Определение № 29497 от 14.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29497 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110107201 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от 29.07.2026 г. на ищеца М. Л. И., подадена чрез Адвокатско дружество „,,,,.“, чрез адв. П. Ж., с която се иска изменение на решението, обективирано в Протокол рег. № 20005/22.07.2026 г., в частта за разноските, като на ищеца бъде присъден пълният претендиран размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 300 евро вместо определения от съда размер от 150 евро.

Молителят поддържа, че присъденото възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на положения от процесуалния представител труд. Посочва, че спорното правоотношение обхваща четири договора за потребителски кредит и значителен обем писмени доказателства, чието събиране, проучване и анализиране са били необходими за изготвянето на исковата молба и осъществяването на процесуалната защита. Излага, че приключването на делото в първото открито съдебно заседание при признание на иска не заличава извършената преди това работа.

На ответника е връчен препис от молбата по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК. Счита молбата за неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Преди приключване на устните състезания ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването на претендираните разноски.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

С решението, обективирано в Протокол рег. № 20005/22.07.2026 г., ответникът „,,,,,“ ООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 24,84 евро, съответстваща на 48,59 лв., представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро.

1

Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 300 евро, като по направеното от ответника възражение за прекомерност съдът го е намалил до 150 евро.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката съдът следва да съобрази критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА, а именно фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита, необходимото за извършването време, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Само ниският размер на материалния интерес не е достатъчно основание за определяне на адвокатско възнаграждение, което не съответства на действително извършената работа.

Същевременно отговорността на загубилата делото страна за разноски не обхваща непременно целия уговорен между адвоката и клиента размер, когато той се явява прекомерен спрямо конкретната сложност на производството.

В случая е предявен един осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на общата сума от 24,84 евро, равностойна на 48,59 лв., платена над получената чиста стойност на кредитите. Обстоятелството, че претенцията е обусловена от твърдяната недействителност на четири договора за потребителски кредит, не обосновава определяне на отделно адвокатско възнаграждение за всеки договор, тъй като предмет на делото е едно вземане, предявено с един осъдителен иск.

Броят на договорите обаче е относим към фактическата сложност на спора. Подготовката на исковата молба е изисквала запознаване с четири договора за потребителски кредит, сключени на 09.03.2022 г., 26.05.2022 г., 06.06.2022 г. и 31.01.2023 г., със свързаните с тях гаранционни правоотношения, неустоечни клаузи и извършени плащания, както и съпоставка между общо предоставената на ищеца чиста стойност на кредитите и общия размер на извършените от него плащания.

От друга страна, ответникът е признал иска още с отговора на исковата молба.

Производството е приключило в първото открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил. По делото не са събирани гласни доказателства, не е назначавана съдебна експертиза и не е проведено състезателно разглеждане на въпросите относно действителността на договорите и размера на извършените плащания. По разглежданата категория спорове е формирана и значителна по обем съдебна практика.

При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира, че справедливият и съответстващ на фактическата и правна сложност на делото размер на адвокатското възнаграждение е 480 лв. Съобразно официалния валутен курс от 1,95583 лв. за 1 евро тази сума възлиза на 245,42 евро.

Този размер съответства на обичайно определяното възнаграждение за процесуално представителство по един иск, свързан с недействителността на договор за потребителски кредит, като същевременно отчита, че в настоящото производство претенцията е обусловена 2 от анализа на четири отделни кредитни правоотношения.

Искането за присъждане на адвокатското възнаграждение до пълния претендиран размер от 300 евро следва да бъде оставено без уважение за разликата над 245,42 евро, доколкото делото е приключило при признание на иска, без участие на процесуалния представител в откритото съдебно заседание и без събиране на допълнителни доказателства.

Неоснователно е твърдението на молителя, че постановеното решение установява със сила на пресъдено нещо недействителността на четирите договора за кредит. Силата на пресъдено нещо се формира относно спорното право, предмет на предявения иск и разрешено с диспозитива на съдебния акт. Въпросите относно действителността на договорите имат преюдициално значение за предявения осъдителен иск и не се ползват самостоятелно със сила на пресъдено нещо, доколкото не са били предмет на отделни установителни искове. Неточността на този довод обаче не променя извода относно справедливия размер на разноските.

Тъй като с решението вече е присъдено адвокатско възнаграждение от 150 евро, на ищеца следва да бъде присъдена допълнително сумата от 95,42 евро, представляваща разликата до определения размер от 245,42 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решението, постановено по гр. д. № 7201/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, обективирано в Протокол рег. № 20005/22.07.2026 г., в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „,,,,,“ ООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „......“ № 3, ет. 10, да заплати на М. Л. И. допълнително сумата от 95,42 евро, представляваща разликата над присъденото с решението адвокатско възнаграждение от 150 евро до определения от съда общ размер от 245,42 евро, съответстващ на 480 лв. по официалния валутен курс от 1,95583 лв. за 1 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 29.07.2026 г. на М. Л. И. по чл. 248 ГПК в останалата част, с която се иска присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над 245,42 евро до пълния претендиран размер от 300 евро.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3