същия; че Община В. е придобила собствеността върху имота на основание чл. 25 ЗСПЗЗ.

Оспорва твърдението, че владението върху имота е предадено на ищеца на 01.06.2018 г.

Оспорва твърдението, че на 28.03.2019 г. ищецът е отнел от ответника владението върху процесната реална част от имота. На същата дата ищецът е разрушил част от оградата на имота, предоставен за ползване на ответника още през 1982 г. и владян от последния от тогава до настоящия момент, но не е отнел владението върху процесната реална част от ответника. Отнемането на владението по скрит и насилствен начин от страна на ищеца спрямо ответника по отношение на процесната реална част от имота е станало на 20.06.2019 г., за което ищецът бил осъден по реда на чл. 76 от ЗС да предаде на ответника отнетото по скрит и насилствен начин владение.

В отговора се инвокира и възражение за придобиване по давност на процесните 140 кв. м. реална част от имота, на основание чл. 79 от ЗС, като се сочи, че ответникът законосъобразно владее имота още от 1982 г. въпреки отрежданията на ПНИ на м. „*“, земл.

Г.. Твърди, че с решение № 14-260 от 14.04.1982 г. на ИК на ОСН-Варна му е предоставено право на ползване, в изпълнение на Постановление № 11 от 2.03.1982 г. на МС, върху хавра от 0.8 дка, находяща се в землището на гр. В., м-ст М., при граници И. К., Л. П.в и път.

Реалната част от ПИ с идентификатор *, която е предмет на иска по чл. 108 ЗС, попадала върху част от територията на имота, предоставен за ползване през 1982 г. на ответника, която част от имота в последствие с влезлия в сила през 2009 г. ПНИ е включена в територията на пл. № *, отреден за наследници на К. Х. М..

Оспорва твърдението на ищеца, че не е текла придобивна давност в полза на ответника, доколкото процесният недвижим имот не е бил общинска собственост, поради което и по отношение на същия не е приложим мораториума, въведен с разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС. Отделно се сочи, че разпоредбите на ЗД на ЗС са обявени за противоконституционни.

По същество се моли съдът да остави без уважение исковите претенции на ищеца.

Третото лице-помагач в депозираното писмено становище с вх. № 26963 от 10.04.2023 г. оспорва твърденията в писмения отговор. Поддържа, че е титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот, продаден на ищеца с договора от 30.05.2018 г., което обуславя уважаването на предявения иск за собственост.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, действащ чрез адв. П. В. поддържа подадената искова молба и моли исковете да бъдат уважени. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за основателност на предявените искове.

Новоконституираната с протоколно определение № 492 от 29.01.2024 г. ответница – 3

Д. П. Г., чрез адв. Ж. К. поддържа писмения отговор на баща си и моли исковете да бъдат отхвърлени. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за неоснователност на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – Община В., представлява се от юрк. Б.

Б., чрез който поддържа становището и моли исковете да бъдат уважени, оспорва писмения отговор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да прибегне към използуването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са: ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС, конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на спора.

Относно петиторния иск по чл. 108 от ЗС, с който настоящият съдебен състав е сезиран:

За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание – договор за продажба на имота частна общинска собственост, от праводател, който е бил титуляр на правото на собственост върху имота, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота.

В тежест на ответника е да установи, че владее имота на годно правно основание. По направеното възражение за придобивна давност, следва да установи по несъмнен начин, че в продължение на повече от 10 г. е упражнявал поС.но, непрекъснато, явно и спокойно фактическата власт върху процесната реална част с намерение за своене.

В настоящия казус ищецът основава своите претенции за собственост на основание сключен на 30.05.2018 г. между него и Община В. договор за продажба на имот – частна общинска собственост по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОС, който факт се установява по несъмнен начин от ангажирания писмен документ на л. 4 от делото с предмет недвижима вещ, представляваща поземлен имот с идентификатор по КККР *, с площ от 2774 кв. м., с административен адрес: гр. В., с. о. „*“.