Решение № 877 от 23.11.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 2186/2023
- Вид
- Решение № 877
- Подписан
- 23.11.2023
- В сила
- 28.12.2023
- Състав
- Петя Христова Манова
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 877 гр. Сливен, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230102186 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила Договор за кредит от 28.09.2021 г. с „Макроадванс“ АД, по силата на който на същата дата й е преведена по „Изипей“ АД, сумата под формата на кредит в размер на 1500 лева. Наред с това, въз основа на Договора за кредит, кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер в случай, че в срок от 3 дни от сключване на настоящия договор не представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице. В тази връзка е начислена неустойка в размер на 600 лева.
На 27.10.2021 г. ищцата предсрочно е погасила Договор за кредит от 28.09.2021 г., като е заплатила сумата от 1635.18 лева.
Твърди се, че Договор за кредит от 28.09.2021 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката по Договор за кредит от 28.09.2021 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като се излагат съображения в тази насока.
Доколкото Договор за кредит от 28.09.2021 г. е за предоставяне на финансови услуги от разстояние и попада в приложното поле на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ се счита, че тази процедура не е спазена, тъй като ответникът не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последната може да се откаже от него.
1
В тази връзка се счита, че Договор за кредит е нищожен на основание чл.10 ал.1 от ЗПК, поради липса на изискуема форма.
Твърди се, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в него не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив и тази неяснота съществено ограничава правата на ищцата и е основание за недействителност на Договора за кредит. В Договора за потребителски кредит липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Доколкото е предвидена дължимостта на неустойка, не става ясно, дали същата е включена в ГПР, няма информация какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които е следвало да бъдат подробно описани. Съгласно § 1 точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита“ за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г. Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от ЗЗП.
Твърди се, че следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за кредит от 28.09.2021г., следва да се прогласи за недействителен.
По отношение на иска за нищожност на клаузата за неустойка се сочи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран, или пък проведен чрез създаването на конкретни други 2 разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Поради накърняването на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Твърди се, че неустойката по Договор за кредит от 28.09.2021 г., е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. С неустойката по Договор за кредит от 28.09.2021 г., в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.
В тази връзка, доколкото Договора за кредит е недействителен и кредитополучателят дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита, то на основание чл.23 от ЗПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 135.18 лева.
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че Договора за кредит е действителен, то се моли съда да осъди ответната страна да заплати на ищцата сумата в размер на 50 лева, представляваща недължимо платена неустойка.
Предвид изложеното се моли съда да приеме, че Договор за кредит от 28.09.2021 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, се моли съда да приеме, че неустойката по Договор за кредит от 28.09.2021 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Моли се съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Макроадванс“ АД да заплати на ищцата, сумата от 135.18 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит от 28.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност на основание чл.55 ал. 1 от ЗЗД, да осъди „Макроадванс“ АД да заплати на ищцата сумата от 50 лева, недължимо платена неустойка по Договор за кредит от 28.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество чрез 3 процесуален представител, в който се твърди, че искът е недопустим.
Сочи се, че задължението е напълно погасено, за което ищецът бил уведомен чрез изпращане на съобщение до посочения от него електронен адрес за кореспонденция, поради което установителен иск при изпълнено задължение, е лишен от правен интерес. Доколкото наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, се счита предявения иск за недопустим, поради което се моли настоящото производство да бъде прекратено, като бъдат присъдени направените разноски. В случай, че съдът приеме предявените искове за допустими, се моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Сочи се, че сключването на договора се предхожда от искане за кредит, което обективира желанието на кредитоискателя за неговото сключване, като същото е подадено по електронен път на сайта на кредитора. На ищцата били дадени указания от кредитора за попълване на всички задължителни полета в заявката и е била изпратена, преддоговорна информация, а именно - Общите условия и Стандартен европейски формуляр, поради което несъстоятелно се явявало твърдението на ищцата, че не е получила необходимата преддоговорна информация. След одобрение на кандидата за финансовата услуга, в случая предоставяне на заем, на кредитополучателя е изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за потребителски кредит. Кредитополучателят е потвърдил сключването на договора, като е въвел номера на изпратения от заемодателя договор в потребителския си профил. Едва тогава, с потвърждението от заемателя, договорът е сключен и сумата преведена.
В случая видно от представения договор и общите условия към него, на всяка страница от същите има електронен подпис за потребител, съдържащ имената на ищеца, положен е подпис и за кредитора. Електронен подпис е положен на всяка една от страниците както по Договора, така и на Общите условия.
Сключването на договора за потребителски кредит от разстояние става не чрез подписване на договора на хартиен носител, а посредством поредица от действия, извършени на съответната интернет страница на кредитора, завършващи с въвеждане на номера на Договора в потребителския профил на кредитополучателя и натискане на бутона „Подпиши“. Изрично в чл. 28 от Общите условия е записано, че с натискане на бутона „Подпиши”, кредитополучателят подписва всички страници от Договора за потребителския кредит и Общите условия към него и приложенията към него.
Договорът за кредит е сключен в хипотеза на фиксирана лихва, което е изрично посочено и в чл. 7 от договора. В чл. 9 от Договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.65 % и се изчислява съгласно ЗПК. Доколкото в годишния процент на разходите по процесния договор за кредит се включват всички разходи по кредита (включително и уговорената договорна лихва), то същият не надвишава така нормативно определен максимален размер, с оглед на което се счита, че така посочените от ищеца клаузи не са нищожни, доколкото са спазени изискванията на закона за размера на годишният процент на разходите.
4
Твърди се, че съгласно чл. 10 от Договора за потребителски кредит, кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20, ал.2 от настоящият договор.
Същата се дължи поради неосигуряването от страна на кредитополучателя на обезпечение на кредита с поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на поставените в общите условия изисквания. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Доколкото ищцата не е представила такова обезпечение на основание чл.
Разпечатката съдържа 31 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5651b81d-18d5-44a0-89c0-43edc225fbbd