Решение № 167 от 25.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Стара Загора, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова в присъствието на прокурора М. П. Д. като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20225500500197 по описа за 2022 година

Прокуратурата на Р България ожалва решение № 647 от 31.12.2021 г., постановено по гр.д. № 4509/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта, с която съдът е присъдил сумата от 3000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД. Счита освен това, че по делото не са установени вредите на ищеца, както и причинна връзка между претърпените морални вреди и обвинението по делото, което е приключило с прекратяване на наказателното производство. Излага подробни съображения по съществото на спора. Иска въззивният съд да отхвърли предявения иск, а при условията на евентуалност – да намали присъденото обезщетение.

Въззивникът И.К.И. обжалва решението с насрещна жалба в частта, с която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди, е отхвърлен за сумата над присъдените 3 000 лв., Излага съображения в подкрепа на становището си, че решението на първоинстанционния съд е неправилно в обжалваната част. Иска съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск. В отговора си на въззивната жалба на Прокуратурата на Р България И.К.И. взема становище за нейната неоснователност, подкрепено с подробни съображения.

Прокуратурата на РБългария не изпраща отговор на насрещната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата 1 на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими, а по същество е неоснователни. Съображенията за това са следните:

Пред районния съд е били предявени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът И.К.И. е твърдял, че с постановление от 28.05.2015 г. било образувано ДП № 8245 зм 540/2015 г. по описа на Второ РУП Стара Загора срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. В хода на разследването бил разпитван като свидетел няколко пъти. С постановление от 30.11.2016 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че на 09.05.2015 г., в гр. Стара Загора отнел чужди движими вещи - един брой суджук вакуум на стойност 4,27 лв., един брой сирене биволско марка „Маджаров“ вакуум на стойност 6,99 лв. и сто грама пчелен прашец марка „Вибо“ на стойност 6,99 лв. или всичко на обща стойност от 18,25 лв., собственост на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, като кражбата била извършена от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6, предл. първо НК – от състава на охранителна фирма „Телепол“ ЕООД на длъжност „организатор патрулна охрана“ - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 9, вр. чл.

142, ал. 2, т. 6, предл. първо, вр. чл. 194, ал. 1 НК. След приключване на разследването бил изготвен обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № 1984/2017 г. по описа на РС Стара Загора. По това дело били проведени общо пет съдебни заседания. В с.з. от 06.03.2018 г. след пледоариите съдебният състав възобновил съдебното следствие и прекратил съдебното производство, като върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

С постановление от 13.04.2018 г. наказателното производство било прекратено.

Ищецът е твърдял, че в резултат на действията на органите на досъдебното производство и в частност на Прокуратурата на РБългария, изразяващи се в незаконното повдигане на обвинение и привличането му в качеството на обвиняемо лице, изготвянето на обвинителен акт и внасянето му за разглеждане в съда, поддържането на обвинението в хода на съдебното следствие и съдебните прения в хода на първата инстанция и не на последно място искането от страна на прокуратурата пред първата инстанция да бъде признат за виновен и осъден, претърпял вреди от неимуществен характер. За времето на проведеното досъдебно производство ищецът претърпял редица унижения и душевни страдания. Бил шокиран и притеснен; не бил на себе си, имал нереалното усещане, че е попаднал в сън и всичко това не се случвало на него. Душевният му дискомфорт се засилвал и от факта, че по това време работел в охранителна фирма „Телепол“ ЕООД на длъжност „организатор 2 патрулна охрана“ и работата била свързана именно с организирането на охрана в различни търговски обекти точно с цел недопускане извършване на престъпления и най - вече на кражби. Изпитвал чувство на огромен срам и нямал никаква представа как ще продължи да изпълнява служебните си задължения. Установил, че неговите колеги са разбрали, че му е било повдигнато обвинение и голяма част от тях рязко променили отношението си към него, видимо започнали да избягват контакти и разговори. Внасянето на обвинителния акт и призоваването в съда като подсъдим засилило негативното отношение към него. Чувствал се смазан и обиден.

Привличането му като обвиняем по незаконното обвинение се отразило и на домашната обстановка. Със съпругата си били затворени в себе си, всеки със своите мисли. Освен това от колеги и приятели ищецът твърди, че е разбрал, че случилото се с него се е разчуло в града. Преди всяко съдебно заседание, а и по време на провеждането им, ищецът изпитвал притеснения и страхове.

Когато делото било прекратено в с.з. изпитал смесени чувства, защото от една страна се радвал, че делото в съда приключило, но от друга страна останали страховете от неизвестността. Дори и след приключването на наказателното производство с постановление за прекратяване отрицателните преживявания продължили до края на 2019 година. Целият процес продължил три години, от които година и половина ищецът бил обвиняем, респ. подсъдим. Споменът за преживяното бил изключително болезнен.

Освен това ищецът сочи, че във връзка с воденото срещу него наказателно производство претърпял и имуществени вреди за заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 800 лв. Счита, че са налице всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБългария по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени от негои неимуществени вреди. Искал е присъждане на обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 800 лв. за имуществените, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът е оспорил исковете. Твърдял е, че в исковата молба липсвали твърдения и ангажирани доказателства за конкретна дата, на която постановлението за прекратяване добило стабилност. Воденото наказателно производство приключило в разумен срок - в рамките на една година и пет месеца за двете фази на процеса. Спрямо ищеца била взета най леката - мярка за неотклонение „Подписка“, т.е. повдигнатото обвинение не е променило в значителна степен обичайния му начин на живот. Не били ангажирани доказателства за твърдяното от него негативно отражение върху общото му здравословно, физическо и емоционално състояние, както и не били ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените в исковата молба обстоятелства. Липсвали доказателства по време на процеса и в двете му фази органите на прокуратурата да са осъществявали действия извън правно регламентираните. Предявената претенция за неимуществени 3 вреди в размер на 5000 лева била недоказана и по размер. Тя била силно завишена, прекомерна, и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Предявената искова претенция за имуществени вреди също била неоснователна и недоказана по основание и размер. Към искова молба липсвали доказателства за уговорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, както и за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощен адвокат. Оспорвал изцяло и претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху обезщетенията, защото тя би била дължима от датата, на която постановлението за прекратяване е придобило стабилитет. Възразява, че вземането за лихви е погасено по давност за периода от 13.04.2018 г. до 01.10.2018 г. на основание чл. 111,б. „в“ ЗЗД. Искал е съдът да отхвърли исковете.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че на 28.05.2015 г. било образувано ДП срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като на 30.11.2021 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 9 вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 вр. чл. 194, ал. 1 НК, за това, че е отнел чужди движими вещи на обща стойност 18,25 лв.; че ищецът е бил обвиняем по ДП № 8245 зм 540/2015г. считано от 30.11.2016 г., както и подсъдим по НОХД дело № 1984/2017 г.; че наказателното производство срещу ищеца било прекратено на 13.04.2018 г.; че по отношение на ищеца е била взетата мярка за неотклонение „Подписка“. Приел е за установено още от фактическа страна, че на 30.06.2021 г. бил внесен обвинителен акт по обвинението на ищеца за извършено престъпление; били проведени четири съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично, като на 06.03.2018 г. съдебното производство е било прекратено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. На 13.04.2018 г. наказателното производство срещу ищеца било прекратено с постановление на прокурора от същата дата. Приел е, че ответникът е повдигнал и поддържал незаконно обвинение срещу ищеца за престъпление, за което е предвидено наказание от една до десет години лишаване от свобода. Приел е за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, че ищецът бил притеснен, унил и се затворил в себе си.

Отношенията му с неговата съпруга охладнели, без да се разделят. Отражение имало и в професионален план, защото много негови колеги се отдръпнали от него, тъй като повярвали, че е извършил кражба. В съдебната фаза на процеса продължавал да е притеснен. Дори след приключване на процеса се притеснявал да не бъде обвинен в нещо подобно. Преди бил спокоен и уравновесен човек, а след повдигане на обвинението станал подтиснат и унил.

Случаят се коментирал сред колегите му и в приятелски кръг.

От правна страна първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, като е приел, че основанията, предвидени във фактическия състав на нормата, са налице. Неблагоприятните последици за ищеца били в пряка и непосредствена последица от обвинението му в 4 извършването на посоченото престъпление, за което наказателното производство е било прекратено. По отношение на размера на дължимото се районният съд е съобразил обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е взел предвид всички особености на случая, а именно личността на увредения, данните за предишните му осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което му е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния му живот, разгласяване и публичност, стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, и е намерил, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на горепосоченото тежко престъпление е сумата от 3000 лв.

Искът за имуществени вреди е отхвърлен, но в тази част решението не е обжалвано.

Решението е правилно.