Решение № 362 от 12.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002100466 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба на Прокуратурата на Република България (ПРБ), действаща чрез Бр. С. - прокурор в Апелативна прокуратура – София, срещу въззивно решение № 1313 от 12.11.2025 г., постановено по в. гр. дело № 610/2025 година по описа на Софийския апелативен съд.

С обжалваното въззивно решение състав на САС е отменил решение № 260611 от 29.11.2024 г на Софийски градски съд, ГО, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. И. В. иск за сумата над 15 000 лв. до 40 000 лв. като вместо това в отменената част е постановил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ПРБ да заплати на М. И. В. от [населено място], [община], област П., сумата 25 000 лв. - разлика до дължимо обезщетение от общо 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ЗМ № 265/2013 1 г. по описа на ГДНП и пр. пр. 279/2013 г. по описа на Специализираната прокуратура за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с присъда по НОХД № 761/2014 г. по описа на СпНС, влязла в сила на 18.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалите обжалвани части (относно присъденото обезщетение в размер на 15 000 лева и за отхвърляне на иска за сумата над 40 000 лева до 100 000 лева) въззивният съд е потвърдил решение № 260611 от 29.11.2024 г на Софийски градски съд, ГО, 1-18 състав.

В касационната жалба въззивното решение се обжалва както в отменителната му част и присъждане на допълнително обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, така и в частта му, в която първоинстанционното решение е потвърдено по отношение на присъдената сума от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Излагат се съображения, че в обжалваните му части въззивното решение е неправилно поради нарушаване на принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че претърпените от ищцата неимуществени вреди не се отличават с по-голям интензитет от обичайните за подобни случаи.

Моли се за частична отмяна на решението на Софийски апелативен съд в обжалваната му част и за намаляване на размера на присъденото обезщетение в съответствие с действителните неимуществени вреди, претърпени от ищцата М. И. В. и принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД.

Ответната по касационната жалба страна – М. И. В., действаща чрез адвокат Я. В. С. от САК, е депозирала отговор на касационната жалба със становище за нейната неоснователност. Твърди се, че въпросът за приложението на чл. 52 от ЗЗД е решен от САС в пълно съответствие с практиката на ВКС и ППВС № 4/1968 г. и че реално претърпените от ищцата неимуществени вреди обуславят размера на присъденото обезщетение в размер на 40 000 лв.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от представител на ПРБ.

Ответната по касация страна не се явява и не изпраща представител.

С определение № 1379 от 18.03.2026 година по настоящото гр. дело № 466/2026 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от 2 незаконно обвинение, и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното:

По поставения въпрос е налице задължителна и казуална практика на ВКС и ВС: ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 397/05.04.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г.о., решение № 834/19.06.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., IV г.о., решение № 156/21.06.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г.о.; решение № 319/17.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2829/2015, IV г.о.; решение № 36/31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г., III г.о. и др.

В нея е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства, имащи значение за причинените от незаконното обвинение вреди - болки и страдания, преценени с оглед обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Съгласно трайно установената задължителна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца.

Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.

3

В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.

Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.

Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел за установено, че с постановление от 07.08.2013 г. на прокурор при Специализирана прокуратура е образувано досъдебно производство по пр. пр.

№ 7-1114/2013 г. (пр. пр. 279/2013 г. - явен); на 15.08.2013 г. съдия при Специализирания наказателен съд е разрешил претърсване и изземване в помещения, находящи се на адрес: [населено място], общ. Т., обл. П.. По повод това процесуално действие и влиянието му спрямо ищцата, въззивният съд е отбелязал показанията на свидетелката М. - сестра на ищцата, присъствала в дома й по повод именния й ден, а именно: в жилището влезли органи на МВР с качулки; ищцата била по нощница, но не й разрешили да се преоблече; сложили й белезници, а на главата разни покривки и кърпи; чувала ищцата да се моли да не я настъпват, защото е с подагра; след това я отвели в София.

Въззивният съд е посочил, че свидетелката заявила, че сестра й е оправдана по 4 дело, водено под името на „К. 3“, като най-малко 4 години журналистите дежурели почти денонощно на входа на имота и разпитвали хората; идвали и от ТВ предаване „Ж.“ като свидетелката го гледала и в него се казало, че „тук, на тази могила, са закопани хиляди хора“.

Съдът е отбелязал, че от материалите по съдебното производство се установява, че то е образувано под № 761/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 1 състав на 17.06.2014 г. по внесено обвинение от Специализираната прокуратура срещу 12 лица, сред които и ищцата; на 11.05.2017 г. е постановена присъда по делото като ищцата е призната за невинна в това, че на 16.08.2013 г. в дома си е държала огнестрелно оръжие - сигнално-газов пистолет „ИЖ“ 78-8 без номер, преработен в боен чрез подмяна на цевта му с бойна (нарезна) и 3 бр. патрони, като е оправдана по повдигнато й обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1 НК; оправдателната присъда била протестирана от прокурор при Специализираната прокуратура, довело до образуване на 19.01.2018 г. на ВНОХД № 24/2018 по описа на Апелативен специализиран наказателен съд; след проведени седем съдебни заседания при участието на ищцата с решение № 53 от 07.02.2019 г. постановената оправдателна присъда спрямо ищцата била потвърдена; решението било протестирано от прокурор при Апелативна специализирана прокуратура и в частта, с която е потвърдена оправдателната присъда спрямо ищцата; по протеста било образувано касационно наказателно дело № 490/2019 г. по описа на Върховния касационен съд като след проведено едно съдебно заседание при участие на ищцата с решение № 149/18.09.2019 г. протестираното решение в посочената част е потвърдено.

Съдът е отразил съдържанието на комплексната съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза - ищцата споделила, че през 2000 г. влязла в болница за сърцето, но не било установено точно какво й е; сочи да е арестувана заедно с мъжа си, който лежал 6 г. в затвор - бил осъден, без да е виновен; при психологическото изследване е установена повишена депресивност, хроничен стрес и изразена посттравматична стресова симптоматика.

Съдът е посочил, че според вещите лица и към момента на изследване са налице тревожни и депресивни симптоми, които не са тежко изразени, снижават качеството на живот без да проявяват значимо въздействие върху общото функциониране; като най-вероятно вещите лица определят началото 5 на промяна в психичното състояние на ищцата с убийството на сина й, последвалата смърт на снаха й и поетия ангажимент за отглеждане на тяхното дете като на този фон се случват и процесните събития - арест по травмиращ за ищцата начин, повдигане на обвинение и интензивен наказателен процес.

Въззивният съд е отбелязал, че от съдебно-медицинската експертиза се установява, че диагностицираният при ищцата захарен диабет тип 2 е хронично заболяване с многофакторна етиология както генетичната предиспозиция, така и метаболитни нарушения, често свързани с нездравословен начин на живот, а силен стрес на фона на другите фактори предизвиква клиничната му изява; че установеното усложнение - диабетна полиневропатия предполага най-малко 5-годишна давност на диабета, мотивиращо да се приеме, че същият е възникнал преди 2014 г.

При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е изложил своите правни изводи относно състава на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ и относно задълженията на разследващите органи при повдигане на обвинение.

Доколкото наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, което води до незаконност на обвинението, въззивният съд е обсъдил въпроса по какъв начин това е засегнало интересите на ищцата.