Решение № 1470 от 01.11.2024, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1470

***, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430102735 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК.

Постъпила е искова молба от С. Б. А. против ***, с правно основание чл.

439 ал. 2 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника П. П. ПО ДАВНОСТ, по изпълнителен лист

27.01.2017г. издаден по ч.гр.д. № 8594/2016г. на PC-Плевен, на главница в размер на 1000лв. - частичен от главницата от 5166лв., за които суми е образувано изпълнително дело № 195/2018г. на ***. Твърди, че от 2018г. до 2024г. по изпълнителното дело няма принудителни действия, и че през м. април 2024г. е наложен запор върху банковата му сметка. Счита, че за период от 5 години не е имало изпълнителни действия, прекъсващи давността и вземането е било погасено. Претендира разноски.

Ответникът *** счита, че искът е неоснователен. Не оспорва, че срещу ищеца е образувано посоченото в исковата молба изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, съгласно който лицето е осъдено да заплати на *** суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия, както и че посочените в исковата молба суми са в размерите, чието заплащане ответникът като взискател търси. Сочи множество действия, извършвани през 1 всяка година по изпълнителното дело, които прекъсват течението на давността. Излага съображения, че давността за вземането е 5 годишна. Счита, че искът е неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. 8594/2016г. на ПлРС, на 22.11.2016г., ***, е подал в качеството на кредитор заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против ищеца в настоящето производство С.Б.А., който понастоящем е с имена С. Б. А./съгл. удостоверение за идентичност на имена от 15.08.2024г./, и по делото е издадена Заповед за изпълнение № 5355/23.11.2016г., която е връчена на длъжника, след ненамиране на регистрирания адрес – чрез залепяне на уведомление на 14.12.2016г. Заповедта по чл. 410 от ГПК е влязла в сила на осн. чл. 416 вр. с чл. 414 ал. 2 от ГПК, редакцията му от ДВ, бр.

43/07.06.2016г., на 12.01.2017г. На 27.01.2017г. е издаден изпълнителен лист по Заповедта за изпълнение, а на 02.02.2017г. той е получен от представител на заявителя, но тези дати нямат отношение към прекъсване на давността за вземането, която тече от датата на влизане в сила на Заповедта - 12.01.2017г.

Не се спори между страните, че по този изпълнителен лист на 01.03.2018г., е образувано изпълнително дело № 195/2018г. на ***, рег. № 906 на К***, район на действие –ПлОС. С молбата за образуване на делото, взискателят *** е възложил на *** извършването на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, направил е и конкретни искания за налагане на запори върху банкови сметки и възнаграждения на длъжника. На 12.03.2018г. *** е наложил запор върху банкови сметки на длъжника и е изпратило запорни съобщения до 4 банки, на 09.08.2019г. е изпратено запорно съобщение до ***. На 30.10.2019г. е направено искане от взискателя за налагане на запори, на 14.12.2021г. отново е подадена молба от взискателя, с искане за налагане на запори върху банкови сметки, възнаграждения, МПС, искане за опис. На 29.09.2022г. е наложен запор от *** в три банки, на 20.10.2023г. е подадена молба от взискателя с искане за налагане на запори върху банкови сметки, възнаграждения, МПС, искане за налагане на възбрана. На 27.03.2024г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в ***. Настоящият иск е предявен на 20.05.2024г. пред 2

ПлРС, като твърденията са за изтекла погасителна давност за периода от 2018г. до 2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК, доколкото е налице висящо изпълнително производство по изпълнително дело № № 195/2018г. на ***. Производството е допустимо, доколкото по делото е изложен конкретен факт – изтекла погасителна давност на вземанията към 20.05.2024г., на който ищеца основава иска си. В случая, погасителна давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 12.01.2017г., тя е била прекъсната на 01.03.2018г. със започване на изпълнителния процес по изп. д. 195/2018г., като първото прекъсване е било с молбата, по която е налице възлагане от взискателя на *** за извършването на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ и конкретни искания за изпълнителни действия. Прекъсване е имало на 12.03.2018г. – чрез налагането на запор върху банкови сметки, на 09.08.2019г. – чрез налагане на запор върху банкови сметки, на 30.10.2019г. – чрез искането на взискателя за налагане на запори, н а 14.12.2021г. - чрез искането на взискателя за налагане на запори, на 29.09.2022г. – изявлението на *** за налагане на запор, на 20.10.2023г. - чрез искането на взискателя за налагане на запори върху банкови сметки, възнаграждения, МПС, искане за налагане на възбрана, и на 27.03.2024г. – чрез налагането на запор на банкови сметки на длъжника в ***. Преценката на съда относно прекъсване на давността е обвързана от задължителното тълкуване, дадено в т. 10 на ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, ВКС, касаещо именно приложението на института на давността в изпълнителния процес - нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие /следва да се отбележи, че в случая и искането за валидно изп. действие също е посочено като основание за прекъсване на давността/. Прието е в тълкувателното решение, че давността се прекъсва при образуването на изп. дело, когато е поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител /когато, както в случая, е налице 3 възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан. Нямат характер на действия по изпълнение - образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др.

Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не. От горното следва, че с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело от 01.03.2018г., която е редовна, т.к. има възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ и искания за конкретни изпълнителни способи, взискателят е прекъснал теченето на давностния срок. След започването на новия срок на давността, е било налице прекъсване на давността по отношение на ищеца на 12.03.2018г., на 09.08.2019г., на 30.10.2019г., на 14.12.2021г., на 29.09.2022г., на 20.10.2023г. и на 27.03.2024г., по посочените по-горе начини – искания от взискателя и действия на ***. Към последната дата - 27.03.2024г., не е изтекъл 5 годишен давностен срок за погасяване на вземането на ищеца поради многобройните прекъсвания на давността. Следва да се отбележи, че давностния срок, при който вземанията могат да се погасят в случая, е 5 годишен за всички вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, независимо дали той е за главница или за лихви, т.к. съгл. чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая се касае за вземания по влязла в сила Заповед за изпълнение, която новия ГПК /в сила от 01.03.2008г./, приравнява на влязло в сила съдебно решение и не допуска пререшаване на спора по исков път .

Такова е разбирането относно срока на давността и в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК. Перемирането на изпълнителното дело на 01.11.2021г. – две години след изп. действие на 30.10.2019г. /доколкото следващото действие е едва на 14.12.2021г., след повече от две години/, нито обезсилва всички изпълнителни действия по него, нито има значение за прекъсване на давността с последващите изпълнителни 4 действия. Съгласно т. 3 от ТР от 04.07.2024 г. по т.д. 2/2023г. на ОСГТК, ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Незнанието на ищеца за воденото срещу него изпълнително дело също не означава, че действията по него не го обвързват.

С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло неоснователен, и като такъв следва да се отхвърли. Липсва изтекъл петгодишен давностен погасителен срок за вземането, който да не е прекъсван, считано от влизане в сила на заповедта на 12.01.2017г., отчитайки наличието на искания от взискателя за същински изпълнителни действия през 2018г, 2019г., 2021г. и 2023г., както и реални изпълнителни действия през 2018г., 2022г. и 2024г., като срокът не е изтекъл нито към 27.03.2024г., нито към датата на подаване на исковата молба - 20.05.2024г.

При този изход на делото, разноски се дължат само на ответника, като съдът определя тези разноски в размер на 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК, за признаване на установено, че С. Б. А., ЕГН ********** от ***, не дължи на ***, ***, по изпълнителен лист 27.01.2017г., издаден по ч.гр.д. № 8594/2016г. на PC-Плевен, главница в размер на 1000лв. - частичен иск от главницата от 5166лв., за които суми е образувано изпълнително дело № 195/2018г. на ***, поради изтекла погасителна давност на задължението, като

НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, С. Б. А., ЕГН ********** от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, разноски в производството в размер на 100.00лв. – юрк. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6