Решение № 639 от 15.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Пловдив, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225300503029 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. А. К., ЕГН ********** от с.Р., обл. Пловдив, чрез адв.Б. У. против Решение №2972 от 15.08.2022г. на ПРС,18 гр.с., постановено по гр.д.

№14743/2021г., с което е отхвърлен предявения иск против Г. Е. Т. за обявяване на предварителния договор от 05.03.2021 г. за покупко-продажба на лек автомобил, марка „Х***“ с рег.№***, за окончателен ; обжалва се и в частта, с което е осъден да заплати на ответника сумата от 600 лева, представляваща разноски по делото. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се обяви предварителния договор за окончателен и се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Конкретно са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че доплащането на 200 лв. за покупката на автомобила е извършено от Г. Е. Т. вместо от С. К.. Счита, че купувачът не е знаел обстоятелството, че свидетелката А. Т.а е съпруга на продавача, която не е дала съгласие за продажбата на автомобила и счита, че той е трето добросъвестно лице. Не е знаел също, че пълномощника на продавача Ж.Г. е негова сватя, след като тя е действала като е действала с нотариално заверено пълномощно. Претендира за разноски пред двете инстанции.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г. Е. Т.. Пред въззивния съд същият се представлява от адв.Н. Б. Д. от АК-Бургас.Претендира разноски пред настоящата инстанция.

1

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, както и направените доводи на страните, намира за установено следното:

Жалбата подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.

По иска с пр.осн.чл.19,ал.3 ЗЗД:

За да са налице предпоставките на чл.19,ал.3 ЗЗД ищецът следва да докаже, че страните са подписали предварителен договор за продажба на процесния лек автомобил; че същият е собствен на ответника; че е спазена изискуемата от закона форма на предверителния договор; че в договора са съдържат уговорки относно съществените условия на окончателния договор – индивидуализиран е според документа за собственост имота, предмет на продажбата, посочена е и продажна цена, ищецът да е изправна страна, т.е. че е изпълнил своите насрещни задължения по предварителния договор – да е платил продажната цена, а продавачът да е собственик на процесното МПС, и да е неизправна страна по договора.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С. К. против Г. Т. за обявяване за окончателен на сключеният на 05.03.2021 г. между тях предварителен договор от 05.03.2021 г. за покупко-продажба на лек автомобил марка „Х***“, рег. № *** , цвят: черен, дата на производство: 2007 г. , за сумата 4000 лв., от които 3800 лв. платени при подписване на договора, а остатъкът от 200 лв.- при сключване на окончетелен договор на 01.09.2021 г. при нотариус С.Й.,рег.№* с р-н на действие –Пловдив.Владението на л.а. било предадено на купувача на 05.03.2021 г. на 01.09.2021 г. пълномощника на продавача и купувачът се явили пред нотариуса, но окончателен договор не се сключил, тъй като продавачът не предоставил на пълномощника си нотариално заверени декларации по чл.269,ал.2 ДОПК и по чл.25,ал.8 от ЗННД.

Ответникът оспорва иска, с възражението, че искът по чл.19,ал.3 е неоснователен, тъй като л.а е СИО и липсва съгласие на съпругата му за продажбата.

По делото е прието и заключението от 04.02.2020 г. на вещото лице по САТЕ С. М., от което се установява, че средната пазарна стойност на лекия автомобил е 8396 лева.

Пед РС ищецът представя разписка /л.40 от д/, от която е видно, че той е доплатил на ответника остатъка от продажната цена – сумата от 200 лв.

От представеното по делото пълномощно, с нотариална заверка на подписите, ответникът- продавач по предварителния договор е упълномощил надлежно Ж. Г. да продаде от негово име процесния автомобил на когото прецени и за каквата сума намери. С отговора на ИМ ответникът е представил акт за брак талон на МПС, от които е видно, че л.а е придобит по време на брака му с А. Т., която не е участник в предварителния договор и не е дала съгласие за продажба на л.а.

2

По аргумент от чл.244,ал.2 ЗДвП –от формална страна за покупко-продажбата на процесния л.а. се изисква нотариална заверка на подписите на страните по договора, тъй като л.а. е СИО, като продавач по сделката следва да участва и супругата А. Т..

По делото е разпитана като свидетел Ж. Г., която установи, че А. Т. й обещала като се върне от Г. да й прехвърли л.а.; не знаела със сигурност дали Г. Т. е семеен, тъй като от 20 години А. Т. живеела в Гърция.

От показанията на свидетелката А. Т.а- съпруга на продавача по предварителният договор, се установява, че е живяла в Гърция от 2001 до 2021 г.; Ж. Г. е тяхна сватя и знаела, че с Г. Т. имат брак; Ж. Г. не е искала от нея съгласие за продажба на л.а. От показанията на същата се установява, че не дава съгласие за сделката.

За да бъде уважен иска по чл.19,ал.3 ЗЗД е необходимо съгласието на съпруга на обещателя по предварителния договор да бъде дадено до момента на постановяване на заместващото окончетелния догвоор съдебно решение във формата, в която е сключен предварителния договор.

Съгласно чл.24,ал.5 от СК, при разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмедна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. Следователно, за да е налице хипотезата на чл.24,ал.5 от СК са необходими две предпоставки – да е налице разпореждане с вещното право и незнание на третото лице, че липсва съгласие на другия съпруг.

По делото не се събраха доказателства, че купувачът по предварителният договор е знаел, че липсва съгласие на съпругата на продавача на л.а.-СИО и в този смисъл може да се приеме, че той е добросъвестен.

От събраните по делото доказателства,обаче, ПОС намира, че не е налице втората предпоставка- разпореждането с правото на собственост: Тъй като пълномощникът на продавача Ж. Г. не е имала пълномощно от съпругата на продавача за сключване на предварителния договор за продажба на л.а., този договор има характер на обещание за продажба – не е акт на разпореждане с право на собственост, тъй като предварителният договор няма транслативен ефект и купувачът придобива собствеността при сключването на окончателния договор. В този смисъл е и съдебната практика /р.91 от 15.9.2020 по гр.д.4040/2019 г. на ВКС,4 ГО и др./

По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

До същите изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззиваемият има право на разноски.Такива се присъждат в размер на 800 лв.- платен адв.хонорар за проц.представителство по делото пред ПОС.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2972 от 15.08.2022г. на ПРС,18 гр.с., постановено по гр.д.№14743/2021г.

ОСЪЖДА С. А. К. ЕГН ********** от с.Р., обл. Пловдив да заплати на Г. Е. Т. с ЕГН:********** от с.Ц., обл.Пловдив, ул.“**** сумата от 800 лв.- разноски по делото пред ПОС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4